Излишните хора

Четвърт век, след като ни учеха да пеем по площадите "45 години стигат", се оказа, че времето на българския народ е преброено - точно 120 години. Според Центъра за демографска политика последният българин ще изчезне през 2134 г. На всеки седем минути и половина един нашенец отива в отвъдното, каталясал от недоимъка и от мизерията. Всяка година у нас се топи население колкото един средно голям град - 68 хиляди. Почти не минава ден, в който да не чуем за жертви на войната по пътищата, които годишно достигат до хиляда души.
За жалост, България се нарежда на едно от първите места в Европа по брой на жертвите и в една друга война - на фаталния личен избор. Броят на самоубийците в страната надвишава почти двойно числеността на загиналите при автомобилни катастрофи. Според данни на НСИ всяка година у нас се самоубиват между 800 и 1000 души. Проф. Петър Иванов, зам.-председател на Центъра за демографска политика, твърди, че умишлено се прикрива истинският брой на хората, предпочели сами да сложат край на живота си. Според него около 1600 българи се самоубиват всяка година, а 5000-6000 души правят опит да отнемат живота си.
България се превръща безвъзвратно в къс от планетата, в който живителният въздух е под критичния минимум. Стопанската криза, многопластова и тежка като надгробен камък, циментира дробовете на нацията ни. Според експерти защитаващи дясната доктрина, икономическата криза обаче не била основна причина за решението на хиляди наши сънародници да посягат на живота си. Те изтъкват като главни мотиви конфликтите в семействата и различни психични проблеми. С тези приказки обаче само потвърждават тъжната истина, че в основата на битовите конфликти или на отклоненията в психиката на мнозина измъчени сънародници са бедността, нехуманното отношение към човека от страна и на държавата, и на частния бизнес, които съзнателно поддържат ниски доходи за работниците и служителите си. Водената целенасочено антисоциална политика и корумпираната, зле работеща, система на здравеопазване са едни от водещите фактори за създаване на усещане за житейска непоносимост.
Доживяхме времето на разюзданото излишество. Излишество от постоянно размножаващи се търговски вериги с преливащи от стоки щандове. Излишество от всевъзможни хранителни продукти, въпреки че голяма част от земята продължава да пустее, а селското ни стопанство е с изцедени сили. Не само улиците, но и тротоарите, и зелените площи в градските квартали едва побират излишеството от автомобили, въпреки безпримерно ниските доходи на хората и тревожно растящите стойности на безработицата. Въздухът, почвата и водите са наситени до краен предел с вредни емисии от газове, прах и какви ли не отпадни продукти. Въпреки продължаващата икономическа криза банките тържествуват с растящи печалби.
Излишество от страсти и емоции, от похабявани нерви, от деформирани нравствени стойности, налагани като безалтернативни образци за човешко поведение. Излишество от партии, оглавявани от кресливи лидери с агресивност на грабливи птици, търсещи наивни гласоподаватели. Излишество от рекордна по продължителност стопанска криза, изострила социалните разслоения и противоречия, откроила още по-ясно полюсите между крайните степени на богатството и бедността. Излишество от никнещи като гъби форми на безработица - скрита, потомствена, възрастова, младежка... Излишество от престъпност и корупция...
На фона на гигантското по мащабите си излишество расте с ужасяващи темпове броят на излишните хора, независимо от образователен ценз, занимание, индивидуални способности и личностни качества. Контролирани с педантична пресметливост излишества на всяка крачка, принуждаващи с шеметния си блясък все повече хора да се чувстват излишни в родината си. Нестихващи, неуморни и неумолими талази от излишества във всяка обществена сфера на човешката дейност, които множат дребните, непотребните и преуморените хора в тази страна, изгубила преди четвърт век реалния облик на човешкото си лице. На фона на ширещото се търговско разточителство грижата за препитанието и отчайващата бедност топят силите на мнозина.
Можем дълго да продължаваме с излишествата: излишество от чувство за незащитеност и уязвимост, от натрапчиво усещане за безизходица, излишество... от изгубено бъдеще... 
Българинът се нуждае да бъде окрилен, въпреки мраза, сковал нашата земя, от здравите, надеждни криле на куража. Те са му необходими, за да разчупва с тях ледовете на безчовечието и истеричната мисъл за самоубийство. Само че как да стане сред тоталната преса на мащабните излишества?