Правителството увеличава още повече от първоначално обявените данъчните отстъпки за деца, стана ясно на днешното обсъждане на данъчните промени за догодина в Съвета за тристранно сътрудничество. Заместник-финансовият министър Людмила Петкова обяви нови, по-високи данъчни отстъпки за семействата с две и повече деца, както и за отглеждане на деца с увреждания
Първоначално обявената отстъпка от данъка върху доходите на единия родител остава 500 евро, но тази за две деца се вдига от 800 на 1000 евро. За три и повече деца данъчното облекчение ще бъде 1500 евро, вместо първоначално обявените 1100 евро. Завишава се и данъчното облекчение за дете с увреждане до 1200 евро, като първоначално бяха обявени 1000 евро.
Така увеличението спрямо сега действащите данъчни облекчения за деца става още по-голямо - близо 70%. Сегашната данъчна отстъпка за едно дете е 600 лв., за две - 1200 лв., а за три и повече 1800 лв.
Правителството се отказва от по-рязък скок на прага за регистрация - вместо обявените 75 000 евро, сега се предлага праг от 60 000 евро. Петкова обясни тази корекция с препоръка от МВФ. Както се очакваше, от облагане с акциз се освобождават електрическите автомобили с мощност над 250 киловата. По отношение на хибридните автомобили за целите на акцизното облагане ще се гледа само мощността на двигателя с вътрешно горене.
По-висока от първоначално предлаганата ще бъде вноската на хазартните оператори за социално отговорно поведение, която се насочва към няколко министерства и за лечение на хора с хазартна зависимост. Въвеждат се и по-строги забрани за реклама на хазарта, като тя ще е позволена само върху спортни съоръжения.
Междувременно, след като утвърди промените в данъчните закони, Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) не постигна единодушие по проекта на постановление на Министерския съвет за новия размер на минималната работна заплата (МРЗ) за 2027 г. Работодателските организации подкрепят предложението за 660 евро, а синдикатите – не.
Предложеният размер на МРЗ за 2027 г. представлява увеличение от 39,80 евро в сравнение с тазгодишния от 620,20 евро, заяви министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова. По думите й предложението е съобразено с възможностите на държавния бюджет, като се отчита социалната функция на минималната работна заплата.Размерът от 660 евро е в рамките на регламентирания диапазон и възможно най-близо до определената горна граница, посочи още министърът. Тя каза, че с предложеното увеличение ще бъдат обхванати около 462 000 работници и служители. Нарастването на МРЗ е с 6,4% повече, което компенсира и надхвърля годишната инфлация от 5,7%, заяви също Ефремова.
Вицепрезидентът на КТ „Подкрепа“ Иоанис Партениотис посочи, че всеки шести работник у нас се определя като работещ беден. Предложеният размер на МРЗ от 660 евро по никакъв начин не гарантира достоен живот, каза той. След като приспаднем вноските и данък общ доход, чистата сума е 512,16 евро при пълен работен ден, каза Партениотис. По думите му МРЗ в България е най-ниската в Европейския съюз, включително в сравнение със съседните държави – Румъния, Сърбия, Република Северна Македония, Гърция и Турция. В Европа по-ниски са работните заплати в Албания, Молдова и Украйна, посочи Партениотис. Той припомни, че КТ „Подкрепа“ е била против новия начин на определяне на МРЗ.
Ася Гонева обяви, че КНСБ не подкрепя предложения размер на МРЗ за догодина. Тя посочи, че е трябвало за 2027 г. да действа старият механизъм. Продължават да спадат съотношенията между МРЗ и максималния осигурителен доход, заяви Гонева.
Ивелин Желязков от Асоциацията на индустриалния капитал в България заяви, че предложението е законосъобразно. До механизма се стигна след три години тежки преговори, в които всяка от страните искаше нещо повече за себе си, каза той, подчертавайки постигнатия крехък компромис. От 2022 г. до днес МРЗ нарасна с 40%, сегашният ръст е в рамките на нормалното и осигурява необходимата предвидимост, отбеляза Желязков.
Мария Минчева от Българската стопанска камара каза, че организацията подкрепя предложения размер на МРЗ за 2027 г. Тя поздрави правителството за смелостта по думите й да се направи промяната в Кодекса на труда и наредбата относно механизма за определяне на МРЗ.
Цветан Симеонов от Българската търговско-промишлена палата също изрази удовлетворение, че най-после има такъв механизъм. По отношение на размера на МРЗ може да спорим, но нека да оставим този механизъм да работи известно време, след което можем да помислим за пълното му усъвършенстване, посочи той.

