Изгодно ли е за България да влиза в еврозоната?

Доц. Пламен Пъчев

България се стреми към еврозоната не от вчера по ред причини. Подозирам, че в близко време дискусията по този проблем ще се възобнови с нова сила, тъй като на фона на бежанската криза, Brexit и очертаващите се проблеми пред Евросъюза всички лидери ще поставят в преговорите си с партньорите един или друг наболял и специфичен за тях въпрос.
Естествено, при решаването на подобен сложен и комплексен проблем се налага да пресмятаме ползите, да отчитаме недостатъците и да държим сметка за "технологията" на процеса по включването ни в европейския валутен механизъм. Веднага ще посоча, че част от желанията ни за членството напоследък изглеждат и престижни - например защо Литва, която наскоро замести своята национална валута с еврото, да е член на еврозоната, а България, с на пръв поглед "по-големи възможности", да е извън нея!? От страните членки на ЕС именно Литва преди това беше във валутен борд като нас...
Българските експерти най-общо се разделят на два лагера - повечето са "за" заместването на лева с еврото, по-малко "против", като в нестройния хор на политиците преобладава мнението за предимствата от приемането на единната европейска валута, макар че аз силно се съмнявам дали те осъзнават цялата сложност и комплексност на този ход. Нека започнем оттам, че

левът и днес е твърде близо до еврото    

доколкото страната ни е във валутен борд и националната ни валута от години е фиксирана към еврото. Ако от страна членка на ЕС с подобен режим ние се транспонираме в пълноправен член на еврозоната, безусловно ще последват редица предимства. Ние ще поддържаме по-малък фискален резерв, банките на нашия пазар ще имат право да редуцират своите сегашни по-високи нива на нормативно предвидени резерви и това ще облекчи до известна степен валутната и финансова политика.
Като страна член на еврозоната отговорността за вземането на важни решения във валутната и финансова политика у нас от главите на местните банкери ще се прехвърли върху експертите на Европейската централна банка. Обществото у нас копнее за подобен сценарий, доколкото поредицата неблагополучия във финансовата област и в сектора на банките практически през целия период след краха на централно планираната икономика накараха хората да не вярват нито в коректността на търговските банки, нито в независимостта на БНБ. У нас повече отколкото в другите страни от бившия Източен блок хората са убедени, че банковият елит обслужва повече интересите на политиката и своите собствени интереси, отколкото интересите на вложителите, кредитополучателите и стопанските субекти. Пресен пример за това е крахът на КТБ, който стана броени години след кошмара в банковия сектор по времето на Виденов и под носа на Централната банка. Относително по-малко положително значение при нашето бъдещо включване в еврозоната би имало отпадането на т.нар. транзакционни разходи или плащанията на стопанските субекти, произтичащи от обмяната на левове в евро и обратно.
При сегашния фиксиран курс тези разходи са чисто технически и относително малки, но в рамките на милионите плащания всеки ден те съществуват и е добре занапред да бъдат спестени. Не трябва да изпускаме от внимание обаче и

някои негативни отражения

при въвеждането на еврото като национална валута. Почти сигурно е, че вътрешните потребителски цени ще се повишат, тъй като търгуващите субекти ще ги приведат към по-високата стойност при закръгляването. При търговците ще се получи усещането, че с еврото вървим към усреднени европейски цени. Тези прогнози се защитават от авторитетни наши икономисти от ранга на проф. Кръстьо Петков, чл.-кор. Иван Ангелов и много други. На фона на нашите локални страсти по този въпрос оправдан интерес буди най-новата книга на Нобеловия лауреат по икономика Джоузеф Стиглиц "Еврото: Как общата валута заплашва бъдещето на Европа". Авторът е световен авторитет и ученият на второ място в света по цитиране измежду всички живи икономисти. Никой не поставя компетенциите на американеца от еврейски произход Стиглиц под съмнение, независимо от факта, че той защитава леви доктрини и неговият дългогодишен професионален опит като главен икономист на Световната банка е истинската основа за едно твърде критично отношение към големи и бюрократизирани финансови структури.
Постановките на Стиглиц и критиките му към еврото в сегашния му вид могат да се приемат като обосновани, но идеята за разделяне на Евросъюза на две части - развита и недотам - будят сериозни опасения, че това всъщност ще постави на изпитание самата идея за европейската интеграция и няма да свърши добре в обозримо бъдеще.
Ако се даде ход на концепцията "Европа на две скорости", ще се циментират

рискове от дезинтеграция

за които даде сигнал оттеглянето на Обединеното кралство, и ще се активира една архаична дискусия за невъзможността на формирането на Европейски съединени щати в духа на критиките на самия Владимир Илич... От гледна точка на "класическата валутна политика" идеален случай за България би бил поддържането на гъвкав валутен курс, а не непременно воденето на преговори за влизането на всяка цена в предверието на еврозоната, т.нар. ERM 2.
За добро или лошо обаче, ние от 1997 година сме в борд и такъв вариант се изключва. Оттук насетне единствен печеливш ход за България е именно обсъждане на възможностите за допускането ни в чакалнята на еврозоната. Неприятното за нас на този етап е, че тези, които би трябвало да ни поканят за ERM 2, не горят от нетърпение това да стане. Сегашната политическа и икономическа обстановка в Европа също не е подходяща да молим и увещаваме по-силните и авторитетни държави за актуалността на нашите амбиции. Тъй като обаче приемането ни в еврозоната все някога ще стане, е достатъчно на този етап да си изясним предимствата и недостатъците на този процес, както и да сме наясно как ще го приложим като технология - с възможно най-големи ползи за българската икономика.

БГНЕС
___________________________________
*Доц. Пламен Пъчев е преподавател в Югозападния университет