Кабинетът е тюрлюгювеч, сглобен от желание за власт

Илко Семерджиев е роден е на 25 август 1959 г. в Гоце Делчев. Завършва стоматология в Медицинската академия в София. Специализира в Германия, Обединеното кралство, Испания, Франция. Магистър по здравен мениджмънт и доктор по Стопанско управление от университета "Проф. Асен Златаров" в Бургас.
През 1991-1992 г. е директор на Обединена градска болница в София. Назначен е за зам.-министър на здравеопазването в кабинета на Любен Беров, но подава оставка. По-късно заема същата длъжност в правителствата на Стефан Софиянски и на Иван Костов от февруари 1997 г. до 8 март 1999 г. На 8 март 1999 г. е назначен за директор на Националната здравноосигурителна каса.
През август т.г. е избран за политически председател на "Десните".

 "В програмната декларация на кабинета са влезли само 30% от предизборните обещания, което е сигнал за бягство от отговорност"

- Д-р Семерджиев, как си обяснявате резултатите от изборите? България е една от малкото страни в ЕС, в които близо половината население живее в бедност, а резултатите от вота показват, че това бедно население е избрало дясно управление?
- Три са основните причини за този истински парадокс. Първата е, че границите на лявото и дясното в България са изкуствено заличени от тези, които мечтаят изборът на хората да бъде следствие на харизма, а не на идеологии и програми. Това се случи за първи път през 2001 г., когато бившият цар Сакскобургготски разруши политическата система в страната и обърка политическото съзнание на много хора за години напред. Днес това продължава в лицето на един от неговите ученици - Борисов. Втората е с т.нар. център в политиката, който предполага вечно участие във властта - ту с левите, ту с десните или по-точно псевдодесните. Това е причината и формации като ДСБ да направят ляв завой и да се презентират като центристи, докато всъщност са обикновени властогонци. Третата основна причина е липсата на памет и политическа зрялост в т.нар. гражданско общество, което позволява да бъде лъгано и то нееднократно. В момента в България политиката е подменена от масова публична лъжа и самоуправство в действие.
- Каква е вашата оценка за новото правителство? Колко живот му давате и защо?
- Правителството е старото познато лице на ГЕРБ, но с една съществена подробност - срамотиите му са покрити със "смокиново листо" в лицето на т.нар. Реформаторски блок, който в близко бъдеще ще се трансформира в новото оправдание на Борисов защо не си върши работата и защо се е провалила предизборната му програма. Имаме в допълнение и една политически странна коалиционна сглобка с АБВ и ПФ, които са представители на евроазиатския социализъм и ксенофобския национализъм. Тази безпринципна конфигурация предполага здраво стискане на властта и 4-годишен мандат при условие, че народът междувременно не се събуди и не измете тези консуматори от властта. Реформи не очаквам, защото не виждам капацитет за това, но ежедневното лъготене ще ни забавлява, обеднява и дразни едновременно.
- Немалко познати ни лица от зората на демокрацията миналата година преминаха в РБ, а РБ доскоро декларираше, че никога няма да се коалира с Б. Борисов. Защо според вас хора от РБ приеха министерски постове, при това в сектори, които са в изключително тежко състояние?
- Всъщност в Реформаторския блок няма хора от зората на демокрацията - там се събраха огладнели за власт лица от царското управление и младите мераклии от неучаствалите във властта наследници на класиците от зората на демокрацията. А постове тези хора приемат всякакви, първо, защото наистина са невежи за това какво представлява управлението и второ - защото апетитът им ги заслепява и не могат да направят преценка за нивото си на компетентност поради пълна неопитност. Но екип от мераклии и неопитни консуматори предполага недобър резултат както за страната, така и за тях самите. Тези хора още не осъзнават нивото на отговорност, която се е стоварила на раменете им, а и на ролята, която им е отредена от Борисов - на бушони.
- Докъде според вас би могъл да се разпростре компромисът от страна на РБ в този кабинет? Самият Р. Кънев в първата си реч от парламента каза, че прави компромис и ще наруши обещанието си да не се прави кабинет с Б. Борисов.
- Компромисът вече пресече идеологическите граници и сглоби програмна декларация, която е предимно набор от лозунги. Конфуций казва, че "да не достигнеш линията е все едно да си я преминал". В случая чертата е премината и докъде ще се отплеснат управляващите предвид техните разбирания за целесъобразност не може да се прогнозира лесно. Но от начина на направата на тази коалиция си пролича, че са готови на всичко.
- Всъщност какво става с българската десница и къде е тя - вдясно ли е или някъде другаде?
- Десница в България има, но тя не е представена в парламента. Коалиция ДЕСНИТЕ е извънпарламентарна опозиция, защото отказа да влезе в сделка за власт и отстоя идеите и ценностите си. Ние не приемаме ГЕРБ да се самоопределя като десница, защото тази партия е откровено автократична и популистка, а доскоро дясната ДСБ се центрира даже вляво от центъра по признанието на председателя й Радан Кънев. Реформаторският блок пък е един откровен тюрлюгювеч, съставен от люспите на ДПС, НДСВ и остатъците от някогашното СДС, които не се вълнуват от ляво или дясно. Те са само един потребителски корпус, ориентиращ се по оста власт-пари. Видяхме на последните избори, че първите осъдени за купуване на гласове бяха техните купувачи, а постовете им в листите се разиграваха срещу пари. Влизането в коалиция с АБВ и ПФ съвсем ги разконспирира като една странно сглобила се амалгама от интереси, които търсят своето място на масата и своето парче от баницата, но това не е политика, а още по-малко дясна.
 - Приемате ли като дясно това правителство? Преди дни министър коментира, че правителството не е дясно, просто журналистите го наричали така.
- Няма как да определим това правителство като дясно, при положение, че съставните му части не са десни. ГЕРБ е автократична популистка партия с ляв уклон; АБВ е представител на путинския евроазиатски социализъм, Патриотичният фронт е националистическо-ксенофобска формация; съставните части на Реформаторския блок са либерално-левичарски, а след като и ДСБ с новия си председател Радан Кънев се самопредели вляво от центъра. Този кабинет е един тюрлюгювеч сглобен единствено от желанието за власт и лични кариери.
- Как ще коментирате идеята на министър Москов лечебните заведения да не са занапред търговски дружества? 
- Това е силно неразбираема тема за множеството хора, но опростено представена, ситуацията е следната: всяка болница като сграда е един хотел, който по дефиниция трябва да работи на стопански принцип - тази необходимост произтича от естеството на дейността и затова се регламентира по Търговския закон, което е ясен знак, че се води по законов начин. Лечебната дейност в сградата е организирана и управлявана съгласно Закона за лечебните заведения. Самата медицинска дейност по диагнози е регламентирана в Националния рамков договор между НЗОК и БЛС, а с всяка конкретна болница всички регламенти се съдържат в индивидуалния договор между съответната болница и РЗОК. Тези четири регламента показват, че търговия в болниците просто няма - има обаче корупция и министър Москов очевидно се кани да съсипе всичко, което е подчинено на законови и договорни правила, но да съхрани черния пазар.
Москов всъщност публично обещава нещо, което липсва в предизборните програми на ГЕРБ, Реформаторския блок, АБВ и Патриотичния фронт, но присъстваше в програмата на БСП за изборите през 2005 г. Министър Гайдарски тогава зае поста в МЗ с това първо обещание, но в рамките на мандата БСП осъзна, че търговската регистрация не превръща лечебната дейност в търговия, а само помага на болниците да се включат в стопанския оборот на страната по един общ и регламентиран от закона начин.
Колкото до прогноза за бъдещето на здравеопазването, мисля, че е още прекалено рано за такава. Засега виждам, че в програмната декларация на кабинета са влезли само 30% от предизборните обещания, което е сигнал за бягство от отговорност. Но нека все пак видим и делата.