Младежи
Кабинетът на моралното камикадзе
/ брой: 182
"Властта се връща при своя суверен", обяви помпозно професор Георги Близнашки в речта си при обявлението, че президентът Росен Плевнелиев го назначава за служебен премиер. Задължително е да разберем какво има предвид с тези думи, но все пак, преди да навлезем в мъгливата територия на лъжите, изречени с патос, да кажем нещо странично.
Придаването на свръхважност на служебните кабинети е техника, запазена за настоящия обитател на "Дондуков" 2. Именно при него създаването на подобно временно правителство, без кой знае какви правомощия, се превърна в някаква пиар-оргия, където бащата на нацията стои да дава акъл, препоръки и съвети и гледа внимателно дали журналистките си записват всичко. Не мога да се отърва от усещането, че чрез подобни ГМО-конструкции Плевнелиев и хората зад него упорито се опитват да тестват някакъв модел за бъдеща партия, която да представлява триумф на клишето над разума, апотеоз на празната усмивка над истинския смисъл. Точно заради това обявяването на кабинет, който има за цел единствено да подсигури честни избори, се превърна в нещо като риалити за строгия президент и институционализираните протестъри, които се отказаха от уличния живот в името на министерските заплати. Подобен тип промоция е такъв парад на показното, че дори човек, неизкушен от политиката, ще усети дефекта отдалече. Ненапразно една от първите реплики, които Близнашки произнесе, беше, че направо съжалява, че досегашната власт е махнала загражденията пред парламента, защото той имал намерение да стори това. Тази крехка и абсолютно измислена власт на служебния кабинет се нуждаеше от някакъв свръхзнак, че има смисъл, и загражденията щяха да бъдат така идеални за целта. Ама пусто да остане, реалността невинаги е на висотата на телевизионната и политическата мисъл.
"Властта се връща при своя суверен", рече Близнашки. Това ще рече, че досега тя е била упражнявана от някакъв задкулисен играч, но под мъдрото ръководство на морала вече е върната в ръцете на народа и направо Румяна Коларова може да я вкара в учебниците по история. Интересно как човек, който с каменно лице изслуша подменената си биография, и човек с ухилено лице, който прочете подменената биография, могат да твърдят, че ще върнат нещата по местата им. Изгледайте представянето на кабинета отново. Нито един път Плевнелиев не спомена, че Близнашки е бил член на БСП, депутат от тази партия, нейно основно лице. Тази част от биографията на новото премиерче е заличена, все едно никога не я е имало. Подменителите на биографии ли ще върнат властта в ръцете на суверена? Или вече под думата "суверен" разбираме представителите на парламентарно непредставената партия Реформаторски блок. Иронията е в това, че Близнашки, в ролята си на временен министър-председател, дори и при най-добро желание нищо никъде не може да върне, и помпозността на фразите, както и симфоничната тревожност на президентските проклятия, не бива да ни замъгляват погледа. Подмяната не е само в биографията, подмяната е радикална. Протестърите с костюми се добраха до мечтаните кресла. Моралните стожери изведнъж смириха съвестите си със заплати. Великите установители на държавност преглътнаха герберските кадри като малко хапче "виагра" и това ни се представя като завръщане на властта в суверена. Величествено.
Това, което новата власт не разбира, е, че тя вече е паднала в капана, който самичка направи. Разяждащият хейт ще прогори този временен кабинет като киселина. Казвам го с лека ирония и съвсем нищожно количество тъга. Тези, които вадеха сатъри за най-малката дума и обобщаваха от една запетайка до вселенски мащаби, сега ще изпитат собствената си технология върху своя гръб. Маниакалните писачи на хейтърски статуси трудно ще смирят гнева си само защото някакъв си там конституционалист им е казал, че властта се е върнала в ръцете на суверена. Всички знаем, че това не е така. Това е поредната имитация и фактът, че този еклектичен бульон може да мине за нормален кабинет, го доказва.
От предния конструкт на Плевнелиев се запомни единствено това, че Марин Райков като премиер се самоназначи като посланик в Рим. Ама сигурно и това минава като власт на суверена, а не някакво президентско задкулисие, което отчаяно се опитва да вкара Плевнелиев в ролята на смислен държавник. И заради това им трябваше точно човек като Близнашки, за да легитимира това безчестие. Защото Близнашки беше свеж и готин, когато бе реформаторска сила в левицата. Когато отиде да се снима с Бойко Борисов по семинарите на ГЕРБ - той се превърна в поредното морално камикадзе, което пред очите на всички руши маската си, за да разкрие истинските си черти. И сега премиерът, ако наистина се чувства като приносител на властта обратно в ръцете на суверена, дължи отговор - как се отнася към поведението на ГЕРБ? Вижда ли в ГЕРБ властова алтернатива? Защо прие сделката за душата си срещу няколко хиляди подписа в своята подписка?
Не че някой ще отговори на тези въпроси. Днес живеем в епохата на безкрайното крякане и никой не цени тихото говорене. Но майната им. Аз съм от тези, които от една година ги обвиняват, че са говорители на сенките, пропагандатори на статуквото, инженери на безвремието. Всъщност обаче през цялото време аз бях глас единствено на себе си, защото знаех, че в края на този път ще видим именно такъв кабинет на безчестието, с протестъри, които вече се изживяват като екзекутори, и с премиер, който не успя да бъде честен дори за своята биография. С други думи - битката продължава.
Сега ще е по-тежка от всякога, защото тия, които най-много кряскаха за свобода, всъщност са родени с полицейски каски в сърцата си.