Как да оглозгаме и лявото

През последните седмици ставаме свидетели на интересна тенденция, която изпрати групичка от дясно говорещи, мислещи и възхваляващи хора на перото и словото към "еволюционното" антидясно писане и приказване. Хора, признато "десни", се припознаха (сами или по презумпция) за нещо като леви. И махалото някак естествено замина в обратна на последните 23 години посока. Те забравиха своите велики сини кумири и потърсиха нови, но в противоположния политически спектър. Махалото на т.нар. дежурен хор от медийни привърженици на десницата зави толкова неочаквано, че тези хора някак спонтанно получиха индулгенция.
Иде реч за същите тези хора, които години бяха четени и слушани по национални медии да възхваляват онзи съвършен либерален или консервативен модел, който се оказа, че отскоро не долюбват. В забрава остават квалификации от техни статии или предавания за "бетонните глави", "червените недоносчета", "промитите мозъци", "болшевиките", "неграмотниците", "хората с нисък образователен ценз" и пр. "човеколюбиви" определения, които сипеха по адрес на всеки, който не обичаше т.нар. дясно, олицетворявано от Иван Костов. Архивите са живи, а Гугъл е жесток свидетел...
Мимикрията обаче е на ход. Еволюцията става "революция на съзнанието", а дясно пишищете и говорещите се превръщат в нещо друго. Идеята е някак набързо апологетите на Костов и сие да преминат деликатно от другата страна на словесната барикада.
Политолозите като че ли закъсняха този път. Обикновено техен е похватът на главоломния завой от ляво на дясно и обратно през последните 23 години. Пишещите събратя ги изпревариха в антидясното писане и говорене. С любезна амнезия забравиха, че до вчера громяха с ярост всичко, заподозряно като ляво. Забравиха и любимия "последен валс". Т.нар. дясно загина като любяща идеология, защото у нас се наричаше просто антикомунизъм. Дори в ДСБ нямаше нищо консервативно, камо ли християндемократическо по силата на християнското.
Да живее преоткритото ляво! Но кое е то според бившите десни пишещи апологети? Които кокетират чрез антидесни тези, стеснително присламчвайки се към бледи леви послания. Те отново надушват промените, които, уви, за тяхна жалост, не са надясно. Подсказаха го социалните протести - същите, каквито имаше и има в много държави на запад от нас.
Европа се движи напред, а България за пореден път крета отзад. И като развитие на политическата мисъл. Границите са отворени не само за туризъм. Лявото в много държави е на ход. Белгия е поредната страна, в която синдикат ще стане ляв фронт и ще направи лява заявка, като фронта на Меленшон от Франция. А тяхното послание е "национализация" или "работа за всеки".
Традиционните за стара Европа фашизъм и комунизъм се модифицират като национализъм и фронтове. Налице е нова философия, която се превръща в политическа действителност. Десницата и левицата отново са в сблъсък. Лявото в Европа днес е много практично, каквото апропо винаги е било. Синдикатите оттатък Балканите бранят своите членове с изцяло политически похвати, а лидерите им, освен ако не са свързани със съмнителен бизнес, не слизат от джипове 4Х4. Не е прилично, пък и биха загубили членската си маса.
Да си ляв и солидарен не е като да изкарваш пари от кокетиране с тревогите на хората, а да ги решаваш. Левицата оттатък Балканите наистина е плодоносна. Защото отговаря на конкретни въпроси като работа, здравеопазване, възпитание на децата. Има дори взаимопомощ за самотни майки. Какво повече да се каже? Солидарността е осъзнат акт, който има практически измерения.
България закъснява като обществено развитие отново. Опитваме се да произведем антидесни апологети, както преди 23 години бе създадено антилявото лоби. С познати методи на пропагандата, само с различни субекти на прицел.
Да се върнем към новите антидясно пишещи. Това, че от вчера вече някой не обича десницата, не го прави автоматично ляв и социално мислещ. Не може да се преобърне палачинката с вика "Костов е гол!" или "Протестиращите са купени!" Кои точно протестиращи? Защото някои от пишещите доскоро им бяха събратя по не един протест от последните десетилетия. Това у нас не е революция на съзнанието, а по-скоро опит да се заръфа от левите идеи с цел лично професионално оцеляване. Това обаче не е белег за морал, защото нравствеността на всяка личност е плод на личен избор. Да си истински ляв в морален аспект винаги е било обикновен човешки избор за скромен живот, по християнски, но без издигане на нови икони.