Измекярите на всяка власт

Миналата седмица малка, но гръмогласна групичка отново се опита да обругае паметта за червеноармейците. Навръх двата празника - Деня на победата и Деня на Европа, отбелязани и тази година от света, който, слава Богу, помни и разказва на децата, внуците и правнуците си за онази страшна война, един файтон хора отново видяха сгода да се експонират пред общественото мнение. Щели били да демонтират Паметника на Съветската армия в София - намерение, недостойно за европейци, каквито винаги сме били. Само че понятията морал и чест за "най-главните инициатори" всъщност едва ли значат нещо. Пък и публично известна е душевната нечистоплътност на доносителите, любимци, за жалост, на всички режими. Справка - БТА-нската общност, която и преди, и след промените добре знаеше, а сигурно и още помни, кой точно е агент Ивайло. Който днес ще представи книгата си "Течна дружба" пред Паметника на армията, наричана от него "окупаторска", и за чието демонтиране е радетел, инициатор и говорител.
Какво от това, че иначе отличният международник (не иронизирам!) Иво Инджев е бил и секретен сътрудник на ДС? Какво от това, че същата тази служба, която би следвало да има не само очи и уши, а и усет за хората, го е изучила в Москва? Какво от това, че си е имал и агентурен псевдоним Ивайло и че за дейността си е получавал възнаграждения?
Нови времена - нови приоритети. За най-гузните съвести на част от някогашните комсомолски и партийни секретари - и нови господари. Агент Ивайло отлично знае арабски, английски, немски, но и руски език, затова нека не забравя - перебежчиците ги ползват, но не ги уважават - нито своите (предишни), нито чуждите (днес - свои).
Истините са, както се казва, азбучни. Така е, но са и аргумент срещу първосигналния, за жалост - пореден опит за хвърляне на кал по отношенията между България и Русия, които винаги са били заедно. Защото книгата на г-н Инджев е със заглавие "Течна дружба" и има претенцията да "разкрива истини" за двете ни страни. Но дано изживяващите се като "глашатаи на гнева" Ивайловци разберат: много са българите, на които признателността към Русия не пречи, а дори помага да обичат страната си. Точно това никой не бива да забравя! Достатъчно е да погледнеш в очите на хората, които носят цветя, и не само по празници, пред "така мразения" паметник. В тези очи ненавист няма. Има признателност и много обич.
Вярно е, авторите на подписката, те - и агитатори срещу строежа на "Белене", си признават: "Използвахме идеите и въображението не само на инициативния ни комитет, но и на много хора извън него, които всъщност ни даваха сили..."
Така си е. А ние не само се досещаме, а със сигурност знаем и имената на въпросните "съветници".
Но и те, и измекярите им сигурно все пак са разбрали най-сетне - българинът остава с Русия. И няма как да е иначе, другото би било национално предателство.