Къде си, докторе?

Аида ПАНИКЯН

Общопрактикуващите лекари, наричани често джипи (от английското General Practitioner-GP) или лични лекари, са най-близо до пациентите. Те са първите, посещавани от болен. Те имат и много задължения, сред които е профилактиката (при положение, че държавата заделя минимални средства за профилактика - б.а.), своевременно откриване на рисковите фактори за социално значимо заболяване, диагностика, насочване към специалист, назначаване на определен набор от лабораторни и образни диагностични дейности, проследяване на заболяване и още десетки. Това означава ОПЛ да има познания във всяка област на медицината.

В някои държави наричат общопрактикуващите лекари gatekeeper - своеобразни пазачи пред "вратата" към лекарите специалисти и болничната помощ. Известно е, че болничното лечение е най-скъпата част от здравните грижи. Само че българското здравеопазване в последните 20 години оряза болничните легла, но не осигури качествена извънболнична и спешна помощ на гражданите. 

В началото на здравната реформа през 2000 г. общопрактикуващите лекари бяха около 6 хиляди. По данни на НСИ през 2010 г. остават 4708, а десет години по-късно - 4015. Населението също намалява, но и застарява. И се нуждае от повече здравни грижи. Пред всеки кабинет на ОПЛ, в който и да е час от работното време, се вият опашки. Особено в сезона на простудите и грипа.

Средната възраст на джипитата у нас  наближава предпенсионната. Младите не проявяват кой знае какъв интерес към специалността, а причините за това са много и различни. Завършилите медицина обичат предизвикателствата и кариерното израстване. Все по-често това е водещ фактор за избор на специалност.

Като неосъществена мечта остана намерението на последния здравен министър от ГЕРБ да привлече млади лекари и сестри в малки населени места с двойни или тройни заплати и предоставяне на общински жилища. Очевидно от тази мечта не спечелиха нито младите медици, нито живеещите в малки населени места, нито здравеопазването. 

Най-потърпевши са хората от крайграничните, отдалечените и труднодостъпни райони. Например в община Каварна в началото на реформата имаше девет лекарски практики, сега са шест. В селата Вранино и Белгун няма общопрактикуващ лекар и болните пътуват до общинския център. Болницата в морския град е последната преди границата на България с Румъния. Поне от 15 години млад лекар не е започвал работа в региона. Според общопрактикуващ лекар от общинския център един от начините млади медици да останат в страната е, ако са приети с държавна поръчка, да подпишат договор с държавата, че например три години ще се задължат да работят в България. И тази идея не е нова, но досега никой не се е осмелил да я осъществи.

Има райони, в които един общопрактикуващ лекар трябва да обслужва 20-25, а понякога и повече села. А допирът до медицинска помощ на хората от тези села е единствено джипито.

Нещата имат и друга страна. Лекарска практика с 500-700 души в пациентската листа трудно може да оцелее финансово.

Проблемът допълнително се усложни от КОВИД-кризата, с която през последните две години обясняваме неудачите в много области. Но при общопрактикуващите лекари проблемът придоби опасни размери. Немалка част станаха жертва на коронавируса, други - поради напредналата възраст, се отказаха да работят. Често хората от листата на тези лекари разбират това, след като са ги потърсили. В средата на 2021 г. омбудсманът Диана Ковачева изпрати препоръка до управителя на НЗОК и до министъра на здравеопазването  гражданите да бъдат своевременно информирани при прекратяване на договорите с касата на избраните от тях общопрактикуващи лекари. Но и това ще бъде частично решение. 

Едва 9-10 месеца след началото на пандемията ОПЛ получиха правото да дават направление за ПСР тест. Властта за по-малко грамотни ли броеше тези лекари или така "намаляваше" броя на заразените в статистиката? 

Още помним хаотичната, граничеща до безумие, "организация", която държавата създаде преди година за личните лекари в началото на ваксинацията срещу КОВИД-19. Джипитата бяха и едни от последните лекари, получили прословутите 1000 лв. за работа на първа линия... 

Предвижда се по новия бюджет на НЗОК да бъдат заделени допълнително 581,1 млн. лв. за здравноосигурителни плащания, от които 280 млн. лв. за създаване на ефективно работеща доболнична помощ, включително за допълнителни дейности, свързани с профилактика, наблюдение и лечение на деца. Това е записано в доклада на министъра на финансите Асен Василев до Министерския съвет. Може би това е стъпка към нещо по-добро за първичната извънболничена медицинска помощ. 

В София най-младият е на 29 години

В София-град има 774 практики, като най-младият лекар е на 29 години, а най-възрастният - на 82. Средната възраст и при жените, и при мъжете е 60,5 години. Това става ясно от публикация на д-р Бранимир Радуилов и д-р Иван Поляков на сайта "Институт по обща медицина" в средата на юли 2021 г. В столицата са петима личните лекари на 30-34 г., шестима са на 35-39 г., а най-много са на 60-64 г. Според авторите "програмите на медицинските университети и медицинските факултети не включват почти никаква подготовка за работа в амбулаторни условия, а се фокусират върху тежката болнична патология". А това е само едно от множеството препятствия пред младите доктори. 

Прогнозата

на авторите е, че през 2036 г. в София ще има 463 лекарски практики. Ако нещата не се променят, след десет години 78,9% от ОПЛ в София ще са в пенсионна възраст, а през 2036 г. - 90%!

Ако не бъдат взети спешни мерки, натискът върху здравната система ще бъде сериозен, като част от проблема ще бъдат закъснелите диагнози на хора със социално значими болести, което ще доведе до претоварване на болниците. 

70 хиляди без лекар?

През 2020 г. 73 общопрактикуващи лекари в страната са прекратили по различни причини своята практика и договорите си с НЗОК. В листата на всеки от тях има средно между 1000 и 2000 души. По груби изчисления над 70 хиляди здравноосигурени са останали без джипи в първата година на КОВИД-кризата. 

Доц. Любомир Киров, председател на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари:

Ограничава се кариерното развитие

По начало ОПЛ намаляват. Не само в България, а в много страни на ЕС, например в Ирландия. Една от причините е високото им натоварване и несъответстващото възнаграждение. 24-часовото разположение, плюс административната тежест също са причина специалността да е непривлекателна. Не на последно място е възможността за кариерно развитие и ограничените възможности, които се дават на ОПЛ да извършват дейности, свързани с диагностика и лечение. Крайно време е ОПЛ да могат да назначават по-широк кръг лабораторни и образни изследвания. Може да им се даде възможност да извършват ехографии на някои органи, вместо да пращат пациентите на специалист. ОПЛ биха могли да извършват и т.нар. амбулаторно измерване на артериалното налягане (24-часово измерване по типа на холтера, но въпросните апарати измерват кръвно налягане и сърдечна честота в рамките на денонощие - б.а.), както и други дейности. Разбира се, посочените дейности трябва да са и финансово обезпечени. 

Преди 4-5 години направихме конкретни предложения за обучителните практики, но тогава не бяха възприети. 

Срамно е възнаграждението (720 лв. месечно) на лекарите специализанти. 

Местата за специализанти за ОПЛ са 30-40 годишно. През последната година търсенето по специалността се увеличи и дори има проблем, че не достигат обучителни практики. От една страна, това е добре, но от друга - изисква нормативни промени, за да бъдат създадени повече обучителни практики.