03 Юли 2020петък14:06 ч.

Сцена

Из белите пустини на вярата и изкушението

Ние сами се предаваме и сами се спасяваме и в това се състои кръговратът на нашата съдба, убедена е Веселка Кунчева

/ брой: 82

автор:Светлана Панчева

visibility 1178

За мен "Последното изкушение" е едно от най-красивите обяснения в любов на Човек към Човека. Човек расте в страданието, не в щастието, продължава режисьорката, поставила на сцената на Народния театър театралната версия на прочутия роман на Никос Казандзакис. И създава спектакъл, в който не само се разказва историята за Исус и Юда, за саможертвата и за страданието, за предателството и за спасението, а се изстрадва истината за вярата и изкушението. Защото в основата на това емоционално наситено и феерично във визуалното си решение представление е заложен конфликтът между безверието и нуждата от вяра, който разделя или може би дори разсича съдбата на човека през всички времена на две - изкушението да бъдеш само обикновен човек със своите страсти, страхове и надежди и вярата, че можеш да се бориш и да спасиш човечеството. И точно тези две, според мен, основни конфликтни теми преминават силно и ясно разчетени и изиграни през цялото представление, като така потвърждават убедително и артистично защитават написаното от Казандзакис по повод романа му: "За да дам един най-висок образец на борещия се човек, за да покажа, че не трябва да се бои от страданието, от изкушението и смъртта, защото всички те могат да бъдат победени, дори са победени, затова бе написана тази книга."
Именно за този борещ се човек е и спектакълът на Веселка Кунчева и на актьорите Пламен Димов, Христо Петков, Валери Йорданов, Александра Василева, Жорета Николова, Параскева Джукелова, Цветан Алексиев, Дарин Ангелов, Ева Тепавичарова, Ева Данаилова, Илиана Коджабашева, Деян Ангелов, Сава Драгунчев, Зафир Раджаб. Спектакълът, разположен във флуидната, мрачно-загадъчна и някак всеобемна сценична среда, изградена от Мариета Голомехова, като че ли диша, движи се и се развива по свои собствени ритми, маркирани едновременно от синкопа на вика и литанията на молитвата. И най-интересното, а според мен и най-важното, в това представление е мощното не само емоционално, но и интелектуално внушение. Защото в този си сценичен живот "Последното изкушение" е спектакъл, който предизвиква както силни емоции, така и изострени рефлексии. А според мен това са едни от същностните белези на умния и стойностен съвременен театър.


Пламен Димов в ролята на Исус


Сцена от спектакъла


Христо Петков в ролята на Юда


Сцена от спектакъла


Сцена от спектакъла

Снимки Иван Дончев

 

Юли ще е идеален за море

автор:Дума

visibility 97

4 км опашка на „Кулата“ от рано сутринта

автор:Дума

visibility 91

Отиде си Пенка Калинкова

автор:Дума

visibility 267

Курортът "Албена" затвори всички барове и дискотеки

автор:Дума

visibility 246

/ брой: 125

Кратки новини

автор:Дума

visibility 160

/ брой: 125

Франция напуска операция на НАТО

автор:Дума

visibility 334

/ брой: 125

Помпео настоява за взаимодействие с Русия

автор:Дума

visibility 273

/ брой: 125

77% от руснаците подкрепиха Путин

автор:Дума

visibility 222

/ брой: 125

Кратки новини

автор:Дума

visibility 168

/ брой: 125

В мрежата на електронните игри

автор:Альона Нейкова

visibility 430

/ брой: 125

Наричахме го Болшевик

автор:Кирил Момчилов

visibility 310

/ брой: 125

Датата

автор:Дума

visibility 163

/ брой: 125

Гръцкият геноцид над българите, 1913-та

автор:Христо Георгиев

visibility 965

/ брой: 124

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ