Как математиците превръщат оловото в злато

Ибрахим Вард

ФАБРИС ТУР е един от онези „количествени анализатори“, инженери и други учени, които финансовите институции взаимно си крадяха срещу огромни суми, за да извършват „сложни и екзотични сделки със силен лостов ефект, без непременно да разбират всички последици от тези чудовищни действия“. Това гласи едно от личните електронни писма на споменатия брокер от „Голдман Сакс“, чието разгласяване предизвика скандал.

„Цялата конструкция може да се срине“, отбелязва веднага Тур. След което иронизира: „Не се чувствам особено виновен, тъй като основната ми задача е да правя капиталовите пазари по-ефикасни и да предоставям в края на веригата на американския потребител по-ефикасни средства, за да взема заеми и да се финансира, тоест работата ми е белязана от скромност, благородство и етика. Учудващо е колко добре убеждавам и самия себе си в това!!!“ (1).

Всичко е казано: брътвежите за ползите от финансовите „изобретения“, цинизмът, карикатурно представеният от френско телевизионно предаване метод „Куе“ за позитивното мислене и в крайна сметка чистата съвест на тези брокери, създатели на чудовища, които като Франкенщайн се обръщат срещу създателя си.

НАЧАЛОТО на финансовата теория е поставено през 1973 г. с разработките на Фишър Блек и Майрън Шоулс, които свързаха имплицитната цена на дадена стокова опция с промените на съответния актив. Математическите аспекти на модела ще бъдат развити малко по-късно от Робърт Мъртън, а формулата „Блек-Шоулс“ (представяна понякога и като „Блек-Шоулс-Мъртън“) и различните й варианти ще се превърнат в основа за създаването на безкрайно разнообразие от дериватни продукти.

Въпросните разработки бяха вдъхновени от една дисертация на френския математик Луи Башлие, написана през 1900 г. под ръководството на Анри Поанкаре. Блек и Шоулс са повлияни и от още двама автори, които заслужават да бъдат споменати. Единият е Милтън Фридман. Този пламенен разпространител на праволинейния либерализъм, водеща фигура на Чикагската школа, твърдеше, че не е необходимо моделите да се основават на реалистични данни: достатъчно е просто прогнозите да бъдат направени точно. Другият е Юджийн Фама, също от Чикагския университет, който още в края на 60-те години на XX в. лансира хипотезата, че пазарите са „ефикасни“. Хипотезата, превърнала се в догма, наложи тавтологията като начин на мислене. Освен това всяка намеса от страна на държавата по дефиниция започна да се смята за фактор за неефикасност.

Финансовата теория получи върховното си признание през 1997 г., когато Майрън Шоулс и Робърт Мъртън получиха Нобелова награда за икономика (приносът на Фишър Блек, който умира две години по-рано и следователно не може да бъде избран, бива отбелязан). Уви, по-малко от година по-късно спекулативният фонд Long Term Capital Management (LTCM), който се роди от разработките им и чиито най-известни партньори бяха именно те, се срина, заплашвайки да повлече със себе си няколко големи международни финансови учреждения. Единствено благодарение на външната намеса, координирана от Федералния резерв в Ню Йорк, катастрофата беше избегната. Когато попитаха Джон Мериуедър, легендарен брокер и основател на LTCM, дали смята, че пазарите са ефикасни, той отговори: „Аз ги правя ефикасни“ (2).

Впоследствие пазарите многократно бяха стряскани от нововъведенията на финансовите „гении“ (3), без обаче това да попречи на „иновацията“ да продължи да се разгръща. Просто догмата обхвана финансовите институции, школите по мениджмънт и правителствата (4). Генийчетата, които със самоувереността на господари на света твърдяха, че управляват риска „научно“, твърде силно напомнят за „най-добрите“ и „най-интелигентните“, които също така „научно“ доведоха до затъването на САЩ във Виетнам.

Трябва да преосмислим казаното от бившия председател на Федералния резерв Алън Грийнспан през май 2000 г.: „Значителното развитие на технологиите и на начина на определяне на цените на активите доведе до финансови нововъведения, позволяващи да се отделят рисковете и да се преразпределят на онези, които най-силно ги желаят и които са най-способни да ги поемат (...). Това прехвърляне на риска подсилва финансовата система и икономиката в нейната цялост. В зората на XXI век възможните конфигурации на предлаганите продукти и услуги от финансовите институции изглеждат безкрайни. Няма никакво съмнение, че настъпващите промени във финансовия пейзаж предлагат чисти предимства за по-голямата част от американския народ“ (5).

ТРЯБВАШЕ да настъпи кризата, за да се чуят и различни мнения, като например това на големия математик Беноа Манделбро: „Хората приеха една неприложима и напълно безсмислена теория – тази на Мъртън, Блек и Шоулс, основаваща се на разработките на Башлие от 1900 г. Заявих го още през 60-те години. Тази теория не отчита моментните промени в цените, които са типични за икономиката, и пренебрегва основна информация. (...) Беше неизбежно да се случат много сериозни провали. Често финансовите катастрофи се дължат на очевидни явления, които обаче експертите не са поискали да видят“ (6).

Философът на науките за случайностите Насим Никълъс Талеб, който дълги години работи като брокер в Ню Йорк, пък се бунтува срещу „начина, по който интелектуалното мошеничество се прикрива зад математиката“ (7). Защото едно от предимствата на необузданата употреба на знаците и символите е създаването на димна завеса, която прикрива следите и отделя посветените от простосмъртните. Подобно на латинския в миналото, математиката се превърна в средство за затвърждаване на властта на новите проповедници, които твърдят, че намаляват риска, когато всъщност го увеличават.

Безумното търсене на закони, които да обяснят, както при физическите науки, функционирането на света, е напразно. Андрю Ло, преподавател в Школата за мениджмънт „Слоун“ към Масачузетския технически институт и дисидент спрямо пазарните финанси, е автор на известната формула: във физиката три закона обясняват 99% от поведението, докато при финансите 99 закона в най-добрия случай обясняват 3% от поведението (8)...

Но контрареволюция срещу пазарната революция няма да започне утре. Успехът на „количествените анализатори“ се дължи на комбинация от два фактора: интересите на финансовите кръгове и обещанията на алхимията. Манделбро допълва: „Финансистите са силно привързани към тази прекрасно опростена теория, която може да се научи за няколко седмици и от която впоследствие човек може да живее цял живот“ (9).

КОЛКОТО  до алхимията, тя от незапомнени времена е вълнувала духовете. Посредством уравнения и алгоритми тя превръща оловото на лошите кредити в златни ценни книжа, оценявани най-високо – с ААА. Някои измислици са полезни: финансовите нововъведения, както обясни Грийнспан, създават стойност. А стойността оправдава получените премиални...

Бележки

(1) Steve Eder, Karey Wutkowski, „Goldman’s “Fabulous” Fab’s conflicted love letters“, Reuters, 26 април 2010.
(2)  „LTCM, un fonds au-dessus de tout soup?on“ (LTCM, фонд извън всякакво подозрение), „Le Monde diplomatique“, ноември 1998.
(3)  Вж. „La d?rive des nouveaux produits financiers“ (Неконтролируемото развитие на новите финансови продукти), „Le Monde diplomatique“, юли 1994.
(4) Scott Patterson, „The Quants: How a New Breed of Math Whizzes Conquered Wall Street and Nearly Destroyed It“ (Количествените анализатори: как нов вид факири на математиката превзеха Уолстрийт и почти го унищожиха), Crown Business, New York, 2010.
(5) Реч на Алън Грийнспан, произнесена в Чикаго, Илинойс, на 4 май 2000 г.
(6) „Beno?t Mandelbrot: „Il ?tait in?vitable que des choses tr?s graves se produisent“ (Беноа Манделбро: „Беше неизбежно да се случат много сериозни провали“), „Le Monde“, 18 октомври 2009. Вж. също Beno?t Mandelbrot, Richard L. Hudson, „Une approche fractale des march?s. Risquer, perdre et gagner“ (Фракционен подход към пазарите. Да рискуваш, да загубиш и да спечелиш), Odile Jacob, Paris, 2005.
(7) Nassim Nicholas Taleb, „Le Cygne noir. La puissance de l’impr?visible“ (Черният лебед. Силата на непредвидимото), Les Belles Lettres, Paris, 2008.
(8) Pablo Triana, „Lecturing Birds on Flying: Can Mathematical Theories Destroy the Financial Markets? “ (Да смъмриш птици в полет: могат ли математическите теории да унищожат финансовите пазари?), Wiley, Hoboken, 2009.
(9) „Beno?t Mandelbrot: „Il ?tait in?vitable que des choses tr?s graves se produisent“, цит. съч.

Le Monde diplomatique
Превод Марта Иванова

  Още от новия брой на „Монд дипломатик“ – на адрес http://bg.mondediplo.com