Как да излекуваме политическата система

Камелия БАЗОВА-ИЛИЕВА,
политолог, член на БСП                                                                

Българският народ протестира. Поводи много. Причини - дълбоки, системни. Протестите не разделят обществото, лекуват го. Тезата, че избягали зад граница олигарси финансово поръчват протестите, цели само едно - морално дискредитиране на справедливия народен гняв. И е теза, обслужваща властта. Факт е, че Ал Капоне има интерес Дон Корлеоне да падне от власт. Факт  е, че по време на протести всякакви нечисти сили  се опитват да ловят риба в мътна вода. Но всички тези факти не отменят главния факт - смело се надигна справедливият народен гняв срещу това корумпирано, мафиотско-олигархично управление!Протестите са и срещу Ал Капоне, и срещу Дон Корлеоне! Стига да са мирни и цивилизовани, те са свещено демократично право на гражданите. 

Властта сега твърди, че подава ръка и е готова да преговаря по конкретни искания. Направи дори ремонт на кабинета си, но протестите пак продължават! Защо? Защото това не са протести за конкретно социално или икономическо искане, това са протести срещу модела на управление, срещу неговата корумпирана, мутренско-олигархична природа. Защото, въпреки хвалбите на правителството, България е на последно място по развитие в ЕС, най-бедната и най-корумпираната държава, с най-голямото социално разслоение. Проблемите са дълбоки и системни и протестиращите искат кардинални решения, т.е. искат промяна на правилата, които да гарантират честност и почтеност. Точно тук е ролята на социалните учени (политолози и социолози) - да обяснят какви са предимствата и недостатъците на мажоритарната система например, какви са подводните камъни на отзоваването на депутати, трябва ли да се променя Конституцията или тя просто не се спазва, какво означава промяна на формата на управление и какви ефекти и дефекти може да произведе това, и пр. Ето такива 

експертни мнения липсват

А те са необходими. Необходимо е и провеждането на кръгли маси с участието на политолози, журналисти, експерти, граждански организации, партии за това как може да се гарантира прозрачност и демократичност в политическата система. Това би дало основата за информирана база знания на хората, за да направят те по-правилен избор. И това трябва да се случи, защото проблемите са трупани в продължение на 30 години. От една страна, това са проблемите на представителната демокрация, появили се с изгрева на неолибералния глобален капитализъм, когато представителството на интересите на гражданите започна да се замества от корпоративно представителство на икономически, финансови лобита, а средната класа, продукт на социалния капитализъм на Кейнс, започна бързо да се топи. У нас към тези проблеми се наслагват и наши - неконсолидирана демокрация; липса на разделение между частни и публични интереси; липса на обособяване на икономическата от политическата сфера и тяхното сливане чрез плутокрацията, клептокрацията, олигархизацията; липса на доверие в институции и партии; опорочен изборен процес; липса на реално разделение на властите; задкулисна власт, състояща се от пари, политика, престъпност; "правосъдие", институции и медии - бухалки, и т.н. 

Как да излекуваме болната си политика?Спешното лекарство са оставка и предсрочни избори. Другите лекарства са нови правила, които да гарантират, че която и партия да дойде на власт, няма да бъде сваляна пак с викове "Оставка". Нужна е демократизация на политическия живот, граждански парламенти, институционални механизми за граждански контрол над властта и т.н. В Австрия например, съществува макар и неформализирана, но добре функционираща, система за социално партньорство между гражданското общество, правителство, партии, групи за натиск. Решенията на това социално партньорство почти винаги се спазват, включително и от държавните органи. Защото демокрацията е по-скоро идеал, чиято реализация изисква постоянна борба, а доброто управление не е управлние на ангели, а 

ефективен контрол над властта

У нас такива неща липсват и съществува  повсеместна корупция, поразила всички органи на обществения организъм - икономическа, политическа, социална и т.н., прояла е и цялата ни политическа система, засегнала е медии и партии, изземва обществен ресурс от икономическата и социалната област. Корупцията е прояла и базата на политическата ни система -обществения морал, икономиката, международния авторитет. Корупцията е донесла и нова болест -т.нар. взаимно толерирана мимикрия, т.е. неспазване на законите не само от властта, но и от гражданите - търсене на далаверата като начин да надхитрим системата.

Лечението е дълбоко и сложно, за него са нужни много лекарства - обучение по антикорупция в университетите и училищата (като в Япония), задължително обучение по религии в училище ("не лъжи, не кради"). Нужен е катарзис, нов морал в политиката! Такъв катарзис е имало на Запад. Там след многобройни политически скандали и след силен обществен натиск срещу корумпираната западна партийна система са започнали процеси на радикална промяна и демократизация. Партийната безнаказаност, корпоративното непрозрачно финансиране на политическите партии, политическата корупция - всички познати нам проблеми след края на 80-те години на ХХ век, са били решавани или чрез радикална смяна на партийната система, или чрез постепенни, еволюционни вътрешнопартийни промени към демокрация, прозрачност, отчетност и ограничаване на партокрацията. У нас такива процеси липсват. Те предстоят и трябва да се случат.

Всъщност, у нас има една партия, която поема път към тези процеси на катарзис, и това е БСП. Левицата е единствената морална и интелектуална алтернатива на това управление! Тя е 

единствената истинска опозиция

на тази корумпирана мутренска власт и го доказва чрез дейността си в парламента, с подкрепата си за справедливите протести. Най-старата и най-демократичната партия у нас тръгва по този път на катарзис и чрез промяна на самата себе си. Защото факт е, че порочният ни преход е заразил с отровата си партиите от всички  цветове.

Затова БСП трябва да направи свой честен и обективен анализ на ролята си в 30-годишния преход, за да тръгне мъдро напред. Прекрасно е, че левицата се бори не само срещу задкулисието в управлението, но започва да се бори и със задкулисието в собствените си редици. Прави го и чрез въвеждането на мандатност и пряк избор на председател на партията. Така БСП става първата и единствената партия у нас с пряк избор и се доказва като най-демократичната политическа формация в България. Такава практика има и в други леви партии в Европа - Лейбъристите в Обединеното Кралство, Демократическата партия в Италия, леви формации в Белгия, Нидерландия, Ирландия и най-вече левицата в Испания и Португалия, където чрез пряк избор от членовете се определят не само партийните лидери, но и кандидатите за изпълнителна и местна власт. 

Но за да бъде изборът ни информиран и ползотворен, предлагам кандидатите за председател  да предложат своя Визия за БСП - как виждат развитието на партията в бъдеще, каква политика и приоритети тя ще следва, каква коалиционна политика ще води, как да запази неизменната си лява идеологическа идентичност, как ще се отнася към историята си и хулите от дясно и т.н. Представянето на такава визия ще намали възможността за по-нататъшни вътрешнопартийни разпри, които сриват доверието в левицата.

Предлагам всеки кандидат за председател на БСП да представи своята имотна декларация. Защо? Защото няма нищо лошо в това да си бизнесмен и богат човек, стига да си спечелил парите си по честен и почтен начин. Лошото у нас, уви, е, че по време на този пишман преход към грабителски капитализъм не се е изградила меритокрация. Друга причина за това предложение е правото на членовете на партията да знаят какъв ще влезе и какъв ще излезе човекът, който ще заеме този пост, за да има прозрачност и демократичност, което е единственият път за по-доброто бъдеще на БСП и на България.

Ще завърша с думите на немския философ от ХIII век Имануел Кант: "Две неща изпълват духa ми с нарастващо възхищение и страхопочитание - звездното небе над мен и нравственият закон вътре в мен." Да, моралът, честността, почтеността са тази необходима ценностна съставка, без която политиката се превръща в мръсна дума, макар истинското й предназначение е да служи на хората. Това трябва да помни всеки, който се е заел с изкуството и призванието да бъде политик.