КЪДРАВА РАВНОСМЕТКА

Най-напред - имаше световно по футбол. В което ние не се изложихме. Защото не участвахме. От него световно се запомни най-вече октоподът Паул, дето познавал резултатите. Объркал се само два пъти. Най-напред, когато го запитали кого ББ харесва повече и му сложили да избира между две снимки - на ББ и на ББ. И втория път, когато го накарали да познае резултатите в нашата А група. Той затреперил и накрая се удушил в невъзможност да свърже логиката на играта и интересите на играещите. Предложиха да викнем като треньор Дик Адвокат, но на нашенския футбол не му трябва адвокат, а прокурор директно.
По света всичко си е наред. Обама, помните, стана вторият човек, получил Нобел за обещания. Първият беше Горбачов. Та после СССР се разпадна. Хубава традиция, нали? Иначе нищо ново - американците продължават да се държат като софиянци в провинцията. Макар да има над какво да се замислим. Поотделно те са откровени невежи и глупаци, заедно - силна държава. Ние поотделно сме акъл до акъла, но заедно... Обаче нас ни търсят поотделно за какво ли не, а заедно ни подритват. Все пак да не забравяме, че съвестта на народа ни винаги са били писателите и поетите, на янките - адвокатите.
Пак продължиха опитите на човечеството да победи природата. Без да се сещаме, че човек е част от нея. И частта побеждава цялото само ако е раково образувание. Пък природата се ядоса и плю само с един вулкан - цяла Европа опепеляви.
У нас премиерът за пореден път се показа наивен човек - говори на герберистите как трябвало да се борят с корупцията. Пък, хоп, записаха ни го как се грижи за бираджиите. Но не тия, дето я пият бирата, а тия, дето печелят от тарикатлъците с нея. Голям борец срещу корупцията! Няма що!
Иначе ние си живеем добре. Пазарът е пълен със стоки, в джобовете няма пари - значи комунизмът е дошъл, нали така го описваха? Пък стоките си ги бива - лъскави ябълки, грамадни моркови, дини, пълни със захарен сироп, синтезирани бульони, клонирани кремвирши, обезмирисен чесън, сладка, върху които и мухите се боят да кацнат... И сега чак разбрахме - едно време не ни е било мъчно по Запада, а по опаковката му. Децата вече са убедени, че Червената шапчица е носила на баба си хамбургер, Снежанка се стопила и останали само дамските превръзки, а третият син се оженил за дъщеря на банкер. По телевизиите въртят игри за най-умните между дебилите и питат кой е написал повестта на Вазов "Чичовци". С четири варианта отговор. И играчът се замисля.
Най-важното е, че се убедихме - родина и държава са различни неща. И затова не щем да плащаме данъци и осигуровки. За да не ги изнесе държавата вън от родината. Е, да си пожелаем нещо. Но не "За много години" - само ще разсмеем Господ. "За една" стига. Догодина ще си пожелаем още. А дали ще е щастлива и весела годината ще видим, след като мине. Ако мине...