Къде живеем?!

Кирил КАДИЙСКИ

"Живеем в нещастна страна, където хората гледат само да съборят правителството, за да влязат в него. Около нас няма хора, които не търсят да се облагодетелстват, няма велики граждани, нито истински републиканци. Само партийните наемници на нашето съвремие... страхливи убийци... Тези хора ще погубят в общественото съзнание разумната идея, която започваше да печели почва - а именно, че единственото правителство за честните, мирни  и интелигентни хора е републиката и само тази форма на държавно управление ще ни даде възможност да се издигнем в очите на Европа от ужасяващото дъно, до което сме стигнали..."
О, не мисли, любезни читателю, че отчаян до немай къде от всичко, което става около нас, съм седнал и съм написал тези потресаващи думи. Те не са за нас и принадлежат на един велик французин - художника Едуар Мане, който ги е изрекъл преди 142 години, преди век и половина, точно толкова, с колкото клетата ни България е изостанала не само в очите на Европа, но и в очите на света.
Отчаяният Мане се опитва да се утешава: "Каква храна за изкуството представляват всичките тези шутовщини! Все пак има една-едничка утеха за нашите нещастия: това, че не сме политици и нямаме никакво желание да бъдем избрани за депутати..."
Какъв наивник! Ние ли, бивши творци със съмнителна слава отвъд Калотина или настоящи интелектуални самодейци, не драпаме за депутатско или поне министерско кресло?! Ние ли не сме петимни сънено-махмурливото ни лице да наднича от екраните на всички възможни телевизии и да мънкаме оправдания, след като не можем - или не смеем - ясно и категорично да кажем каква е истината? Ние ли не похабяваме повече усилия, отколкото сме употребили, за да скалъпим някакво произведенийце на "изкуството", за да му осигурим колкото се може повече награди, ако не е възможно всичките?!
О, велики Мане, ако ти имаше нещастието да се родиш днес и тук, дали вместо да разсъждаваш, нямаше да извикаш поне: "Бедна, бедна Българийо, защо не умря в Онгъла?!"