Как се чества Освобождението до 1944 г.

В навечерието сме на Трети март, деня, в който честваме българското Освобождение от турско робство и възкръсването на България върху картата на Европа. Нали никой няма да се учуди, че грантовите ни пишман русофоби пак ще маскарят националния празник, пак ще леят вопли, че Русия не ни е освободила, а ни е поробила; че трябва да катурнем паметника на Александър II и прочие втръснали на всички и угодни другиму словоблудия. Стигнаха до абсурди - че руските воини тръгнали да освобождават Сърбия, не България; че трагичният за страната ни Берлински конгрес от 1878 г. е прекрасен, понеже намалил руското управление у нас от 2 години на 9 месеца! И дори хулят големи българи като Марин Дринов, че обслужвали Русия, където били учили. Да, да за проф. Марин Дринов иде реч - създателя на българската историография, основателя през 1869 г. на Българското книжовно дружество (БАН), вицегубернатора, по чието предложение София става столица, един от авторите на проекта за БНБ и на Търновската конституция, на проекта за държавната Народна библиотека...

На този фон предизвиква изключителен интерес една книга, събрана от известния наш учен, бивш председател на БАН, акад. Иван Юхновски - фототипно издание на публикациите в българските вестници в периода 1885-1944 г., отразяващи Празника на Освобождението. Автентични свидетелства на историята. Книгата е посветена на 150-та годишнина на БАН. Ето какво казва в предговора акад. Юхновски: "Поколението българи, преживели самото велико Освобождение и заживяли в близките след него години във вече свободна България, в която са още живи немалко български опълченци и ветерани, когато болката по жертвите, дадени за извоюваната свобода, е особено силна, имат най-голямото морално и историческо право да оценят и отсъдят какво означава Освобождението и да определят деня на неговото общонародно празнуване. Това е датата на подписването на предварителния Санстефански мирен договор. Това е датата, от която започва реално най-величествената трансформация в живота на българския народ през новата ни история - от петвековно иго към свобода и независимост. Читателите на тази книга ще могат най-нагледно да се убедят и в това, че празникът на Освобождението през този почти 70-годишен исторически период безспорно обединява българския народ и правителствата на България, дори и в повратната 1944 година". На тези, които дискредитират и изопачават историята, ученият препоръчва да прелистят тази документална книга, "за да разберат, че се борят напразно с една непоклатима, вече над 140-годишна народна и държавна традиция". 

И читателят вижда с очите си в тази изключително любопитна и полезна книга, че от 1885 г. насетне всяка година царят и царицата, с министър председателите (вкл. с "кръволока" Ал. Цанков и фашисткия слуга Богдан Филов), с министрите и генералите, с клира, кмета и гражданството почитат руските освободители, а от 1907 г. поднасят венци и коленичат пред паметника на Царя Освободител. През 1942 г.в честването участват дори германски офицери! Ето само няколко примера:

"И днес свободна България с пълно съзнание на своя дълг дава своя дар и израз на признателност, като въздига всенароден вечен спомен в един паметник за царя-освободителя".

За откриването на паметника на Царя Освободител, в. Мир", 1.09.1907 г. 

"Като утре преди тридесет и девет години се роди България. На 3 март 1878  се подписа Сан-Стефанския договор. Освободи се нашият народ, очертаха се нашите граници. За жалост тия граници подир пет месеца значително се стесниха. И по една жестока ирония... благородното дело на 3 март 1878 г. се разстрои от ония, които днес се хвалят, че се борят за малките народи, че се бият за тяхното освобождение и обединение. Англичанинът Биконсфилд и французинът Вадингтон са единствените виновници за разпокъсването в Берлинския конгрес на България, за възвръщането на големи части от нея в първото им положение."

В. "Мир, 2 март 1917 г.

"Вчера се навършиха 55 год. от освобождението на България. Поради великите пости денят се отпразнува само с шествие, начело с руските ветерани и българските опълченци. Шествието започна от Ал. Невски и завърши при паметника на Царя Освободител. Тук бе положен разкошен венец от живи цветя. По нареждане на министерството на просветата във всички гимназии в страната последният учебен час на 2 март е бил посветен на беседи за Сан-Стефанския договор и освобождението на България".

В. "Независимостта", 4 март 1933 г.  

"По случай празника на Освобождението на България вчера 3 март в цялата страна бяха отслужени благодарствени молебени. В София молебенът бе отслужен от Негово Високопреосвещенство софийския митрополит Стефан в храма- паметник "Св. Ал. Невски". Присъствуваха регентът г. проф.д-р Богдан Филов, м-р председателят г. Добри Божилов, председателя на Народното събрание г. Хр. Калфов, членовете на министерския съвет, от свитата на Негово Величество - пълномощния м-р г. д-р Ханджиев и г. Майор МалчевЕ"

В. "Дневник, 4 март 1944 г.

Накрая, нека напомним едни думи, казани на 26 август 1934 г. при откриването на паметника на Шипка: "Победоносната освободителна война, водена от руските войски, начело с незабравимия благороден рицар Цар-Освободителя, бляскаво увенча тоя поглед на българина към свобода и народно добруване. Тая война бе от страна на братския руски народ едно дело на великодушие без друг пример в историята на народите... С тия чувства на развълнувана почит, с които у всеки българин е свързана неделимо и почитта към братския руски народ и към руските герои и ветерани от Освободителната война, аз се прекланям дълбоко пред светлото дело на нашето Освобождение". 

Не се чудете кой "е рубладжията", произнесъл това. Нарича се... цар Борис ІІІ.