Извор на духовност и любознание

                                              
 - Тези дни се появи на бял свят енциклопедията "Възрожденски читалища".  Какво те подтикна да се захванеш с издаването на тази уникална книга?
 - Едва ли бих се наел с такъв проект, ако нямах зад себе си достатъчно продължителна биография, свързана с читалищата - повече от 30 години. И ако нямах до себе си хора като поета Христо Ганов и журналистката Николина Шишкова, които да подкрепят безрезервно усилията ми. Самите читалища са уникални по своя характер обществени културно-просветни сдружения и имат неоспорим принос не само за духовния просперитет на България, но и за нейното политическо освобождение. До 1878 г. са създадени близо 200 български читалища в противовес на гръцките "филологически силогоси" и на сръбските "читателници". В същото време читалищата са изпълнявали и ролята на легални прояви на тайните революционни комитети, създадени от Георги С. Раковски и Васил Левски.
 В процеса на събирателската работа първоначалната ми идея претърпя известна трансформация. Беше разширен времевият обхват и енциклопедията стана енциклопедия "Възрожденски читалища". В този контекст бяха включени и читалища с по-млади биографии, съхранили идеалите на Възраждането. 
 - Каква цел си поставяш като съставител и издател на енциклопедията?

 - Нужно е на читалищата да се гледа не със снизхождение, а с уважение и респект. Защото България не притежава друга обществена структура, която вече три столетия е стожер и олицетворение на гражданското ни общество. По закон читалищата са обществени сдружения, необвързани с каквато и да е политическа платформа. Те не са подчинени на държавната и общинска администрации и не обслужват една или друга религиозна концесия, а обединяват мечтите и поривите на всички български граждани към творчество и любознание. Необходимо беше да се изкаже подобаваща почит към хората, които в момента ръководят читалищата и са истинските съвременни възрожденци.
- Защо обръщаш поглед към българското Възраждане?
- Българското възраждане е многообхватна социологическа категория, останала некомпрометирана и в наши дни, а читалищата са творение на онази епоха. Едва ли ще се намери българин, който да отправи хулни думи към възрожденския период на отечеството ни. Възраждането е сакрален духовен извор, от който пием надежда и се учим да подражаваме на нашите предци.
- Живеем във века на глобализацията. Как се вписва в него българското читалище?
- Съвременните български читалища са изградени върху основополагащите принципи за религиозна и етническа толерантност. Въпреки липсата на достатъчно средства за дейност, за ремонт на сградния фонд и за възнаграждения, работещите в тях съхраняват с възхитителна всеотдайност фолклорното ни богатство, което ни прави уникални като нация и народ. Ще си позволя да цитирам един истински родолюбец, мецената на българската култура и спомоществовател на енциклопедията д-р инж. Лъчезар Цоцорков, почетен гражданин на Панагюрище. В едно интервю той сподели, че град или село без читалище е като къща без прозорци. Освен чисто културни и образователни функции, читалищата са и място за публичен достъп до глобалното информационно общество. В тях се осъществяват практики за социално предприемачество и традиционен поминък.
- Как преценяваш политиката на българската държава към читалищното дело?
- Българската държава винаги е била в дълг към читалищата. Те са създадени и просъществували при липсата на държавност. Нещо повече, читалищата са учредители на държавните културни институции - библиотеки, театри, музеи, опери, галерии... В началото на деветдесетте години на миналия век беше нанесен удар върху читалищата от  псевдодемократическите правителства. С лека ръка беше решено, че те не се нуждаят от държавна субсидия. Това нихилистично отношение доведе до закриване на повече от 1000 читалищни сдружения.
Днес за читалищата продължават се отделят пренебрежително малко средства. Заплатите на работещите в тях са много под екзистенц минимума, а по закон народните читалищата изпълняват държавната политика в областта на културата и тяхното значение за нацията не е по-маловажно от това на училищата, театрите и музеите.
 - Какъв е залогът за оцеляване и развитие на читалищата?
  - За съжаление съдбата на читалищата зависи от властимащите, а те са обвързани с политически платформи, които по принцип разединяват обществото ни. По писани или неписани закони всяка политическа власт се стреми да упражнява диктат върху читалищата, да ги ръководи и напътства, стремейки се да ги превръща в свои "политически клубове". Но независимо от това читалището ще съхрани своята същност на гражданско сдружение, което да бъде пълноправен партньор, но и опонент на държавните и общинските структури.
- Като главен редактор на сп. "Читалище" ти води двайсегодишна борба за неговото спасяване като трибуна на българската духовност. Какъв е резултатът от тази борба?
 - Резултатът е, че списание "Читалище" продължава да съществува. За тези две десетилетия псевдодемокрация, с метастази на диктат и геноцид, редакторите на списанието не отидоха в нито една политическа централа, в нито едно чуждо посолство и не се поклониха пред нито един новобогаташ. Те останаха верни на народническите традиции на списанието - то да бъде стожер на гражданското общество, т.е. на народа. През 1999 година беше изградена и регистрирана "Фондация Читалище - 1870" с главна и най-важна задача издаването на списание "Читалище".
Сигурен съм, че се броят на пръсти българските печатни издания, които така щедро предоставят страниците си за прослава на родната културна традиция и които дават възможност на писатели, художници, журналисти, музиканти и читалищни дейци да споделят своите размисли за живота и изкуството. Ето защо искам да изкажа искрената си признателност към членовете на фондация "Читалище 1870", към членовете на редакционния съвет на списанието проф. Александър Ангелов, проф. Дойно Дойнов, Димитър Христов, Иван Деев, Красимир Петров, д-р инж. Лъчезар Цоцорков, Матей Шопкин, Николай Петев и проф. Слави Славов; към главния редактор Петър Динчев, зам.главния редактор Димитър Милов, отг. секретар Николина Шишкова, редакторите Димо Троянов и Карол Николов за техния морален стоицизъм и стоическа всеотдайност. Благодарен съм и на многобройните автори и сътрудници, без които списанието не би могло да просъществува.
 - Какви са твоите виждания за по-нататъшното издаване на списанието?
 - Под логото на списанието е записано, че то е издание за читалищата в България и в чужбина. Докато има читалища, ще има и списание "Читалище-1870".  Убеден съм, че думите България и читалище са синоними. Когато са обединени, читалищата са неимоверна сила. Искам да подчертая, че Енциклопедия "Възрожденски читалища" е факт и благодарение на спомоществователските жестове на десетки читалища. В значителната си част енциклопедията е сътворена от читалищните дейци - хора интелигентни и с изключителна отговорност към родовата памет. Благодарен съм на подкрепата от страна на Министерството на културата и отзивчивостта на работещите в РЕКИЦ в София град, София-област, Смолян, Пазарджик, Велико Търново, Пловдив, Варна и др.
- Ти си автор на повече от 20 поетични и публицистични книги. Коя е според теб "най-горещата" тема, която днес не бива да убягва на българския поет или писател?
- Писателят не бива да съзерцава отстрани важните събития на съвремието и истините на деня. Времето, в което живеем, е страшно. Върху българския народ се провеждат ужасяващи експерименти и писателите трябва да заемат подобаваща позиция. Те трябва да пазят писателската си съвест, те не бива да раболепничат пред "силните на деня", очаквайки да им "подхвърлят" някое казионно медалче или орденче.
- Вълнува те българската самобитност, а заедно с това те тревожат модерните аспекти на духа. Кое е най-важното, същностното условие за оцеляването ни като нация и народ?
- Да съхраним достойнството си на хора, които са преки наследници на богата история. Да изпитваме гордост от произхода си и да не стоим безучастни пред несправедливостите, които се изсипват върху нас.
 - "Справедливо е българинът да е българин", нали?
 - Това е перифраза на възрожденеца д-р Васил Хаджистоянов-Берон, създател на модерната българска логика. Този негов силогизъм послужи за заглавие на моя книга с очерци за български възрожденски мислители. Наистина е справедливо българинът да си остане българин и да не се срамува от родината си.
- Коя ще е следващата ти нова книга?
- Пред завършване съм на книга, която пиша от доста време и е плод на мои преживявания и впечатления. Нейното работно заглавие е "Швейцария без грим".
- Кой е следващият издателски проект, върху който работиш?
- Подготвям сборник от мои нови преводи на стихове от швейцарските поети Алберт Щеффен и Нобеловия лауреат Карл Спителер. Това са имена със световна известност, но все още малко познати за българския читател.         
 - Ти си специалист по антропософска педагогика и социална психология. Как преценяваш от тази гледна точка днешния хал на българина?
 - Моето верую е, че всеки човек е строга и неповторима индивидуалност, божествена структура и хармонична съвкупност от тяло, дух и душа. Никой няма право да упражнява насилие над човешката личност. А какво наблюдаваме в действителност? Новоизлюпени чорбаджии се гаврят с човешкото ни достойнство. Безпардонни мафиоти се вживяват в ролята на преуспяващи бизнесмени. Ала въпреки всеобщото и повсеместно озлобление са нужни усилия за трансформация на злото в добро. Този забравен през вековете морален принцип е издигнат от Фридрих Шилер в ранг на категоричен императив. Авторът на "Коварство и любов" е вярвал, че във всеки човек живее "идеалният човек". Трябва да търсим доброто начало, понякога затрупано от пластове завист, егоизъм, лицемерие, самодоволство и злоба. 
- Къде сме днес върху социалната карта на света и Европа?
- За съжаление сме гетото на Европейския съюз, инкубатор за престъпници и проститутки. Социалният експеримент, който сме принудени да търпим, води до издълбаване на непреодолима пропаст между неморално забогатели и несправедливо обеднели хора. А всяка социалана несправедливост неминуемо води до обществени сблъсъци с непредвидим край.
 - Какви сме в своята българска съвкупност: космополити, нонконформисти или провинциалисти?
 - По природа българинът е интелигентен, целеусремен и егоцентричен. Разчитам на младите хора, които ще останат в родината си или отидат по света, за да се уверят, че няма нищо по-хубаво от България. Най-моралните отново ще се върнат в нея, но няма да позволят полуграмотни дебили да решават съдбите им и да убиват мечтите им.

Родина
 
    Тя е стръмна пътека кристална,
    по която се спуска сънят ни
    и достига дълбоката тайна
    за легенди
    и образи смътни.
    Тя е вал от верига скалиста
    с бели мури, с бездънни боази,
    с езера като модри мъниста -
    и мъгла над мънистата
    лази...
    Тя е папрат и млечна коприва,
    дъх на праскова, песенна сватба.
    Тя е прелест, която отива
    там, където
    душата се радва.
    Тя е изворът, с устни посочил
    накъде да се вливат реките.
    Тя е стълба от паметни плочи
    и за всеки бездомен -
    обител.
    Тя е зноят горчив на  сълзата,
    светлината във всяка картина.
    Тя е майка, любов и приятел.
    Тя е космоса -
    тя е родина!