Изборите в САЩ: химери и реалност

Втора част

"Стигнах до извода, че политиката е нещо твърде сериозно, за да се остави на политиците."
Шарл де Гол (1890-1970 г.) - френски генерал, президент на Франция (1959-1969 г.)

И така: кой ще спечели изборите за президент на Съединените щати през 2016 г.: Магарето или Слонът? Именно графичните символи на тези две животни са емблеми съответно на Демократическата партия и на Републиканската партия.
Магарето за първи път се появява като политически символ на американските демократи в карикатури през 1831 г. От 1992 г. употребата на този символ в известна степен намаля, понеже се появи саксофонът като символ на президента-демократ Бил Клинтън.
Образът на слона се асоциира с Републиканската партия в Съединените щати и е въведен от политическия карикатурист Томас Наст през 1874 г.
Но от последното десетилетие на миналия век употребата в средствата за масова комуникация на графичните символи на Демократическата и Републиканската партия в САЩ е сравнително по-рядка. От една страна, поради флуктуации в традиционните партийни идентичности, а, от друга страна, поради опити за предефиниране на идеологическите постаменти на двете, понастоящем най-влиятелни, партии под петдесетзвездния флаг.
Всъщност основаването на Демократическата партия през 1793 г. предхожда с 61 години появата на Републиканската партия. Основатели на Демократическата партия са Томас Джеферсън и Джеймс Медисън от Вирджиния, заедно с настроени антифедералистки политици от Ню Йорк. Оригинално името е било Демократично-републиканска партия, за да бъде акцентирано върху антимонархическите възгледи на нейните основатели.
Първият президент (от 1789 до 1797 г.) на новообразуваната държава е Джордж Вашингтон, наричан "Баща на своето Отечество" и не е принадлежал

към нито една партия

но по възгледи е бил федералист, тоест привърженик на силна централна власт. Вторият президент на Съединените щати (от 1797 г. до 1801 г.) е федералистът Джон Адамс.
Следващият американски президент (от 1801 до 1809 г.) Томас Джеферсън е първият представител на Демократическата партия на най-високия държавен пост в Съединените щати. Томас Джеферсън виждал своята партия като популярна народна партия на йоманите (дребни собственици на селскостопанска земя) и фермерите, въпреки че той, както и Джеймс Медисън, а и другият им сподвижник Джеймс Монроу, били аристократи.
По време на президенстването на Андрю Джексън (1829-1837 г.) партията официално приема името Демократическа и има своя първи конгрес като такава през 1831 г. Тя се обявява като решителен поддръжник на системата на робството на негрите (афроамериканското население) в Съединените щати на основата на концепцията за правото на отделните щати да определят своето законодателство (по този въпрос също!), както и чрез доводи за защита на правото на частна собственост - в случая върху робите-негри. Ето защо партията губи мнозина свои симпатизанти, които се прехвърлят към основаната през 1854 г. Републиканска партия, подкрепяща идеята за освобождаване на негрите-роби.
Демократическата партия запада по време и непосредствено след Гражданската война (1861-1865 г.), с малък прилив на нови симпатизанти сред новодошлите градски имигранти, както в южните щати, което е една реакция на наложената от Републиканската партия т.нар. "реконструкция" на тези от южните щати, където робството на негрите е било официално узаконено преди гражданската война между Севера и Юга. С изключение на двата непоследователни мандата на Гроувър Кливлънд (1885-1889 г. и 1893-1897 г.), демократите са извън властта в Белия дом, чак до изборите през 1912 г., когато демократът Удроу Уилсън е избран за президент.
Факт, че до четиридесетте години на ХХ век демократите се делят на враждуващи крила вътре в партията: либерали (интелектуалци, "про-сини якички" или с други думи, защитаващи интересите на работниците, и дребни фермери); и консервативни демократи (големия бизнес и белите поддръжници на расовата сегрегация от южните щати). Умерените либерали си осигуряват контрол над партията чрез избора на Франклин Делано Рузвелт през 1932 г. за президент и оттогава преобладават във висшия партиен апарат, както и като електорални кандидатури на Демократическата партия. Всичко това се извършва чрез непрекъснат процес на предефиниране на понятията "умерен" и "либерал" всяка година.

Управленските мерки

на демократите по време на президенстването на Франклин Д. Рузвелт са насочени към реформи по отношение на социалното осигуряване, защита на консуматорите, мероприятия в защита на профсъюзите, опазване на околната среда, подкрепа на публичната собственост и активно държавно стимулиране на икономиката.
Демократическата партия официално се обяви в подкрепа на гражданските права на афроамериканското население в САЩ на своя национален конгрес през 1948 г. и затова започва да губи своята "солидна южна" подкрепа, докато същевременно се сдобива със симпатизанти сред расовите малцинства. Втора важна схизма става, когато президентът Линдън Джонсън инициира изключително непопулярната Виетнамска война (средата на 60-те години на миналия век).
Републиканската партия се появява като убеден противник на системата на робството на негърското население в Съединените щати. Основана е през 1854 г. в Рипон, щата Уисконсин, от аболационисти (борци за отмяна на робството) от партията на вигите и демократи, и фриисойлърс (движение на противници на установяване на робството на негрите върху новоприсъединените територии на САЩ).
От последните десетилетия на ХІХ век Републиканската партия се характеризира посредством подкрепата си за частната инициатива и свободното предприемачество и засилено подозрение срещу идеята за активна държавна намеса в обществено-икономическия живот. Становището й е за ограничено участие на държавата в социалната дейност. Републиканската партия като цяло подкрепя морския добив на нефт, ядреното оръжие, смъртното наказание и консервативна външна политика. Членове на тази политическа формация са предимно бизнесмени, протестанти, професионалисти, представители на средната класа и на елита, фермери.
Републиканската партия става по-консервативна от Демократическата партия от около 70-те години на ХІХ век и оттогава преживява доста сблъсъци между своето умерено и консервативно крило.
В исторически аспект

важна политическа роля

в национален мащаб е играла и партията на вигите, в периода между 1834 г. и 1854 г. Нейните членове са били предимно консервативни едри собственици на земя и банкери в Севера на Съединените щати и плантатори на Юг. Вигите обаче не създават своя постоянна философия или организационен потенциал. Партията се разединява относно анексирането на Тексас и разпространението на робството върху новозавладените територии на запад. Противниците на робството на негрите се присъединяват към новоучредената през 1854 г. Републиканска партия, включително и Абрахам Линкълн, който има един мандат (1847-1849 г.) като конгресмен от партията на вигите. Към 1860 г. партията на вигите е само спомен.
Една друга партия с важно историческо значение е Федералистката партия. В нея са влизали привържениците на силно национално (централно) управление при дебата относно конституцията на Съединените щати (1787-1788 г.). Федералистите доминират при администрациите на президентите Джордж Вашингтон (1789-1797 г.) и Джон Адамс (1797-1801 г.). По-консервативните в своите възгледи федералисти формират Федералистката партия, организирана от Александър Хамилтон. Избирането на демократа-републиканец Томас Джеферсън като президент на изборите през 1800 г. сигнализира началото на края на Федералистката партия.
В политическата терминология на САЩ е в употреба и понятието "трети партии", макар че по-точно би било да бъдат наричани "минорни партии".
"Трети партии" в американската история обикновено са се появили в качеството си на организации за едни-единствени избори, или заемащи активна позиция по отделен проблем. По-късно те или западат, или се вливат в някоя от двете главни политически партии, понякога и в двете едновременно - при наличие на разнопосочност в някои от възгледите на отделни техни фракции.
"Трети партии" в Съединените щати са били: Антимасонната (1830-1840 г.), Свобода (1840-1844 г.), Свободна земя (1848 г.), Коренни американци (1850-1858 г.), Конституционният съюз (1860 г.), Грийнбек (1870-1890 г.), Социалистическа работническа и Социалистически (съществуващи и понастоящем), Народната или Популистката партия (края на ХІХ в.), Прогресивната (1912, 1924-1938 г., 1948-1952 г.), Комунистическата (1920 г. и понастоящем), Партията за забрана на легалната употреба на алкохол (1900-1950 г.), Американската трудова партия на Ню Йорк (1930-1952 г.), Американска независимост (1964 г. и понастоящем), Селска трудова партия (1930-1944 г. и част от Демократическата партия сега), Либералната партия на Ню Йорк (от 40-те години на ХХ в. и понастоящем) и напоследък Либертарианската и Зелената партия.

Логично се натрапва въпросът

Защо в условията на партиен плурализъм в Съединените щати и редовно провеждани избори ножицата на социалното неравенство все повече се разтваря? Тоест коя е причината държавното управление, функциониращо в условията на наличие на формални индикатори за демокрация, да не е в полза на мнозинството?
Отговорът е универсално валиден и за България: липсва действена система за контрол върху изпълнението на обществения договор от страна на лицата на публични длъжности, на които суверенът е делегирал властови пълномощия. Както и не е налице механизъм за отзоваване от постовете им във всеки момент на персоните, които не са оправдали гласуваното в аванс доверие. Или както е писал холандският философ Барух Спиноза (1632-1677 г.): "... безразсъдно е да се оставиш някой да ти обещава вечна вярност и да не се погрижиш от разтрогването на договора той да получи повече загуби, отколкото полза".

*Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България