Изборите не са състезание за "личност на годината"

Антоний ТОДОРОВ

Противно на здравия разум, България реши през 2021 г. да експериментира двойно: три последователни избора за парламент и съвпадане на датите с президентските избори (14 ноември). Винаги си мисля, че всъщност не искаме да се учим от грешките на другите (както правят по-мъдрите), а още по-малко да се учим от собствените си грешки (както правят по-малко умните).

За парламентарните избори този път се регистрираха 21 партии и 7 коалиции, за президентските избори - 12 партии и 5 коалиции. Последното не означава непременно, че ще има 17 кандидати за президент, защото някои партии и коалиции ще подкрепят кандидати, издигнати от инициативни комитети, други ще се групират около един или друг кандидат. 

Какъв е залогът?

Нищо съществено не се е променило през последните месеци, откакто след изборите на 4 април 2021 г. парламентарните партии фактически отказаха да съставят правителство. На път сме да забравим как започна всичко. Започна с акцията на Христо Иванов в Росенец и критичната към незаконното приватизиране на публична собственост реакция на президента Румен Радев, последвана от незабавната акция на Бюрото за защита на главния прокурор в президентството. Това предизвика удивителна гражданска реакция - на площада с искане за две оставки (на премиера тогава Бойко Борисов и на главния прокурор Иван Гешев) се събраха граждани от целия политически спектър. Това, което ги обединяваше: отвращението от един модел на управление, наложен в продължение на повече от десет години като политическа хегемония на ГЕРБ.

Отвращението беше от един дълъг списък с безобразия. Нищо от това не се е променило съществено, освен усилията на едно служебно правителство след 4 март да "поизчисти" натрупалите се Авгиеви обори. Протестиращите, а и многобройните симпатизиращи им, искаха някой да сложи край на този низ от безобразия, на онова, което мнозина заклеймиха с разбираемото "Мутри, вън!".

Тази фраза произнесе президентът Румен Радев на 9 юли 2020 г. пред спонтанния протест на площада пред президентството, като по този начин недвусмислено зае позиция в един политически разлом. Разлом между една значителна част от българските граждани, които вече не искаха да търпят безобразията в десетгодишното управление на Бойко Борисов, и други граждани (вероятно също значителен брой), които бяха склонни по различни причини да простят тези безобразия било заради страх от радикални промени, било заради удовлетвореност и лична изгода, било заради обикновен конформизъм. Разломът продължава и днес.

Два политически лагера

Със сигурност има разделение в обществото - оформени са вече два ясни политически полюса. Засега противопоставянето продължава, макар ГЕРБ вече да не контролира правителството, но сравнително трайна и стабилна алтернатива на предишното му управление също не се очертава. Партиите, които се противопоставят на ГЕРБ ("Има такъв народ", коалициите "Демократична България" и "Изправи се!") не успяха да постигнат съгласие помежду си, както и да договорят подкрепата на БСП, която също е остър опонент на ГЕРБ.

Колкото до другия политически полюс, ГЕРБ съвсем не е изчезнал от политическия хоризонт, дори напротив, неуспехът на неговите опоненти да съставят редовно правителство даде глътка въздух за бившите управляващи и им позволи да се окопитят след първоначалния ступор. 

На парламентарните избори този път имаме нов играч, появил се малко неочаквано и веднага предизвикал множество реакции - "Продължаваме промяната" (засега коалиция, но впоследствие вероятно и партия). Двамата министри от служебното правителство Кирил Петков и Асен Василев решиха да използват значителната си популярност и влязоха на терена на политическата конкуренция. Почти всички от политическите партии от последните три парламента реагираха ревниво или предпазливо, в зависимост от това доколко предполагаха, че новият политически проект е съперник за "техния" електорален терен. Както обикновено, най-повърхностните критики към ПП са по отношение на позиционирането им по скaлата ляво-дясно, което беше предизвикано от една малко фриволна фраза на Кирил Петков: "Много вярваме в десни инструменти, които да постигат леви цели". 

Но какво дясно? Като де Гол през 1946 г., провел най-мащабната национализация в Западния свят? Дясно като Меркел, или като Орбан? Дясно като Тръмп, или като Путин? А какво ляво? Като Санчес, или като Байдън (а колко е "ляв" той)? Ляво като Меланшон, или като Ципрас? Изобщо, много по-важно от самоназоваването е практическата политика: какви цели с какви средства. И ако "дясно" правителство провежда леви политики, какъв е проблемът на левите? Или обратно, ако "ляво" правителство провежда десни политики, какъв е проблемът на десните?

Какво очакват партиите?

На предстоящите избори всяка партия очаква като че ли някакво чудо. ГЕРБ очакват не само да са първи, но и да излязат от изолация, като намерят евентуален парламентарен партньор. Затова лидерът Бойко Борисов мина "по-назад", лансирайки като кандидат-премиер двукратно вече Даниел Митов, а и заявявайки подкрепата на партията си за проф. Анастас Герджиков. Това е опит да убеди аудиторията, че ГЕРБ се е променил. Но всъщност в ГЕРБ няма никакви признаци, че възнамеряват публично да отхвърлят онези управленски практики, заради които никой не иска да си партнира с тях.

ДПС са в подобна позиция - изолирани, най-вече защото макар да оставиха Делян Пеевски "настрани", не престават да го бранят и да отхвърлят всякакви критики към техния корпоративно-клиентелистки модел. Това ги сближава с ГЕРБ, макар да не го признават още публично. Те също са силно критични към Румен Радев и нищо чудно да работят вече за евентуално политическо споразумение с Бойко Борисов. 

Опонентите на ГЕРБ остават дълбоко разединени. БСП отново се бори с "вътрешния враг", а има големия шанс да излезе от изолатора на "партиите на статуквото". В партията се развива критично движение ("Социализъм 21"), което настоява дори за преучредяване на социалистическата левица, докато ръководството, обратно, се опитва да потуши публичността на конфликта. Острите критики към новия проект на Кирил Петков и Асен Василев, както и постоянната поява на критики към президента Румен Радев от страна на видни социалисти, а и на бившия началник на кабинета му Калоян Методиев (дали е без насърчението на някой от БСП?), оставят впечатлението за двусмисленост на позицията на БСП. Ще бъде ли и тя част от промяната, или ще остане зад борда - това е всъщност въпросът, а той е и въпрос за политическото оцеляване на социалистическата левица.

"Има такъв народ" сякаш се снишиха, мнозина се разочароваха от липсата на диалогичност, а и скандалът за плагиатство с техния кандидат за вицепремиер и за министър на вътрешните работи Петър Илиев допълнително накърни обществения им престиж. Но и те са пред избор - ще приемат ли сериозно възможността за политическа коалиция с ДБ, ИБГНИ или ПП? Заявленията в тази насока, дадени наскоро от Слави Трифонов, ще останат празни думи, ако няма реални действия. Другото ще остави подозрението, че ИТН е "аватар" на ГЕРБ.

Новият проект "Промяната продължава" едва ли ще повтори "чудото" на НДСВ от 2001 г., но вероятно ще бъде основен фактор на диалога между партиите на промяната. Засега те изглежда да могат да преговарят с всички, което ги поставя по-скоро в центристка позиция. 

Президентската надпревара

Първа беше обявена кандидатурата на настоящия президент Румен Радев в екип с Илияна Йотова (още на 1 февруари). Тази кандидатура изглеждаше напълно логична и сякаш безалтернативна. В последния възможен момент ГЕРБ заявиха подкрепа за кандидатурата на проф. Анастас Герджиков, ректор на СУ. А същевременно за негова вицепрезидентка се предлага полк. Невяна Митева от ВВС (едва ли е случайно). Една симпатична двойка, несъмнени професионалисти всеки в своята област, зад която лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов удобно ще се прикрие.

Кандидатурата на проф. Анастас Герджиков е със сигурност политическа. "Независим" кандидат, който още от самото начало на обявяването си получава веднага (без вътрешно обсъждане) подкрепата на ГЕРБ. Обявеното намерение е да се балансира между различните интереси "така, че всички да се почувстват удовлетворени от някакъв справедлив резултат". Такова намерение изглежда приемливо за мнозина, които се опасяват, че политическият разлом в българското общество може да породи още по-остро противопоставяне и блокиране на политическата система. Но именно това е и основната отбранителна теза на ГЕРБ още от началото на протестите през лятото на 2020 г. и главното им обвинение срещу Радев - че разделя нацията. А според Конституцията той олицетворява единството на нацията. 

Но за какво единство става въпрос? Единството на Делян Пеевски с Лозан Панов? Единството на Иван Гешев с Христо Иванов? Единството на Данаил Кирилов с Янаки Стоилов? Обединението на ДПС с НФСБ? Когато има остър политически конфликт между две противоположни виждания за принципа на управление на републиката, за съдържанието на правовата държава, за смисъла на демокрацията, обединение не може да има. Там има етически избор, а той води и към политически избор. Двете няма как да бъдат съвместени. Казано с езика на единството - обединение или около единия принцип, или около другия.

На президентските избори основен е, разбира се, вторият тур (евентуално на 21 ноември). Затова е важно кои претенденти имат шанса да го достигнат. Към днешна дата (2 октомври) изглежда това са трима: Румен Радев, Анастас Герджиков и Лозан Панов. Именно на балотажа обаче ще се види експлицитно противопоставянето между двете основни политически позиции, за които стана дума по-горе: промяната (или прекратяването на "модела ГЕРБ") и статуквото (или завръщането на ГЕРБ във властта). 

При балотаж между действащия президент Румен Радев и кандидата на ГЕРБ Анастас Герджиков представянето на ситуацията като дебат между лявото и дясното ще е изцяло в духа на защитната теза на Бойко Борисов, че партията му представлява десницата. Това ще бъде и капан за ДБ.

Във всеки случай, само 42 дни преди президентските избори настоящият президент Румен Радев ще има достойни съперници. Иначе се очертаваше той да се състезава с фолк певицата Луна или с "вечния кандидат" Волен Сидеров. Но ще трябва да припомня, че президентските избори, както и парламентарните, са политически по своята същност, а не са "избор на човек на годината" или на "мис България". Избираме президент, който да представлява нацията, но най-вече да има храбростта и твърдостта да отстоява принципите на републиката ("общото дело", основано на свободата, равенството, правото и справедливостта). И при нужда да заема добрата страна в остро политическо противопоставяне, а не да се опитва да замазва конфликта.

                 От блога на автора

                 Със съкращения