Как са прости нещата и как чудесен е светът

Така си пее героинята на Мая Новоселска в затрогващия с неистово ободряващия си смях, но и с малко тъга, моноспектакъл "Едно малко радио" на сцената на Сатиричния театър. На фона на изображения на огромни птици с дълги крака и с глава на прожектор, които "крачат" из сцената, актрисата разказва смешно-тъжни истории от страната Фантазия. Обратно на всички познати митове, нейната героиня се ражда от птица и още в самото начало се явява на кандидатски изпит за Човек. Птицата, която иска да стане човек, изпълнява стихове, пее песни и танцува, учи се да говори като хората, за да бъде като тях. Отначало думите й са почти неразбираеми и трогателно смешни, но постепенно тя се научава да говори, да прави смешки, да разказва за местата, на които не е била, и да превежда от езици, които не знае. Тя получава отговор на неизпратените любовни писма, които пише към хора, с които не се е запознала. Мебелите не я обичат и понякога спорят с нея, но ютията може да стопли сърцето й, шевната машина да се превърне в пишеща, а месомелачката - в латерна.
В този романтичен, искрен, забавен, тъжен, сложен като живота и като любовта спектакъл, Мая Новоселска си играе с емоциите и размислите и играе всеотдайно, вдъхновено и наистина виртуозно. И то не защото "влиза" в множество роли и образи, а защото е способна да обхване безкрайното многообразие на живота, мечтите, полетите и разочарованията на човека. А това наистина е признакът на високото актьорско изкуство, което не само ни припомня "как са прости нещата и как чудесен е светът", а също и че "истински реалист е само мечтателят".