Къде ще отиде иранският нефт?

"Ние искаме да се върнем на пазара веднага след отмяната на санкциите - това е главният ни приоритет". Това заяви тези дни министърът на петролната промишленост на Иран Биджан Намдар Зангене. Иран се надява за половин година да успее да свали санкциите върху износа на петрол, наложени от страна на Шесторката (петте постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН и Германия).
Иран, който притежава един от най-големите запаси от петрол и газ, преди дни постигна споразумение с Шесторката. Целта на това споразумение е да се спре прогресът на ядрената програма на ислямската република в замяна на постепенно облекчаване на санкциите, наложени срещу Техеран. Стъпките трябва да бъдат изпълнени за шест месеца. Наложените международни санкции от години възпрепятстваха работата на западните компании в Иран. Струва си да се припомни, че преди това много от големите европейски фирми бяха готови да инвестират в тази страна милиарди долари. Сега Техеран започва преговори с потенциални инвеститори.
Иран е вдъхновен от споразумението за ядрената програма. Иранските власти се надяват да бъдат в състояние бързо да увеличат производството от сегашното ниво от 2,7 милиона барела на ден.
Тези амбиции обаче предизвикват сериозна тревога в ОПЕК (а именно Иран, Ирак, Кувейт, Саудитска Арабия, Венецуела, Катар, Либия, Обединените арабски емирства, Алжир, Нигерия, Еквадор и Ангола). Миналата седмица Иран и Саудитска Арабия влязоха в открит конфликт по повод увеличаване на производството на петрол, съобщи влиятелният в. "Файненшъл таймс". Иран иска да увеличи производството на петрол, въпреки факта, че ОПЕК остави непроменени производствените цели за следващата година - на ниво от 30 млн. барела на ден.
Петролният картел контролира една трета от световния пазар на петрол. ОПЕК е един от малкото източници със свободен капацитет и следователно има значително въздействие върху цените. ОПЕК обаче сега трябва да се справя с растежа на производството на петрол в Съединените щати. Амбициите на Ирак и Иран, две членки на картела, които искат да увеличат производството на петрол, също безпокоят групата.
Нараства напрежението в рамките на ОПЕК относно това коя страна членка на организацията на износителките на петрол ще трябва да намали производството си, за да се осигури капацитет за подновения износ от Ирак и евентуално от Иран, ако санкциите срещу последната бъдат вдигнати, съобщи "Уолстрийт джърнъл".
На 14 декември представителите на страните от ОПЕК планират да се съберат във Виена на редовно заседание.
Отмяната на икономическите санкции ще облекчи живота на Иран, но заплашва с трудности другите участници в Организацията на страните износителки на петрол. Връщането на големите количества ирански нефт на световния пазар може значително да повлияе на цената на "черното злато".
До 2012 г. Иран беше на второ място сред членовете на ОПЕК по производството на петрол. За денонощие той добиваше 3,5 милиона барела, които изнасяше в 23 страни. След въвеждането на санкциите от страна на Запада дела на Иран на световния петролен пазар си разделиха останалите членове на ОПЕК. През последните години Иран добиваше около 700 барела на денонощие.
Сега, в замяна на сътрудничество по ядрената програма, САЩ и Европейският съюз прекратиха санкциите. Иран получи възможност да възобнови износа на петрол в пълния му обем. Членовете на ОПЕК пък умуват върху мерки, които да предотвратят пренасищането на петролния пазар и срива на цените.
Ясно е, че никой не смята да продава въглеводородната суровина за жълти стотинки. Но различните членове на ОПЕК имат различни лимити за максимално намаляване на цените. На Саудитска Арабия например за балансиран бюджет са достатъчни 80 долара за барел. А на Венецуела са необходими най-малко 115. Ето защо Каракас сега призовава ОПЕК да преразгледа квотите на фона на връщането на Техеран на пазара. Повечето страни също все още искат да видят как ще се развие ситуацията, а не веднага да намаляват собствените си доставки.
В момента общият обем на добива на петрол на страните от ОПЕК е 30 милиона барела на ден. Това са 40 процента от световния износ. Затова решенията на ОПЕК оказват значително влияние върху целия пазар на петрол.
Не се очаква да бъде взето решение на срещата на картела тази сряда във Виена. Групата на 12-те най-големи износителки, макар и отдавна раздирана от противоречия, запазва производствения си таван от 30 млн. барела дневно от декември 2011 година.
ОПЕК очаква търсенето за нейния петрол да намалее с 300 хил. барела на ден през следващата година и някои членки настояват за свиване на производството. Членовете ще трябва да решат дали да ограничат обемите още през първата половина на 2014 г. при риска краткосрочното глобално предлагане да достигне нива, при които цената спада, споделят от организацията.
"ОПЕК трудно ще постигне споразумение за намаляване на производството на значителен брой от страните членки. Иран, Ирак, Либия, Нигерия имат ограничено производство", твърдят анализаторите.
Добивът на Либия е намален до 250 000 барела дневно на фона на борбата между радикални ислямисти и армията. В Нигерия има чести актове на саботаж на петролопроводите. Саудитска Арабия е заела позиция срещу Иран и Ирак.
Според представител на ОПЕК вероятно страните от Персийския залив ще трябва да свият обемите си, като организацията е разделена по въпроса кой конкретно трябва да свие производството. Възможно е това да са Саудитска Арабия, Кувейт или Обединените арабски емирства, които отговарят за повече от половината обем на картела.
Ако дипломатическият прогрес в разговорите с Иран продължи в идните месеци, търговците може да очакват допълнително облекчаване на санкциите и понижаване на цените на петрола.
Според Bank of America Merrill Lynch пълно възстановяване на иранския износ може да свали цените с 10 долара за барел до под 100 долара - ниво, под което много членки на ОПЕК, включително Иран, ще имат нужда да балансират бюджетите си.
Това обаче е бъдеще, при това все още неясно. Засега е ясно, че постигнатото с Шесторката споразумение няма да доведе до увеличаване на износа на петрол. Продажбите от Иран ще останат ограничени до 1 милион барела на ден (спрямо 2,5 млн. барела дневно преди 2012 г.). И Техеран ще продължи да губи потенциални приходи от 4 млрд. долара през всеки от следващите шест месеца. Износът на страната падна с 60% от началото на 2012 г., което я лиши от повече от 80 млрд. барела приходи. Американската администрация изчислява загубите от санкциите след 2010 г. на 120 млрд. долара.
Споразумението всъщност означава, че купувачите, които значително ограничиха покупките, не трябва да правят нови съкращения. Но пък се премахва забраната, наложена от Европейския съюз за застраховането на танкери, превозващи ирански нефт. Ембаргото, наложено от ЕС върху вноса на петрол от Иран, остава в сила, съобщи Блумбърг.
Преди налагането на забраната през 2012 г. ЕС и Китай купуваха по около 20% от износа на петрол от Иран. Най-големият купувач в Европа бе Гърция (Иран осигуряваше една трета от доставките за страната), следвана от Испания и Италия. Според американската администрация през миналата година е имало 23 страни вносителки на петрол от Иран, а сега са останали само шест - Китай, Индия, Южна Корея, Япония, Турция и Тайван. Освен това санкциите от САЩ забраняват репатрирането на постъпления от износа на ирански петрол. Вместо това клиентите трябва да плащат в банка в тяхната страна, уточни "Ройтерс". Според оценки около 100 млрд. долара, принадлежащи на Иран са замразени в такива сметки.
Остават в сила и забраните за чуждестранни инвестиции и предоставяне на ноу-хау на Иран, като редица компании, включително от Европейския съюз, очакват с нетърпение отпадането на ограниченията. Забраните за продажба на петролни продукти на Иран, който изпитва недостиг на капацитет за преработка на нефт, също остават в сила.
Ето защо в ОПЕК засега са разтревожени, но не и паникьосани. Шестте месеца обаче ще минат бързо...


История на санкциите

През 1979 г. в Иран се провежда Ислямската революция. След слухове, че шах Мохамед Реза Пахлави може да получи убежище в САЩ, група радикално настроени студенти превзема американското посолство в Техеран. В отговор САЩ замразяват ирански авоари и златни запаси в своите банки. Забранява се бизнес с Иран и се налагат санкции на трети страни, които нарушават американското ембарго.
След войната с Ирак се въвежда забрана за кредитиране на Иран, както и оръжейно ембарго.
През 1987 г. търговията между САЩ и Иран е напълно забранена.
През 1995 г. президентът Бил Клинтън разрешава на американски компании да продават невоенни стоки на Иран чрез трети страни. През 1996 г. обаче Конгресът на САЩ гласува за нови санкции, които освен това заплашват всяка държава, която инвестира повече от 20 млн. долара в енергетиката на Иран, с ответни мерки, в т. ч. забрана на кредити за повече от 10 млн. долара от американски банки, отнемане на лицензи за износ на оборудване в САЩ, забрана за покупка на ДЦК на САЩ.
През 2005 г. правителството на Ахмадинеджад прие решение за размразяване на програмата за обогатяване на уран. В отговор администрацията на Джордж Буш въведе нови санкции, насочени срещу иранските банки и компании, свързани с атомната и оръжейната промишленост на Иран.
През 2012 г. ЕС въведе санкции срещу Иран, в това число за покупките на петрол.
През същата година износът на Иран спада от 107 млрд.  на 65 млрд. долара. По данни на ЦРУ 80% от износа на страната е съставен от петрол. С БВП от 549 млрд. долара страната е на 18-о място в света. Но БВП на глава от населението ($13,300 по съпоставими цени), тя е под номер 100.
През юни 2013 г. след проведени избори за нов президент е избран Хасан Рохани, който се смята за по-умерен от Ахмадинеджад. Санкциите, които са въведени към момента, са многобройни. Някои от тях са въз основа на резолюциите на Съвета за сигурност, други са решения на Европейския съюз. Санкциите, въведени само от САЩ, са два вида - такива, наложени от администрацията на президента, и наложени от Конгреса.

(По материали от чуждия печат)