Изгревът на първа църква в "Изгрев"

Деси ВЕЛЕВА

В България църква се строи само с дарения. Нито една институция няма ангажимент да финансира храм от първата му копка до изографисването му. Сигурно затова не са една и две черквите у нас, които с години стоят недовършени.

"Грозно е да започнеш да строиш храм и да стърчат железа години наред", казва кметът на столичния район "Изгрев" д-р Делян Георгиев. Той е основният двигател за изграждането на църква в "Изгрев" - единствения район на столицата, който няма свой православен храм и го очаква поне от 30 години.

Инициативата е още от 1989 г. Поредица настоятелства така и не успяват да започнат реална дейност. Затова кметът се зарича градежът да не спира, докато не се положи и последния щрих от изографисването. Така строителството може да се окаже рекордно бързо - вграждането на темелният камък бе в края на ноември 2020 г. и бе направено лично от президента Румен Радев в присъствието на вицепрезидента Илияна Йотова, депутати, кмета на София и общински съветници. Реалистичните прогнози са работата да приключи през пролетта на следващата година. 

Първата църква в район "Изгрев" ще бъде и първата в София, която ще носи името на светеца Пимен Зографски. Покровителят е избран от църковното настоятелство и митрополията. Той е роден в София, бил е монах от Зографския манастир и покровител на художниците. Изографисал и спомогнал за построяване на църкви и манастири у нас. 

"Идеята ни бе да започнем строителството тогава, когато сме готови да продължим без да спираме заради безпаричие. Църквата е скъп строеж", коментира д-р Георгиев, като добавя, че в началото в сметката на църковното настоятелство не е имало и един лев. Оттогава са събрани около 1 милион лева само от дарения, като са нужни още толкова за довършването на храма. За този период Столичната община чрез бюджета е отпуснала на църковното настоятелство два пъти по 50 000 лева, но през тази година още помощ не се предвижда.

За да се построи храм, не са важни само наличните средства. Основното е да има осигурен терен на подходящо място, който може да бъде частен или общински. В случая с район "Изгрев" предоставената площ е общинска и е определена за този вид строителство в Подробния устройствен план. Правото на строеж се дава от Софийската света митрополия с благословията на владиката или патриарха. Следващата стъпка е да се регистрира като юридически субект църковно настоятелство, което е принципалът по сметките. След това идва ред и на кампанията за събиране на средства. Цялата процедура е отлично позната на кмета на "Изгрев", който не само е наблюдател, но и активен участник в кампанията. Той с горчивина отбелязва, че в района някога са били отредени цели три общински терена за църкви, но два са сменили предназначението си за жилищно строителство и отдавна вече са застроени. 

Д-р Делян Георгиев е наясно и със строителните специфики около църковния храм. Може да разказва с подробности за сложността на градежа, на архитектурното изпълнение и спазването на канона. "Много неща трябва да се правят на място, кофражите например не са стандартни, не са лесни и куполите", споделя кметът. 

Сложен въпрос е и вътрешното оформление на храма. Изографисването вероятно ще продължи около година и въпреки че е допустимо то да се осъществи и след откриването и освещаването на църквата, от районната администрация са си обещали да няма никакво отлагане и цялата дейност да приключи наведнъж, за да може хората на влязат в напълно готов храм. 

Сега строителите са в очакване на подходящи температури и са в готовност да обшият готовите вече куполи със специална сплав. Тя имитира злато и е с гаранция от 50 години. След това ще се продължи с външната и вътрешната изолация, със специфичните мазилки, които ще трябва да пазят стенописите по-дълго време. Околовръстната зидария ще бъде приключена за около седмица, когато времето позволи. 

Камбаните и кръстовете за куполите също са готови. Те са излети в Украйна и са осветени от Белоградчишкия епископ Поликарп. Едната камбана е дарена от Делян Георгиев, втората - от касиера на църковното настоятелство, а парите за другите три са събрани от сподвижници и приятели на бившия кмет на района и общински съветник от БСП инж. Панайот Бончев, който си отиде преди шест години. 

Общинската администрация продължава да събира дарения с надеждата те да не секнат и с упованието, че храм може да се изгради и без дългогодишно забавяне.

Дарителска сметка

Общинска банка

IBAN- BG80SOMB91301064474201

BIC - SOMBBGSF

Строежи в забрава

София може да се похвали като град, привличащ най-много работодатели и инвестиции, но не и дарители за духовното издигане на жителите му. Не са малко примерите за изоставени строежи на църкви, които се започват с амбиция и се завършват със срам години по-късно. 

 Близо десетилетие продължи строителството на православната църква "Възнесение Господне" в столичния район "Слатина" срещу румънското посолство. Тя бе започната по инициатива на разколника епископ Инокентий, но впоследствие мина към Софийската митрополия. Храмът бе открит едва през 2010 г., след като стоя недостроен години наред, стана обект на вандалски прояви и скандали. 

Точно десет години отне и градежът на първата църква в столичния квартал "Дружба" 2. Там имаше само параклис и на няколко метра зад него през 2011 г. бе направена първа копка за новия строеж. Липсата на средства доведе до непрекъснато спиране и подновяване на строителните дейности, докато се стигна до откриването на храма "Свето Благовещение" едва през 2021 г. 

Още по-срамна е съдбата на храма "Св. първомъченик и архидякон Стефан" в Южния парк. Строежът му започна през далечната 2005 г. с идеята да е кръстокуполна базилика на три нива с разгъната площ от близо 3000 кв. метра. Последва обаче преработка на проекта, който предвиди храмът да струва 5,5 милиона лева. В момента на мястото има само готова камбанария и параклис. Зад тях са основите на църквата със стърчаща арматура.