20 Май 2026сряда16:51 ч.

Информация:

Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата! Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата!

От редактора

Къде е ключът към София?

/ брой: 239

автор:Боян Бойчев

visibility 5427

Ако влизате в София и се движите по "Цариградско шосе", ще стигнете до кръстовището за "Младост" и "Дружба". Оттам започва и бул. "Брюксел".
Идеята ми не е да правя панорамна обиколка на София. Но точно на това място гордо се извисява един от символите на нашата столица - нейният ключ. По-точно основите на това, което би трябвало да представлява той.
Пояснение за повечето столичани, които не знаят каква е тази железобетонна грамада. Недовършената скулптура на сегашния министър на културата Вежди Рашидов носи гордото название "Ключът на София" и е проектирана преди около 15 години да стане вторият символ на София.
Днес тя представлява ронещ се бетон, щедро изографисан с графити.
Има нещо много тъжно и символично във всичко това.
Наближаващите избори са свързани с поредната активност от страна на местните управляващи да докажат колко са кадърни. Спешно се асфалтират централни булеварди и улици, подменят се главни тротоари, засаждат се цветя... И всичко изглежда толкова прекрасно, че не ти се вярва чак!
Но не е! Зад козметичните промени остават скрити другите. Остават не само кварталните улички, непипнати от 30-40 години, задръстванията, хаосът с градския транспорт, презастрояването и т.н.
Другото е още по-страшно. Запуснатите паркове и глухи улици, в които бродят наркомани, престъпници и хора със странна сексуална ориентация. Да не замръкнеш в някой от крайните квартали, споделят жители. Наркопласьорите търпеливо чакат пред вратите на училищата поредните си жертви с мълчаливото съгласие на властимащите. И учениците, нашите деца, това го знаят...
Щрихи... Не ни правят впечатление. Свикнали сме.
Мои приятели - българи, живеещи в чужбина от 15 години, докоснали се за кратко до родния град, споделят, че тук е мрачно, мръсно и сиво. Нищо не се е променило. Само клошарите и дупките по улиците са станали повече, разделението между хората - по-силно. Споделят го в непринуден разговор, а не пред лъскавия микрофон на медиите.
Заклети политически противници ме питат какво може да се промени. Ами дори само фактът, че вече повече от 25 години столицата не е имала червен кмет. Може би все пак промяната е възможна? 
А в началото на бул. "Брюксел" стои заровен някъде ключът на София...

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ