28 Март 2024четвъртък16:44 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Срещи

Ивайло Савов: Изкуството обнадеждава!

То може да бъде национална гордост и същевременно принадлежи на всички хора по света, убеден е именитият художник

/ брой: 105

автор:Альона Нейкова

visibility 3049

ИВАЙЛО САВОВ е сред водещите имена в съвременната българска скулптура. Роденият в Русе автор на оригинални творби завършва Художественото училище в Троян (1980) и скулптура в Националната художествена академия в София (1994) при проф. Димитър Бойков (Хесапа). От 1998 г. е член на Съюза на българските художници. Произведенията му са притежание на колекционери и фондации от Европа, Русия, САЩ, Канада, Куба, Еквадор, Бразилия, Ливан, Израел, Малайзия, Индия и Япония. От 2004 г. работи с аукционна къща "Отел де Вант", Женева. През 2012 г. в галерия Savov в българската столица е открита постоянна експозиция с негови бронзови и мраморни произведения. Живее и твори в София и в Панчарево.

"Нарушеният ритъм на живот между хората, градовете и държавите е наше общо страдание"

"Духът на народите е силата, която създава своите големи творци"

"Големи творци заедно с нашите учители ни държат изправени!"

- Когато трябва да се представите на непознати, какво казвате - скулптор, художник или поет е Ивайло Савов?

- Ивайло Савов е скулптор. Понякога рисува картини и пише поезия.

- Как ви понесе социалната изолация?

- Нарушеният ритъм на живот между хората, градовете и държавите е наше общо страдание. И надеждата ми е учените да успеят да овладеят първопричината, а политиците да могат да бъдат еднакво справедливи към всички ни. Промяната е навсякъде и във всичко, засега!

- Наскоро във фейсбук бе създадена група, наречена "Купи изкуство, спаси художник". Какво мислите за подобни инициативи?

- Подкрепям ги! Защото тук основното е увеличаващата се световна онлайн търговия и осъществяването на доставките до дома. С един от създателите на платформата "Купи изкуство, подкрепи художник" Петко Дурмана се засякохме като студенти в Академията. Той е подготвен и е наясно с художествените процеси и тяхното развитие. Впечатленията ми са от предложенията и анализите му още при дебатите около концепцията за създаването на "Квадрат 500". Платформата "Купи изкуство, подкрепи художник" се появи в момент на пълна изолация, когато художественият живот изведнъж секна. Последователите на тази платформа са вече хиляди, а продажбите - стотици. Разбира се, с такъв разнороден състав далеч не всичко, което се предлага, е изкуство, има работи с цени по 50 или 100 лева, което също е показателно. Пазар! Аз също съм приет в групата и вече имам и откупка. Новият ми ценител, с когото предстои лично да се запознаем, е г-н Петер Петров, той е оперен певец с майсторски клас при Курт Видмер от Музикалната академия в Базел. И тук всичко се случи онлайн, а после - доставка с транспортна фирма, и моята "Целувка" отиде в новия си дом във Варна.

- Различават ли се вкусовете на българите в областта на изкуството от предпочитанията на чужденците?

- Аз се вълнувам не толкова от социалното значение на изкуството, колкото от моралната му същност, защото в него се преплитат доброто и драмата на живота. И знам, че изкуството обнадеждава. Изкуството може да бъде национална гордост и в същото време като въздействие да принадлежи на всички хора по света. Европа пази своето изкуство - архитектура, музика, литература, танц, изобразително изкуство, кино, фолклор. Духът на народите е силата, която създава своите големи творци. И различия няма, защото големи творци са Ботев и Вазов, Яворов и Багряна, Майстора, Андрей Николов и Казаков, Стоян Цанев, поетът Борис Христов и Крум Дамянов, братя Далчеви, Методи Андонов, Гена Димитрова, Панчо Владигеров, Кабаиванска, Валентина Радинска и още, и още, които заедно с нашите учители ни държат изправени!

- Част от произведенията ви са притежание на частни колекционери от 27 държави...

- Държавите се закръглиха вече на 30. Прибавиха се и колекционери от Македония, Бразилия и Китай. И две фондации имат мои произведения и те са: "Арт-диалог" - Париж, и "Жан-Жак Русо" в Женева. Мои работи се намират и в колекциите на Джон Галиано и Жорж Екли в Париж, на Митал в Индия, Антонио Бандерас - Лос Анджелис, в колекцията на Белгийския крал Филип. Но най-голяма е колекцията от мои скулптури на "Кромуел Арт" в Монреал, Канада. Там е и най-голямата ми бронзова скулптура, въртящата се "Колона" с височина 5 метра. И защото над 95% от творенията ми се намират някъде по света, искам специално да благодаря и на българските си ценители. На г-н Владимир Пенков, който притежава над 30 мои творби, и още на г-н Румен Манов, на г-н Румен Попстоянов, на г-н Аврам Фархи от Пазарджик...

 - Коя от страните не успяхте да посетите, но много бихте искали да усетите атмосферата й?

- Не съм бил в Япония, а там имам пластики от 1992 г., а и след това. Синът ми, Захари Попов, учи година и половина в Университета в Киото и тогава беше осъществимо да стъпя на тази земя, в която изпитващите, освен цифровата оценка от 1 до 100, ти поставят и оценка с думи, като например: "Ти си стрела, не виждам къде летиш, но зная, че ще стигнеш центъра." Добре звучи, нали!

- Защо избрахте в света на вашето творчество човекът да не лови рибите, а да плува редом с тях?

- О, това е много хубав въпрос! И е много красива метафора. Защото забравения път до Атлантида само рибите го знаят! И, плувайки редом с тях, един ден те ще ни заведат до нея.

- Обидно ли ви е, че ликорните, издигнати от вас на пиедестала на изкуството, напоследък се превърнаха от масовия потребител на поп културата в кичозни еднорози?

- Чудесен въпрос! Не, не ме обиждат кичозните еднорози! Но през 2000 г., без да се познаваме лично, с галеристите от "Ле Мироар де Метр" - Женева, вече работехме успешно. Те купуваха мои скулптури от съседна Франция и ги показваха в Швейцария. По онова време нямаше масово интернет, а френската галерия не им давала моя телефон. И така, много месеци след това, на витрините на "Ле Мироар де Метр" съвсем случайно видях мои скулптури. И тогава приех, чрез посредничеството на тази галерия, да създам монументален бронзов паметник на легендарната "Ликорна", това беше конкурсна задача с анонимни конкуренти и поръчител. Мислех си, че еднорогът е сюжет от древногръцката митология, като кентавъра. По същото време големият наш изкуствовед г-н Христо Ковачевски - автор на книгите "Иван Лазаров - скулптура", "Мадоната в западноевропейската живопис", "Куатрочентото", "Кабалата" и др., работеше върху книгата "Скулптурите на Ивайло Савов", която по-късно излезе на четири езика едновременно - български, френски, немски и английски. И благодарение на неговата ерудиция, аз научих, че като художествен образ изображението на еднорога се появява най-рано през третото хилядолетие пр. н. е. върху релефни глинени печати от епохата на древноиндийските царства Мохенджо Даро и Харапа. И че още Старият завет изтъква съществуването му /Числа 22:23/. През ранното Средновековие "Ликорната" става символ на духовната чистота в западноевропейската митология. Предположението на г-н Ковачевски беше, че точно това е имал предвид анонимният поръчител - символите да бъдат  правилно разчитани.

- Творбите ви са с доста високи цени. Наистина ли най-солената е колкото двустаен апартамент в София?

- Цената се определя от нивото на майсторството, но я прави пазарът. А това - за цена "колкото двустаен апартамент" - излезе преди много години в една статия за моя изложба в София. В България през 90-те години живеехме в социална и политическа нищета, а до нас в Югославия имаше война. И в определен период тогава месечната заплата беше станала 15 000 лева, което се равняваше на 5 долара. И за да си купиш произведение на изкуството, колко годишни заплати трябваха?

- Чие мнение е по-меродавно за вас - на  критиката, на колекционерите или на близките ви приятели?

- "Важните" са колекционерите и това е така, защото в правенето на изкуство са от значение три неща. Първо, трябва да си безкрайно търпелив, защото изкуството не е намерение, а художествен факт. И второ, за да съществува, изкуството се нуждае от нашата чувствителност като зрители. И третото е - има още един начин да се харесват творбите, като се купуват. И когато тези три неща са налице, тогава го има удовлетворението на автора от свършената работа - създаването на дадено произведение, независимо дали това създаване е продукт на спонтанно начало или на овладяна, контролирана артистичност. Крайната реализация е важната!

Не мога, обаче да не подчертая, че особено много държа на мнението на най-близкия човек до мен, Елена - художничката Helen Zacha, за безусловната подкрепа през годините!

- Може ли да си представите какво щяха да правят хората без изкуство?

- Това ще е най-краткият ми отговор: изкуството е морален императив, то винаги ни "кани" да бъдем по-добри. Моля, бъдете добри! Не е заповед, не е нареждане...

- Ако трябва да претворите живота си в скулптура, как ще изглежда тя?

- В различно време - различно. Казах, че изкуството не е намерение, а художествен факт. И днес избирам като сюжет да изглежда в образа на  майката. Още Вилендорфската Венера от епохата на праисторията, през "Пиета" - майката, сътворена от Микеланджело, през работите по темата на Хенри Мур и Ботеро в Овиедо, Испания, до "Майчинството" на нашия Иван Фунев, срещу парка "Заимов" - това са високи образци, те са изключителни. А моята скулптура "Майчинството е лодка, носеща живота", която съм представял на изложби в Женева, Виена и Лион, Франция, още днес можете да видите в галерия Savov в София.

- Творческите ви изяви като че ли повече са изместени към Швейцария, Германия, Франция... Защо избрахте чужбина за арена на творческите си импулси? По-големи ценители на изкуство ли са в тези страни или причината е друга?

- До 1989 г. културните процеси у нас се управляваха от неписани и писани идеологически закони. Българското изкуство обаче беше живо и българските художници се надигахме на пръсти да видим какво се случва отвъд Желязната завеса, която вече беше станала прозрачна, и през нея се виждаше, че в Европа отдавна съществуват частни галерии с натрупан през годините опит. Те предлагаха изкуство на свои ценители и клиенти. Там го имаше липсващия тук пазар на произведения на изкуството. Галериите във Франция, Германия и Швейцария с които работех през годините, затваряха кръга - творба, галерия, купувач. И системата там функционираше, а ние тук имаше какво да догонваме. Но докато ги догоним, вече частните галериите през 2020 г. не са това, което бяха. И ще трябва да се откриват нови хоризонти, свързани до голяма степен с новите технологии за мигновена комуникация навсякъде и по всяко време, без ограничения с работен ден и час.

- Вашата първа "Клоунеса" е откупена от Националната художествена галерия още докато сте студент в Академията. Окрили ли ви този факт, накара ли ви да си повярвате повече или ви повлия по друг начин.

- Първата ми самостоятелна изложба в България бе през 1992 г. в галерия "Аросита". И днес, 28 години от тогава, тази софийска галерия продължава да работи. Преди въпросната изложба моите скулптури бяха показани в галерия "Леал" в Париж, благодарение на големия български художник Никола Манев. Бях още студент, в Академията влязох през 1988-а и се дипломирах в 1994 г. А изложбата ми в "Аросита" се откри тогава от Чапа - забележителния артист Георги Чапкънов. От тази изложба Националната галерия откупи "Ходещият" и "Клоунеса" - скулптурите на студент - рядък случай в музейната практика. Това беше неочакван успех.

"Клоунесата" и "Кланящият се", който е в колекция Екли в Париж, са двете скулптури, поставили началото на серията "Клоунада", която развивам до ден днешен. В моите представи играта е фантазията на живота, а клоуните с уменията си да танцуват и да балансират с топка олицетворяват най-пълно представата ми за игра.

- Вие сте сред малкото съвременни художници със собствена експозиция в швейцарската галерия "Забени" в Женева, Веве и Берн, където творенията ви са изложени до образци на Джакомети, Ботеро и Модилиани. В София произведенията ви са били подредени до оригинали на Хуан Миро, Салвадор Дали, Пабло Пикасо... Удобно ли ви е в тази компания?

- Със "Забени" работихме повече от 15 години, галерията поддържаше салони в Женева, Веве и Берн. Моите скулптури бяха в постоянната експозиция на галерията, редом с произведения на Модилиани и Джакомети. През 2004 г. тази швейцарска галерия представи пластиките ми с творби на Ботеро на Европейския салон МЕRKART в Лугано. Хубав период. В София съм имал изложби в емблематичната галерия "Досев" и в "Крида Арт". А най-много съм работил с "GreenCat Gallery", в която се показваха и литографии на Хуан Миро и Пикасо. "GreenCat Gallery" организира голямата ми изложба, която започна от залата на римския амфитеатър на хотел "Arena di Serdika" в София и продължи в Белгия и Люксембург... Тези изключително големи автори, които споменахме, са "машини", подчинени на талант, работоспособност и голяма дисциплина. Как се създава техният разпознаваем почерк?

- Каква е ролята на социалните мрежи във всекидневието ви? Забелязах, че приемате и самият вие отправяте различни предизвикателства във фейсбук.

- Мога мигновено да си пиша с хора от Аржентина до Япония и го правя. Мога да съм с оркестри, да бъда в музеи, в галерии. Мога да се радвам на артисти - художници и поети. Да поздравявам тези, които обичам...

- Автор сте на годишната награда "Гравитон" и приза "Петле" за инвеститор на годината. Какви са предисториите на изработката им?

- Наградата се връчваше в продължение на 10 години от големия писател фантаст Любен Дилов. "Гравитон" е името на измислена от него въображаема частица. Отличието се даваше за "добро въображение и доброта на въображението". Скулптурата представлява дете с разперени ръце, наметнало плащ и стъпило на костилка от кайсия. Връчваха се по три награди годишно - на български писател, на илюстратор и на издателство. Някои от наградените писатели бяха Агоп Мелконян, Весела Люцканова, Алек Попов.

А призът "Петле" се даваше години наред от Агенцията за чуждестранни инвестиции към правителството. Въпросното "Петле", което се превърна в награда, беше изложено в софийската галерия "Крида Арт" и оттам комисията го хареса. Носители на това отличие станаха "Шел", "Метро" и много други компании... Автор съм и на връчваната от "Арт новини" с редактор Марио Николов награда за постижения в областта на изкуството и културата "Златното клонче". Първият й носител стана поетът и писател Владимир Луков. Тази награда получиха още: кинорежисьорката Майа Виткова-Косев за филма "Виктория", музикантката проф. д-р Петя Бъговска за своята концертна и педагогическа дейност, Румен Манов за книгата "Приказка за България", д-р Райна Дамяни - 25 години водещ на предаването "В часа на синята мъгла" по "Дарик" и др.

- Преди 15 години имахте амбицията да превземете руския пазар. Успяхте ли?

- По-точно би било да се каже "руската сцена", защото от някои швейцарски галерии скулптурите ми стигнаха до руски ценители. В 2005 г. имах двудневна изложба в Руския културен център, организирана по повод гостуването в София на зам.-министъра на културата на Русия. И тогава имаше предложение да се организира бъдеща моя експозиция в Москва, която да се открие в много голяма и престижна изложбена зала. Трябваше да се пишат писма от Културния център и да се чака одобрение. Такъв беше редът на административните процедури. В същото време, на своя цяла страница в-к "Русская газета" представи моето творчество. И тук нещата приключиха. Москва си остава мечта на бъдещето.

- Имате доста грамоти и награди. Коя е най-ценната за вас?

- О, имам само две! За моята 50-годишнина от Президентството получих по куриер луксозна грамота. И до днес не познавам лично президента Първанов, но държавният глава ме поздрави тогава за моето творчество. Това внимание приех като морална награда... Грамота имам и от президента на Международния олимпийски комитет - Маркиз Самаранч, която получих през 2000 г., придружена с голям каталог, в който беше публикувана моята двуметрова "Колона", изобразяваща седем голи мъжки тела, композирани едно върху друго. Тази "Колона" беше изложена в Музея на МОК в Лозана. И една моя швейцарска галеристка ми звънна от Китай и ми казва: "Мосю Савов, на летището в Пекин съм и на всички големи екрани се върти безспир твоята "Колона" от Музея в Лозана!" Вълнуващо, беше чудесна новина... Но най-ценната ми награда са двете издадени в Канада книги, Том I и Том II - Sculptures Savov.

Без паспортна проверка за пътуващи от и за шенгенски държави

автор:Дума

visibility 224

/ брой: 59

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 231

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 214

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 242

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 186

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 218

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 167

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 243

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 194

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 218

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ