Как бебето Хема сдобри Куба и САЩ

Къдринка Къдринова   
Хавана-София

"Хема е подарък на съдбата! Лесна е за гледане - спокойна, весела, добричка, сладка! Дойде, когато вече се бях отчаяла, че така и няма да имам дете от мъжа, когото обичам. Тя е любимото бебе на Куба. Тук всички са луди по нея, има си фенове, които са й направили сайт с нейни снимки. А ние с баща й вече сме изгубили имената си. Наричат ни просто "родителите на Хема"...
Майката Адриана сияе, докато ми разказва това и гушка своето съкровище - родената през януари 2015-та синеока чаровница Хема, издокарана в бяла ажурна туника, бял клин, червена панделка на главата и червени обувки на крачетата.
Всеобщата любимка на Острова на свободата е дъщеричката на Херардо Ернандес, един от Петимата кубински антитерористи. Момиченцето вече се е превърнало в символ на сдобряването между Куба и САЩ. А историята на раждането му e готов холивудски сценарий.
Преди хепиенда обаче има дълга драма - с Херардо Ернандес, бащата на Хема, и с още четирима достойни синове на Куба, получили сурови присъди в САЩ, защото са бранили родината си от терористични заговори. Наричат ги Петимата герои, Петимата антитерористи или просто Петимата кубинци. Именно тяхното освобождаване от американските затвори на 17 декември 2014 г. отпуши размразяването между Хавана и Вашингтон.

Петимата

Става дума за Антонио (Тони) Гереро, Рамон Лабанино, Рене Гонсалес, Фернандо Гонсалес и Херардо Ернандес, внедрени от кубинската държавна сигурност в радикалните среди на кубинската антикастристка емиграция в Маями със задачата да информират за нейни заговори срещу властта в Хавана. Заговори, които през годините са водили до атентати и саботажи с човешки жертви - над 3000 през половинвековната необявена война срещу Острова на свободата.
Петимата са разкрити и арестувани в Маями през лятото на 1998 г. Обвиняват ги в шпионаж, но те отказват да се признаят за виновни. Настояват, че не са шпионирали САЩ, а само са пазели родината си от терористични заплахи. Пристрастен съд в Маями осъжда през 2001-ва Херардо на две доживотни присъди плюс още 15 г. затвор, Рамон - на доживотна и 18 г., Тони - на доживотна и 10 г., Фернандо - на 19 г.,  Рене - на 15 г. Преразглеждането през 2009-та оставя без промяна присъдите на Херардо и Рене. На Тони дава 21 г. и 10 месеца затвор плюс 5 г. условно, на Фернандо - 17 години и 9 месеца, на Рамон - 30 години.
Куба води световна кампания за освобождаването на Петимата, в която участват и многобройни национални комитети от различни страни, включително и от България. Много деен е американският комитет Free the Cuban Five. Каузата е подкрепена от "Амнести интернешънъл", от десетима Нобелови лауреати, сред които Гюнтер Грас, Дарио Фо, Дезмънд Туту, Жозе Сарамаго и др.
Кубинският институт за дружба между народите (ICAP) - една уникална институция, създадена преди 55 г., за да укрепва солидарността по света с Куба - ежегодно провежда в кубинския град Олгин международни колоквиуми, на които събира участници в движението за защита на Петимата от различни страни.
Бях поканена на един от тези колоквиуми през 2012 г., след като няколко месеца по-рано интервюирах по имейла от затвора в САЩ Тони Гереро. На въпроса ми как запазва духа си силен, той ми беше отговорил: "Силният дух идва от самочувствието ми на невинен, от принципите, от чистотата на идеалите, от това да се будиш всеки ден с готовността да направиш нещо добро, да си полезен, без значение къде се намираш."
В Олгин интервюирах Адриана, съпругата на Херардо, и Елизабет, съпругата на Рамон. "Дотук 14 години са откраднати от живота ни. Времето минава, а аз дори нямах възможност да родя дете от любимия си мъж," сподели тогава Адриана. А Елизабет коментира така обсъжданата възможност Обама да помилва мъжете им: "Много се надявам, че преди да изтекат тези 4 г. от втория мандат на Обама, ще се намери решение на хуманитарна основа".

Като на кино

Решението дойде на 17 декември 2014-та, когато президентите на Куба и САЩ Раул Кастро и Барак Обама изненадаха целия свят. Двамата едновременно обявиха, че страните им тръгват към нормализация и ще възстановят дипломатическите си отношения. Допълнението от Раул за кубинците беше, че тази стъпка е станала възможна, едва след като е било договорено освобождаване на Петимата от американските затвори. Впрочем, на тримата - Херардо, Тони и Рамон. Другите двама - Рене и Фернандо, вече се бяха прибрали у дома след излежаване на американските си присъди. Останалите трима бяха разменени за американския гражданин Алън Грос, осъден в Куба за противозаконна дейност.
Парадоксално, но факт - казусът с Петимата в крайна сметка изгради и мостове на по-добро разбирателство между Куба и САЩ. То се формира и чрез многобройните контакти по случая между официални институции на двете страни, и в ангажирането на обществени, културни, религиозни дейци.
А най-специалният момент е свързан с човешката болка на Адриана и Херардо, че неговото затворничество ги обрича да останат без дете. Американският сенатор демократ Патрик Леъхи се трогва и успява да им издейства разрешение за изкуствено осеменяване. Адриана забременява през май 2014 г. Когато на 18 декември с.г. мъжът й заедно с Рамон и Тони - най-после освободени - кацат в Хавана, в прегръдките на Херардо потъва вече доста напредналата с бременността си Адриана. Бебето им Хема се ражда съвсем скоро след това - на 6 януари 2015 г.
"Беше като на кино! Приказка! Изведнъж ни заля такова щастие!" - разказва ми Адриана сега в хаванския дом на семейството, докато слънчевата Хема тича между играчките, изпращани за нея от цял свят. Херардо, който вече е зам.-ректор на Висшия институт по международни отношения "Раул Роа", не е тук. Заминал е с останалите четирима на посещение в Москва.
Разговорът ни с Адриана, която е депутат в кубинския парламент, не прилича на предишната ни среща в Олгин. Днес щастието направо струи от нея. Тя продължава: "Да ти призная, когато дойде разрешението за изкуственото оплождане, аз си помислих, че американците никога няма да пуснат Херардо. Че ни разрешават да си имаме дете просто като компенсация. Съобщиха ми, че Херардо и другите си идват точно ден преди Раул да го обяви официално. Не можех да повярвам... После разбрах, че са форсирали преговорите за освобождаването, за да може Херардо да присъства на раждането на Хема... Беше фантастично! Всички се радваха с нас. Нашият народ плачеше от радост. Хема стана венец за солидарността на толкова много хора по света!"
Разговорът ни се прехвърля към днешния ден на Куба и новия етап от отношенията със САЩ. Адриана обяснява:. "Желанието на всички кубинци сега е да покажем какво представляваме като общество, като народ, колко сме напред в културата и образованието, колко сме всеотдайни, почтени, човечни. Американците могат само да съжаляват защо по-рано не са ни открили, защо по-рано не са направили стъпки към сдобряване. Не сме наивници и сме наясно, че те не са променили същността на политиката си. Те винаги са искали да унищожат нашия пример. Но и ние винаги сме държали на своя суверенитет. Петимата са герои наравно с всички други кубинци, устояли на тази продължаваща вече 55 години блокада."

"Инвестирай, но не се бъркай"

За подобни неща си говорихме и с Тони Гереро - вече на живо, а не по имейла, както беше с предишното ни интервю от американския му затвор. Видяхме се с него в хаванския дом на голямата приятелка на България и бивша кубинска посланичка у нас Тересита Капоте.
Тони разказва за моралната сила, която е давала на Петимата кампанията за солидарност с тях: "Всичките тези писма, които пристигаха в затвора от цял свят, имаха невероятен ефект! Пликовете от Куба дори бяха облепени с марки с нашите ликове. Това правеше огромно впечатление даже на надзирателите. Някои от тях четяха в интернет за нас, а после идваха да ни поздравяват."
В затвора Тони пише стихове, рисува, чете, води курс по английски и математика за испаноезични затворници - главно мексикански нелегални имигранти, които с почит го наричат "учителю". Тони подчертава: "Ако зад решетките започнеш да се питаш "кой ме предаде, защо това се случва с мен, ще мога ли да се измъкна оттук", значи си свършен. За да се съхраниш, трябва да се будиш всеки ден с усмивка. С убеждението, че ще си по-силен, когато излезеш. Никога не сме се чувствали затворници. Винаги сме имали вътрешната свобода на хора с кауза, с идеали, с мечти за един по-добър свят, без експлоатация, без господари. А срещу нас е мръсната необявена война, която се води за интереси и пари, не за принципи."
За промените в Куба Тони обяснява: "Имаме още много недостатъци. Обективни и субективни. Трябва още много да работим. Не можем да повтаряме, че за всичко е виновна американската блокада. Най-критичен от всички по тези въпроси беше Раул Кастро в последния си доклад. Ще променяме закони, ще се борим с бюрокрацията. Но най-важното за нас е, че градим общество, в което ресурсите се разпределят справедливо, здравеопазването и образованието са безплатни и никой не е господар на другите."
Питам Тони за новите отношения Куба-САЩ и той се усмихва: "Когато Обама дойде тук, Раул му каза - заповядай, инвестирай, но според нашите правила. Суверенитетът ни не подлежи на преговори".


Петимата у дома. От ляво на дясно - Херардо Ернандес, Фернандо Гонсалес, Антонио Гереро, Рене Гонсалес, Рамон Лабанино

Хема в прегръдките на мама Адриана