Къде си, Паисий?

Това вече прелива чашата. Колко още ще търпим безглаголно?
Експериментите с образованието продължават. Експериментите с нацията - също. Махат от учебниците произведението, дало начало на българското Възраждане - "История славянобългарска". Както и патриотичните песни на Добри Чинтулов и Любен Каравелов, които навремето са будили нацията ни от робския сън. Тъжната и величава песен "Даваш ли, даваш". Най-българските произведения!
Явно отново заспиваме. Следва обезличаване, претопяване. Отказване от всичко национално. 
В продължение на повече от 100 години тези произведения са изучавани от поколения българи, възпитавайки чувство на национална принадлежност и достойнство. Сега ни лъжат, че Паисий не "пада", а от Vт клас щял да отиде в тХ, само че "История славянобългарска" в момента се учи на два пъти - в Vт клас, но и в Х клас по-подробно, а сега ще се учи само веднъж - в тХ клас.    
Днес продажни политически фигури се опитват да изопачават историята. Този процес започна преди години с подмяната на "турско робство" с "османско присъствие"; с тезата, че "Левски и Ботев са престъпници", защото се борят срещу установения в Османската империя ред; че българите не трябвало да взимат страната на Русия по време на Руско-турската освободителна война.  Продължава днес с изхвърлянето на знакови произведения от учебника. Процес, който тихо и подмолно копае основите на третата българска държава. И всичко това с безумни доводи като европейска и етническа толерантност, прекалена натовареност на учениците, деца от друго поколение и т.н.
Кога ученикът ще седне да прочете "История славянобългарска", освен в училище? Никога. Но такава е целта. Да се знае по-малко. Да се знае само това, което е удобно. Да се забравя.
Очакванията и тревогите на колегите по литература са, че ще отпаднат и други знакови творби на български поети и писатели. Става дума за такива, в които има социална насоченост и недоволство срещу несправедливостите на наложения в света и в България порядък. 
Промените в учебните програми се извършват в пълна тайна и неведение и се налагат от Министерството на образованието, без някой да се е допитал до тези, които влизат в класните стаи и са най-близко до децата - учителите. Защото мнението им със сигурност няма да се хареса на изпълняващите политически поръчки.
Такъв авторитарен стил е много характерен за днешните управляващи. Които под строй гласуваха промените в Закона за училищното образование. Учителските синдикати също мълчат. Те организират протести и се вдигат само тогава, когато им бъде наредено да го направят.
Вината обаче е в нас. Защото мълчим безглаголно. Защото подминаваме безумията с безразличие и страх. Докога?
Или чакаме някой нов Паисий пак да ни отваря очите?