Изхабяването на учителите - въпрос с повишена трудност

Юлиян Петров,
председател на СО "Подкрепа" 

Синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа" направи сравнителен анализ на някои от образователните системи в света и свързаните с тях синдикални организации и установи, че са налице сериозни проблеми с формулирането на политиките по отношение на училищното образование на макрониво. Голяма част от проблемите са свързани с това, че макрополитиките се разработват без достатъчното участие на социалните партньори в лицето на учителските синдикати.
В Конституцията на Република Полша например е визирано задължение на държавата и институциите не само да осъществяват социален диалог, но и императивно да ползват постигнатите резултати от него. Това осмисля упоритата работа на участниците в диалога, гарантира волята на суверена - електората на синдикалните организации. Но най-важното е, че този принцип поставя сериозна пречка пред тяснопартийните и комерсиални интереси на групи политици и държавници. Гаранция за този формат на социалния диалог в Полша дава "Закон за съвета на социалния диалог".
Историята на всички синдикални организации на учителите е свързана с договаряне на по-добри условия на труд - КТД, активно участие при създаването на закони и наредби, дискутиране и договаряне на всички проблеми и идеи, засягащи образованието, и защита правата на членовете - трудови спорове в съда, обучение и създаване на училищни лидери и ръководители. Показателна в това отношение е политиката на Казахстанския учителски синдикат, който участва в разработването на всички нормативни документи, засягащи образователната система, които не могат да съществуват без подпис от учителския синдикат. Педагогическият труд в тази страна е високо ценен. Всяка година за сметка на държавния бюджет се квалифицират повече от 400 000 педагогически специалисти. Професията "педагог" е много привлекателна за младите в страната. Ежегодно се разкриват по 100 нови училища и в тях влизат по 5-7 хиляди млади специалисти.
Изхабяването в учителската професия е безспорно, като научно е доказано, че стига до 5% на година. Поради голямото натоварване педагозите достигат максимално износване за 20 години стаж. Международният синдикален опит е утвърдил компенсаторни механизми за съхранение на работещите в системата на образованието. Тези механизми са повече и по-ефективни там, където синдикатите обхващат почти всички работещи в системата. Усилията на Израелския учителски синдикат успяват да постигнат много добра компенсаторна политика - годишен отпуск на всяка седма работна година за всички членове на синдиката. Тази договорена година за квалификация и възстановяване помага за съхраняването на учителите до по-висока възраст за пенсиониране. Подобна практика са постигнали и учителските синдикати във Франция, Полша, Румъния и др.
Австрийският учителски синдикат е утвърдил друг много успешен компенсаторен принцип: по-ранно пенсиониране на педагозите при натоварване над седмичната и годишната норма. Часовете допълнителна работа в системата калкулират възможност за по-ранно пенсиониране.
Финансовият приоритет на образователната система е една от най-важните предпоставки за успешни образователни политики. Безспорен финансов приоритет са постигнали синдикатите в Дания, Швеция, Кипър, Финландия, Казахстан и др. В Македония има извоювана от синдиката независимост на заплащането на труда на учители и директори от броя на учениците - принцип, който позволява запазването и на най-малките училища. Това спасява системата от вредните въздействия на недобросъвестни родители и ученици, претенциите им за оценки и намесата им при наказания за провинения от позицията, че са определящ фактор за финансовата стабилност на учебното звено.
Важна и ценна е оказваната помощ и съдействие на синдикалните структури при нарушаване на нормативите и постигнатите договорености на всички нива. Чрез активни разговори, преговори, заведени съдебни дела и протести при драстични нарушения синдикатите са гарант за достойни условия на труд и защита, за достойно заплащане и социален мир. Те са кръвоносната система, която прави жив и действен държавния организъм, защото са най-важният посредник между тези, които произвеждат благата (материални и духовни), и тези, които ги управляват.
Изборът на училище в много наблюдавани образователни сфери не се определя на училищно ниво. Разпределението на учениците още от първи клас е поверено на регионални и държавни образователни структури. Не е открита система, в която това разпределение да е оставено само на ниво учебно заведение. По идея на израелския синдикат е организиран планиран прием в първи клас, като той се провежда от общинските образователни институции. Според регламента родителите могат да изберат до три училища, а образователният отдел определя учебно заведение, съобразявайки се и по местоживеене. Същият отдел следи баланса между отделните училища и не допуска броят на учениците в едно учебно заведение да се увеличава за сметка на друго.
Вече е история "синдикат" да бъде символ на митинг, стачка и протест. Днес визията на синдикатите на страните от света с водещи образователни системи е експертна, авангардна, насочваща и налагаща авторитет, сигурност и просперитет на образователния бранш - гаранция за бъдеще и прогрес на съответната държава.