Избирайте мислите както дрехите си

Намирам МИХАЕЛА СТОЙКОВА в родния й Бургас. Въпреки че отдавна е подготвила багажа за пътуването до Африка, все още прехвърля наум списъка. Тръгва в неделя рано сутринта, но откликва на поканата за разговор. Завършила е бакалавърска степен по маркетинг в Лондон. Известно време е работила там. Сега е учител по английски език в езикова школа в София. Основател е на сдружение "Операция Плюшено мече", познато до м.г. като гражданска доброволческа инициатива, занимавала се досега с осигуряване на коледни подаръци за деца от институции, в риск и с увреждания. От т.г. кандидатстват за финансиране със свои проекти, които ще се занимават с менторство и морална, емоционална и интелектуална помощ на деца от домове, в риск и с увреждания.

"Образованието не започва и не свършва в училище. То е само част от пътя"


- Здравей, Михаела! Как и кога се роди идеята да заминеш за Уганда?
- Преди много години мой приятел замина и по негов пример винаги съм искала да го направя и аз. Нямах възможност досега. М.г. реших, че повече няма да отлагам.
Заминаването ми за Уганда стана през австралийска организация. Ще се присъединя към други доброволци от цял свят. Повечето са от Америка, защото при тях е най-добре и силно развито доброволчеството. Там доброволческите бригади са всекидневие. Част от средствата за това пътуване събрах сама, а останалите - чрез платформа в интернет от приятели, познати и непознати хора, доброжелатели, които ме подкрепиха.
- Знаеш ли къде точно отиваш? Познаваш ли все пак някого?
- Лично не познавам никого. Запознах се с някои от участниците в екипа, които са на място по различни проекти, чрез фейсбук. Екипът, в който ще бъда, се намира на 20 км от Кампала - столицата на Уганда, в малкото с. Мутунго.
- Какво ще правиш там?
- В продължение на два месеца ще преподавам като основен учител на 25 деца от 4 до 16-годишна възраст.
- Не те ли е страх от това предизвикателство - болести, далеч от родината, без сънародник до теб? Готова ли си за това пътуване?
- Изборът на държава и програма ми отнеха три месеца. След това подготвих списък от 30 точки, които трябваше да изпълня месец преди заминаване. Подготвена съм за опасни животни, имам всякакви лекарства в багажа, а едно от най-забавните неща бе ученето на езика (смее се). Знам да си поискам някои неща и да питам, ще се оправя.
Не ме е страх. Това, което ме очаква, е повече вълнуващо, отколкото страшно. Като виждам какво се случва по света - размирици, атентати, не бих казала, че човек е в безопасност някъде. Не мисля, че рискувам с Уганда. Каквото е писано на човек, ще се случи.
- Как реагираха родителите и приятелите ти на решението да заминеш?
- Майка ми е известен интериорен дизайнер. Тя ме подкрепи на 100 процента. Баща ми като бивш моряк, който е плавал много по света, включително и до африкански държави, беше малко притеснен. По негово време просто е било по-опасно. Сега нещата не стоят така. Зависи от държавата, разбира се. В Руанда, Етиопия, Сомалия и Нигерия има отвличания и атаки на различни групи към чужди граждани, но в Уганда няма размирици.
- Какви са очакванията ти?
- Решението за Уганда някак само се взе, винаги съм го искала. А и се случва в много важен момент от живота ми, когато съм решила да се занимавам сериозно с деца в риск. Искам да дам шанс на тези деца да се спасят от бедността чрез средствата на образованието.
Искам да опозная тази страна, да стана част от нейното общество, да науча повече за традициите, за привичките им. За мен е възможност да се обогатя, да получа нови знания, да изживея емоции, да преодолея нови ситуации. При всички положения престоят ми там ще е образователен процес и за мен.
- Отиваш само за два месеца, нали? Като се върнеш, пак ще продължиш с твоята професия или...
- Временно ще продължа да преподавам, но в момента по-големият фокус пада върху новия проект на "Операция Плюшено мече". Започваме сериозна работа от септември.
- Нали знаеш, че това, което правиш, е добро? Какво е за теб доброто? Има ли място за него днес, когато ни се налага да избираме - да бъдем добри или да живеем добре?
- Виждам тенденция нещата в България да се подобряват по отношение на добрината, която хората проявяват и са готови да проявят. Просто трябва да имаш очите да видиш. Много млади хора се захващат с благородни каузи. Абитуриенти даряват парите за бала си за различни начинания. Ученици от един български град събраха средства за построяване на училище в Африка. Тези добри дела за жалост рядко намират подобаващо място в т.нар. масови медии, там просто излизат други новини.
- Каква е мечтата ти? Това пътуване част от нея ли е?
- Това пътуване не е голямата ми мечта. Може би е път към нея. Голямата ми мечта е да направя всичко по силите си, за да променя статуквото на част от хората, на които се гледа с лошо око, защото принадлежат на друга религия, защото са различни. Това, че някой е различен, не го прави лош.
- Интересна и странна мечта в днешно време... Младите хора мечтаят за кола, телефон, кариера...
- Не съм тук да консумирам или да трупам нещо, от което няма да има особен смисъл, просто да градя кариера в някой бранш. Искам да помагам на хора да променят живота си, да виждат смисъл в него. Това за мен има значение. От малка съм научена и не съм толерирала нападки спрямо хора, които не могат да се защитят, или които не са направили нещо, с което да заслужат лошо отношение.
- Трудно ли си пробива път доброволчеството у нас?
- Не мога да кажа, че трудно си пробива път. Малко се говори и пише за него. За България е относителна новост. Като всичко ново изисква време, за да бъде прието и разбрано. Виждам тенденция към по-добро и все повече хора отделят от личното време и средства, за да подкрепят различни каузи. Българският народ ще бъде "възпитан" на нещо толкова красиво като това да си доброволец, но изисква време.
- Какво мислиш за младите хора, които не виждат своя шанс тук, в България? Ти също беше навън, но се върна и искаш от тук да променяш света.
- Представям си да живея на различни места. Това е една от причините да замина за Уганда. Хубаво е, докато си млад, да излезеш в чужбина, не защото в България е зле, а за да се обогатиш, да придобиеш знания и опит и като се върнеш тук - да ги приложиш. Далеч съм от мисълта, че е правилно всички да се изнесат оттук, защото в България е супер тежко. И в други държави е тежко, и в други държави страдат много повече от корупция по високите етажи на властта. Въобще не сме най-тежкият случай.
Младите хора, ако имат желание, нека да излязат и да научат за професията, която искат да упражняват, но да се върнат. Ако поне една десета от талантливите българи се върнат, нещата доста ще се променят. Между другото, такава тенденция има. Много млади хора остават в България, търсят възможности, раждат идеи, не е толкова зле. Просто не намират начин как да направят добрините достояние на обществото. Започват да се обръщат нещата в наша полза.
- Как виждаш своето бъдеще? Нарисувай го...
- Това е много труден въпрос... Как да го нарисувам... Бих желала да работя с деца, да им влияя положително, да намирам доброволци и ментори, които да работят всеки ден с тях. Обществото наистина трябва да се заеме с тази задача и да образова децата. Образованието не започва и не свършва в училище. То е само част от пътя. Като общество сме длъжни да учим децата какво е правилно и какво - не, кое е добро и кое - не. Не може да разчитаме на институции, в които работещите са ниско платени и недостатъчно. Как те ще направят от децата ни хора, които очакваме да бъдат?
- Днес всеки говори за общество и това понятие се поизкриви и натовари с очаквания, които не може да изпълни.
- Ние определяме как ще изглеждат нещата. Зависи от нас. Ако спрем за минута, ще видим, че не е важно днес колко ще сложим в джоба си, а какъв е дългосрочният разчет. Има едни 7000 деца, които са в институции и към които не поглеждаме, но след 10-15 години те ще бъдат на ход. Ако не ги погледнем днес, разбирате какво залагаме за утрешния ден? Те ще излязат от институциите и ще станат пълноправни граждани. От това как са възпитани, какви са ценностите и желанията им, какво и как ще работят, как ще възприемат живота зависи и нашият живот.
- Но обществото, за което говориш, демонстрира нетърпимост към различните, проявява агресия и омраза, нетолерантност и отмъстителност, егоизъм...
- Да, но на всички тези лоши неща има противовес - най-малко по едно добро, но не го търсим, не го показваме, не му помагаме достатъчно да се развие. Като Ин и Ян, доброто и лошото вървят ръка за ръка. Не можем да изтрием всички злини, но можем да направим всичко по силите си доброто да има превес.
- Оптимист си, че хубавите неща рано или късно ще ни се случат, но все пак трябва и ние да направим нещо за това.
- За себе си съм реалист. В момента попълваме екипа на "Операция Плюшено мече" за проекта от септември и ако има хора, които искат да направят добро, да помогнат и да ни подкрепят, които се занимават с графичен дизайн, фотография, счетоводство, социални дейности, психология, могат да ни потърсят.
На всички, които се чудят как, накъде, защо, заслужава ли си, бих искала да кажа: избирайте мислите си, както избирате дрехите си. Как възприемате днешния ден зависи изцяло от вас. Когато не можеш да промениш ситуация, която е вън от теб, нямаш сили и не смогваш да я контролираш, промени начина, по който я виждаш.