Къде е мястото на образованието днес?

Милена Милошева

На 17 септември класните стаи отново ще отворят врати. Ученици, учители, родители усмихнати ще влязат в училищната сграда. Образователният процес ще започне своя път към края на срока. В тези редове обаче искам да попитам къде всъщност е днес мястото на образованието и къде е българската просвета?
Уважението към труда на учителите, нашите първи предводители в света на "големите", зачитането на самите учители от институциите, къде е ролята на образователната система като възпитателна, съзидателна, прокарваща пътя към по-добрите шансове и по-добрия живот? Защо забравихме поговорката "Който учи, той ще сполучи!"? Вървя днес по улиците и гледам учениците, доскоро самата аз гимназист, гледам ги и се чудя къде сбъркахме. Децата и младежите вече ходят на училище без желание, по необходимост. Даже понякога и заради това не. Защото срещу 10 лв. всяка медицинска сестра ще издаде извинителна бележка. Парите днес са ценностно мерило. Но да не забравяме, че те са добър слуга и много лош господар.
Фактите за българското образование днес говорят сами за себе си:

21,8% от младежите от 15 до 24-годишна възраст нито имат образование


нито желание да придобият някаква квалификация, баловете в университетите стремглаво вървят надолу и с оценка под 3.00 (!) вече можеш да следваш, учениците и студентите масово губят мотивация за учене. Резултатът ще бъде едни буквално пропилени поколения потенциал, който катастрофално ще се отрази на социалното, икономическото и политическото развитие на България.
Българските деца не са глупави. Държавата обаче не знае, не може или не иска да използва тяхната интелигентност. През 4 години се променят законите за образованието, било то начално, основно, средно или висше. Изискванията за учебници също не изостават от тенденцията "да сменяваме наред!". Да не забравяме учебните планове по Български език и литература, почти всяка година търпят промени! Последствията не закъсняват - всеки 5-и ученик допуска сериозни правописни грешки. Всяка година откриваме нови "бисери" в новите помагала. Имам ужасното чувство, че целта на днешната образователна система не е да създава мислещи и можещи хора, а стандартизирани роботи! Надявам се един ден да не прочета в някой прехвален учебник, че Левски е бил престъпник! Защото опорочаването на българщината е в ход повече от 20 години!
Дали след 50 години няма да се яви един Паисий, който да пита неразумните юроди защо не си знаят историята и езика?
Толкова сме се завтекли да отричаме всички стари методи на обучение, да даваме свобода, че се стигна до състояние на образованието в България младите хора да излизат от гимназията или университета просто с някаква диплома. Някаква, не тяхната.
Доброто образование винаги се е смятало за предпоставка за успех, просперитет, по-широки възможности. Днес обаче системата и общообразователната подготовка като цяло са загубили своето значение. Общоизвестно е, че сме имали образование, с което нацията ни се е гордяла пред Европа и света.

България е дала велики хора и гении в полето на науката

(не е нужно да споменавам, че българин е изобретил компютъра, нали?).
Българското училище е било храм на знанието, на четмото и писмото. А и никой не може и не би трябвало да оспорва ценностите, проповядвани в училище допреди няколко години, та макар и белязани от "духа на онова време". Защото има ценности, непреходни във времето, които не са подвластни на политика, партии, цветове, режими и т.н.
Българското образование днес в синхрон с прословутата криза изживява своята такава. Българското училище се превръща в арена на насилие, а е било арена за битка на умове! Това се случва било от завист, било от тийнейджърски трепети, или пък някой просто е "подразнил" другарчето си. Всъщност дали все още знаем значението на думата "другар"? Не партийното значение, а човешкото.
Има ли го днес това нещо "българско образование"? Къде е то? Аз бих казала, на улицата, дами и господа! Огледайте се в някое училище. Ей така, произволно. Нека даже да е елитно. В двора ще видите екстравагантни прически, размъкнати дрехи, където естетиката и вкусът и с въоръжено око не се виждат, скъпи телефонни апарати. И не, не са децата виновни. "Не е луд тоя, който яде баницата, а този, дето му я дава". Държавата изгуби възможността да управлява процесите си. В стремежа за свобода и демокрация изгубихме изконните общочовешки ценности и принципи. На първия учебен ден за 2012 г. пожелавам на институциите, на родителите и на децата да преоткрием смисъла на образованието като процес и като период, формиращ съзнание, светоглед, мислене. Съвсем ясно е, че в съвременния свят на промени и глобализация образованието трябва да си върне позицията и да продължи мисията си да подпомага изграждането на самостоятелно разсъждаваща и независима човешка личност, която гради битието си и преодолява сама препятствията към себереализацията си.

Да дадем шанс на поколенията след нас

рожби на своето време, на демократичните промени, да намерят верния път, да поискат да се върнат в училище, да получат такава образователна подготовка, каквато сами желаят, да имат възможността да се развиват и реализират в сферата, която са избрали. Защото образованият човек е най-силен.
В по-горните редове засегнахме другата важна и неизменна част от образователната система - учителите/преподавателите. В училищата трябва да работи най-добрата част от интелигенцията. Т.е. трябва подбор на кадри, най-добрите, мотивирани, владеещи изкуството да общуват с деца/младежи. Те трябва да имат достойно заплащане и права като субекти на един образователен модел, гарантиращ бъдещето на нацията - нейните деца.
Като българи не трябва да забравяме, че в най-тъмните периоди от нашата история - османското владичество, именно учителите са поели голяма част от тегобите на системата, за да успеят да внушат на възпитаниците си родолюбие, смелост и нещо много важно - жажда за наука и просперитет. По онова време учителят е бил вторият по важност човек в общността. Крайно време е да върнем това положение на българските учители. А на нашите деца - да им помогнем да запалят отново искрата на знанието.


Да дадем шанс на поколенията след нас да получат образованието, което те искат