Изборите свършиха, ден за размисъл

Изборите за Европарламент вече са история и резултатите им наложиха вчерашният вторник да бъде Ден за размисъл. Промяната се налага, защото за пореден път политическата действителност показа, че ние първо я свършваме някаква, пък после му мислим.
Над какво да мислят има всички партии - и победители, и победени. Защото знаците са безспорни.
Европа се гърчи с години в криза, изход от която управляващата доскоро Европейска народна партия не намери. На прост език - същата трябваше да изгуби изборите за сметка на левицата. Да, ама това не само че не стана, ами старите знакови демокрации бяха превзети от крайните националистически партии.
Да се стигне до ситуацията причината е само една - бедните роднини от Изтока сме нежелани гости и в дома, и на трапезата. А мястото ни още неизвестно колко ще бъде в задния двор, до кучешката колибка. Това място ни отредиха не само Фараж и фаражите (в наш диалект думата означава лопатка за смет), но и обикновените западни гласоподаватели, които се страхуват разширената Европа да не им струва рахата и осигурителните системи.
По същата логика, след невижданото обедняване и безумствата по време на управлението на ГЕРБ би следвало да чакаме триумф на левицата.
Би, ама, не би.
АБВ и противопоставянето им срещу БСП, липсата на ясна позиция за десни практики като плоския данък, накрая и "балансираност" по проблема за Украйна. А рецептата за подобни ситуации бе написана именно от българин, още в зората на миналия век: "Винаги с Европа, но никога срещу Русия."
Темите за размисъл са много и за останалите партии, имащи амбиции за участие в управлението на страната. Инак следващият ден за размисъл може да е последен за повечето от тях.
Истината е, че промяна в статуквото още няма. Т.е. правителството на Орешарски може да не бърза да си тръгва. С реформите обаче време за чакане няма. Няма време и за грешки.
Гладните за власт излизат на улицата. Още от утре. По познатия сценарий - искане на оставки, тъпани, платени агитки, поредната гладна стачка на Едвин Сугарев... И неизвестно с какъв успех, но напрежение ще има.
А обруленият ни народец повече едва ли ще издържи. И тогава на най-печелившата изборна бюлетина може би ще пише: "Срещу всички!"