Иван Янъков: Няма по-голямо удоволствие от музицирането с колеги

Пианист и диригент, Иван Янъков изнася концерти в над 30 страни в Европа, Австралия, Азия и Северна Америка. Свирил е като солист на редица оркестри и е имал изяви в множество големи зали, сред които Сидни таун хол, Токио метрополитън артс център, Китара хол в Сапоро, Кадоган хол и "Сейнт Мартин ин дъ фийлдс" в Лондон, Сити хол в Хонконг, Окинава конвеншън център в Япония. Роден в София в семейство на музиканти, Янъков получава висша и магистърска степен в "Манес колидж ъв мюзик" в Ню Йорк. Специализира и като пълен стипендиант в световноизвестната Академия Киджана в Сиена, Италия. Прави диригентския си дебют през 2010 г. с Чешкия национален симфоничен оркестър. В Лондон основава и дирижира камерния оркестър "Лондон чембър плейърс". Следват диригентски изяви в Европа и Азия. Като пианист редовно има записи и концерти на живо по телевизионни и радиоканали на три континента. В България е бил солист на най-престижните оркестри, участвал е в големи фестивали. Често води майсторски класове из Европа и Азия, жури е в международни конкурси. Заедно с НДК е съосновател на проекта "Четиримата пианисти". В няколко поредни концерта заедно с Георги Черкин, Живко Петров и Ангел Заберски-младши взриви публиката в зала 1. Концертът им в лондонската Кадоган хол е разпродаден месеци предварително. 

На 14 юни от 19 ч. Иван Янъков ще представи в зала 11 на НДК новия си албум с творби от Ференц Лист.

- Господин Янъков, много години живеете и работите извън България. Тривиален въпрос, но какво е за вас всяко завръщане тук?

- Всяко завръщане е различно - понякога е по лични въпроси, друг път за концерти, понякога е просто ваканция. Без да звуча банално, но всеки път съм много щастлив и с оправено настроение, когато София и Витоша се появят на прозореца на самолета!

- Този път ще представите новия си албум с творби от Лист, но в програмата на концерта има и Шопен и Стравински. Кое е водещото за вас при композирането на една програма за клавирен рецитал? 

- По принцип отбягвам "тематични" концерти... Понякога действително се концентрирам върху един период или композитор, но обикновено гледам да има баланс в програмата. Но... като се замисля, голямата част от програмата на 14 юни е базирана на други произведения. Оригиналният Сонет по Петрарка е песен на Лист за глас и пиано (да не говорим за самата поема), по-късно преработен от композитора за соло пиано. Същото е и с "Петрушка" - клавирната транскрипция на Стравински е базирана на една от най-ярките му творби - едноименния му балет. "Isoldes Liebestod" е Листовият клавирен прочит на финалната сцена от Вагнеровата опера "Тристан и Изолда", възпяваща една от най-красивите любовни легенди. Даже за сонатата в си минор на Лист се говори, че темите са повлияни от характерите на "Фауст" от Гьоте.

- Новият ви албум може да бъде слушан и свален от всички най-големи дигитални платформи. Подобна широка достъпност не накърнява ли възможностите за по-голям брой продажби на физическите носители?

- Вижте, реалността за днешните музиканти е много по-различна - от настъпването на слушането на музика в интернет и на мобилни устройства, както и т. нар. стрийминг. Не е като преди 20-30 години, когато с разтуптяно сърце влизахме в специализираните музикални магазини, сякаш в концертна зала, и си тръгвахме с поредната "находка" на плоча или диск. В днешно време дискове и плочи се продават най-вече като сувенири от музикалното събитие, което току-що сме изживели. Времената са много променящи се за музикантите. Кой знае какво ще бъде след няколко години - концерт в интернет, с виртуална публика? Не смея да вещая, само разсъждавам...

- Концертирате по цял свят - съвременната публика музикално подготвена ли е и знае ли как да реагира? Има ли нещо, което може да ви разконцентрира или подразни по време на изпълнение? Някои музиканти например прекъсват концертите си заради звън на телефон.

- (Смее се.) ...Това е дилемата на съвременния класически музикант - полупразна зала с много образована публика или претъпкана (както често са моите концерти в Азия), но с публика, която не само не знае какво се свири, но и не знае как да се държи... И двете са реалност. Хубаво е да има голяма посещаемост. При непросветена публика често обяснявам по няколко минути за стила и тематиката на програмата ми. Да, мобилните телефони са неприятна модерна реалност. Веднъж в Китай почнаха да ме снимат със светкавици. Просто затворих капака на рояла, станах и напуснах. Бях ги предупредил - в договора бяхме писали, че имам такова право. В големите зали в Европа и Азия има заглушители за мобилни сигнали, така че все по-малко телефони звънят. 

- Изнасяте рецитали, свирите с големи оркестри, с камерни ансамбли - дори сам ръководите такъв, имате съвместни концерти с певци... Какво дава на музиканта това разнообразие от превъплъщения?

- Като натура не обичам еднообразието. Понякога се шегувам, че пианистите сме най-самотните музиканти на сцената. Че даже и не гледаме публиката, защото седим на 90 градуса! Никой друг музикант не би и помислил да свири цял рецитал сам. Няма по-голямо удоволствие от това да се музицира с колеги. Винаги се научава нещо ново, а и общуването с тях помага и в общуването с публиката - нещо изключително важно!

- А диригентството с какво ви привлече? Какво добавя към преживяването ви в музиката?

- То е фактически по-стара моя мечта, по-стара и от пианото..., но това е за друг разговор.

- Свирили сте пред многохилядна публика в огромни зали. А как се чувствате в един клуб, в по-интимна обстановка, където буквално усещате дъха на зрителите?

- Навсякъде се чувствам отговорен за това, което представям. Да, интимната атмосфера е възнаграждаваща. Но и в голяма зала само с едно пиано на сцената може да се създаде подобно усещане.

- Когато човек ви гледа на концерта "Четиримата пианисти" с Ачо Заберски, Живко Петров и Георги Черкин - вижда неземната наслада на виртуози, които се надсвирват, но и се допълват. И няма конкуренция, има всеобщо посветено служене на изкуството.

- И шестимата (не забравяйте Борис Таслев и Митко Семов!) сме и добри приятели. Не бяхме такива, докато не почнахме да концертираме заедно. Да, усещането заедно на сцена е неземно! Но не и на репетициите, които са винаги много детайлни и дълги. Като се има предвид, че това са наши транскрипции. Много работа пада... 

- Кои български композитори, произведения ви вдъхновяват? Какво от нашата музикална съкровищница представяте на световните сцени?

- Много! Като се почне от Ненов, през Пипков, Големинов, Владигеров... от живите - Георги Арнаудов, Добринка Табакова, Георги Минчев. И много други. Изпълнявал съм творби на Владигеров и Табакова в последната година. Искам да опозная повече останалите, които споменах. 

- Какво ви радва извън музиката, когато имате малко свободно време? И как се възстановявате - малцина подозират какъв тежък физически труд извършват музикантите?

- Много обичам архитектурата. Намирам ритъм и хармония в нея, даже е имало сгради, които ми напомнят на музикални творби! Изобразителното изкуство също - редовно крада време да влизам по музеи и галерии, където и да съм. Много ме зареждат! Иначе - обичам природа, плуване, тичане, ходене по планини и каране на джет-ски за адреналинова тръпка. Част от времето си прекарвам в Хонконг, където природата предлага условия за всички тези спортове.

- Има ли произведение, което винаги сте знаел, че един ден ще изпълните, но още не е дошъл моментът да пристъпите към него?

- Вторият клавирен концерт на Брамс. Космическа музика!