31 Май 2020неделя15:43 ч.

Къде се намираме и защо сме там?

Няколко примера от литературата и живота дават отговор на въпроса

/ брой: 74

автор:Младен Георгиев

visibility 1869

    Американското сп. "Нюзуик" публикува изследване, което класира 100 страни на планетата по следните пет критерия: здравеопазване, динамика на икономика, образование, политическа обстановка и качество на живот. Начело е Финландия, а в първата десетка влизат следните държави: Швейцария, Швеция, Австралия, Люксембург, Норвегия, Канада, Холандия, Япония и Дания. Съединените щати заемат 11 позиция, България - 38-а, а Русия - 51-ва. Най-лоши страни според това изследване са Буркина Фасо, Нигерия и Камерун. България не е в компанията на Камерун, но 38-ото място едва ли ни дава основание за гордост, особено когато на първо място е страна като Финландия, която по брой на населението е близка до нашата, а по природни дадености за развитие на селското стопанство и туризма изобщо не може да се сравнява с нас.
Дни след въпросната публикация ми попадна зарисовка от класика на руската литература Алексанър Куприн, написана във връзка с неговото пътуване до Финландия и напечатана през 1908 г., в която той пише: "Спомням си, преди 5 години ми се наложи с писателите Бунин и Фьодоров да замина за един ден в Иматра. Обратно се връщахме късно през нощта. Около единадесет часа влакът се спря на станция Антреа и ние излязохме да закусим. Дългата маса беше заредена с топли ястия и студени закуски. Тука имаше и прясна осетрина, пържена пъстърва, студен ростбиф, някакъв дивеч, малки, много вкусни кюфтета и други такива неща.
Всичко това беше необикновено чисто, апетитно и празнично. И веднага по краищата на масата се възвишаваха, натрупани акуратно една над друга, малки чинийки, купчина от ножове, вилици и кошнички с хляб. Всеки подхождаше, избираше това, което му се е харесало, закусваше, колкото му се искаше, след което отиваше към бюфета по собствено добро желание и плащаше за вечерята точно една марка (37 копейки). Никакъв надзор, никакво недоверие. Нашите руски сърца, така дълбоко свикнали с паспорта, полицейския участък, принудителното подчинение на домоуправителя, към всеобщо мошеничество и подозрителност, бяха съвършено смазани от това широко взаимно доверие. Но когато се завърнахме във вагона, то нас ни очакваше прелестна картина в истински руски жанр. Работата се състои в това, че заедно с нас пътуваха двама строителни предприемачи. Всички знаят този тип кулаци от Мещовския район на Калужска област: широка лъскаща се скулиста червена муцуна, червени коси, къдрящи се под фуражката, рядка брадичка, шмекерски поглед, петстотинкова набожност, горещ патриотизъм и презрение към всичко неруско - с една дума, добре известното истинско руско лице. Трябва да се послуша как те се подиграваха с бедните финландци.
- Това са глупаци с глупаците му.
- Това са такива глупаци, дявол ги взел! А ми аз, ако пресметнеш, изядох у тези подлеци ядене за три рубли и седем гривни... Ех, свини! Малко ги бият, кучи синове! С една дума фини.
Вторият предприемач, давейки се от смях, продължи разговора:
- А аз... нарочно разбих една чаша, а след това взех и плюх върху рибата.
- Така им се пада, мискини! Разпуснали са ги, анатеми! Тях трябва да ги държат в подчинение!"
Когато четеш написанато от Куприн, не можеш да не се сетиш за една случка с Елин Пелин, описана от него. Писателят минавал с конска каруца покрай параклис със скрит "контрабанда тютюн" и видял, че на синджира, закачен на кобилицата над бунара до параклиса, липсва кофата за вода. Заинтересуван, той попитал шопа, който го кара, къде се е дянала въпросната кофа. Невъзмутимо му обяснили: "Беше нова, та някой може да я е взел за употреба". В гласа звучеше някакво оправдание на стореното и малко завист към тоя, дето я е взел за употреба, казва Елин Пелин.
И още един пример в този дух. Буквално преди няколко дни много известен журналист се връща от Норвегия (шестата страна в класацията на "Нюзуик") и разказва за своите впечатления. "Пътувайки из страната, някъде по пътя срещаш сергия, пълна с картофи, до картофите - везни, надпис с цената на един килограм и кутия с пари. Хората слизат от колите, ако им харесва предлаганата стока, си примерват нужното количество и оставят парите в кутията. Ако нямат точната сума, то рестото си взимат сами от същата кутия, в която собственикът на картофите е оставил по начало някакви пари. Самият собственик го няма и не присъства при тази търговска операция."
Представяте ли си, какво ще стане с картофите и фасула, които продават по пътищата на Родопите, ако търговията се извършва по този, да го наречем "норвежки", способ?
Ако се замислим над всичко това, няма как да не ни стане ясно, защо Финландия и Норвегия са на първите места в класацията на "Нюзуик", страни като България и Русия са някъде по средата, а на другия край е Камерун. Това е положението!

 

Плащаме за вода и без консумация

автор:Дума

visibility 1278

/ брой: 100

Алкохолните турове по морето ще бъдат забранени

автор:Дума

visibility 515

/ брой: 100

Банковото кредитиране се сви с над 300 млн. лв.

автор:Дума

visibility 269

/ брой: 100

Данъчен гювеч по герберски

автор:Евгени Гаврилов

visibility 677

/ брой: 100

Датата

автор:Дума

visibility 303

/ брой: 100

Плагиатството на Радой Ралин

автор:Христо Георгиев

visibility 1843

/ брой: 99

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ