Как се формира новият тоталитарен индивид

Андрей Карпов

 
За разлика от тоталитарните системи в миналото, които разчитаха на пряката и груба сила, тоталният контрол в системата на новия тоталитаризъм се постига чрез по-фини инструменти и най-вече:
- нови, специално изградени за това социални институции;
- законодателство, което е очевидно тоталитарно, но въпреки това прието по напълно "демократичен" начин;
- високотехнологични средства и най-нови техники на манипулиране - преди всичко културни и информационни.
 За да бъде оформен човекът така, че да се подчини на новия тоталитаризъм, върху него трябва да има постоянен надзор, който да предотвратява "нежелателните" от гледна точка на тоталитаризма действия и, съответно, да го подтиква към "нужни" постъпки. По логиката на новото тоталитарно устройство най-напред трябва законодателно да се внуши, че индивидът има право на свободна самоизява, което му "право" е педантично формулирано по опис като цял пакет "свободи".
Следващата крачка в оформянето на послушния към новия тоталитаризъм човек е твърдението, че не съществуват никакви критерии за оценка на културите, които са представени в обществото. Не  трябвало да се казва, че дадена култура е по-добра, или пък друга - по-лоша; че някои ценности са важни, а други - лъжливи; че дадено поведение е допустимо, а друго е неприлично.
Така например твърдението, че хомосексуализмът е полово извращение, става престъпление - човекът, който го направи, "си позволява" да дава оценка за чуждо сексуално поведение, тоест бил нарушавал чуждата сексуална свобода. Или друг пример: престъпление е и твърдението, че не е хубаво да се псува. Когато заявим това, ние "нарушаваме" чуждата свобода на словото.

Реформата в образованието

Трудно е да се превъзпита зрял човек. На него може нещо да му бъде забранено, но дори той да спазва тази забрана, това не означава, че е приел мирогледа, който според новия тоталитаризъм е единствено правилен. Изходът е ясен: човекът от новия модел е много по-лесно да бъде формиран от детски материал.
Затова НАЙ-ВАЖНАТА, КЛЮЧОВА ИНСТИТУЦИЯ ЗА НОВИЯ ТОТАЛИТАРИЗЪМ Е УЧИЛИЩЕТО.
В съответствие с тази логика най-добре е работата по децата да започне колкото може по-рано - в предучилищните заведения. Затова постепенният натиск върху децата в предучилищна възраст и техните семейства се увеличава: внедряват се норми и стандарти за образованието на тези деца, към които норми и стандарти родителите, щат - не щат, са принудени да се придържат - иначе рискуват детето им да получи негативна характеристика при постъпване в училище. Очевиден е натискът предучилищното образование да стане задължително.
Училището е етап, който детето не може да прескочи. Теоретично, разбира се, съществува вариант за домашно обучение. Но пред неговото развитие биват поставяни всякакви пречки - и това далеч не е случайно. Просто защото новият тоталитаризъм, както и предишният, държи всичко да бъде под негов контрол.
В новото тоталитарно общество хората са длъжни да имат съвсем конкретно образование. Онова, което децата ни знаят, вече не зависи от нашите решения. Друг решава какво трябва да знаят те. В краен случай родителите могат да включат в образованието им някакви допълнителни елементи (обикновено това е религиозно образование или школа по дадено изкуство, понякога по-задълбочено образование върху някакъв предмет) - но в условията на новия тоталитаризъм и това допълнително образование неизбежно започва да се регулира: установяват се ограничения, води се отчет, въвежда се стандартизация...
Под натиска на новия тоталитаризъм училището преди всичко и на първо място трябва да насочи детето към т. нар. себеизразяване. До един момент това изглежда приемливо и обосновано - нали учат детето да формира свое собствено мнение и да го защитава? Приучават го, значи, към творчество... Въвличат го в различни процеси, където не толкова получава знание наготово - а го създава.
Но не бива да се забравя, че тази нова концепция не се появява случайно, а произтича от голямата задача на новия тоталитаризъм: да бъде създаден човек от съвсем нов тип. Затова, макар този деен подход да може да бъде използван за решаването на традиционните образователни задачи - по-добро усвояване на материала, повишаване нивото на знанията, възпитаване на нравствена личност и т. н., истинското му предназначение е съвсем друго. Той трябва да "освободи" индивида от традиционните ценности!
Затова и онова, което обикновено се смята за случаен и страничен резултат от новите педагогически похвати, е всъщност именно главният резултат, който се търси: детето се концентрира върху собственото си значение. То започва да надценява всяка една проява на своето "себеизразяване". Това "себеизразяване" за него става единствената дейност, която е важна и ценна.
Така, към края на училището в очите на детето ценността на собственото му мнение надхвърля ценността на знанията, които е получило. То е приучено, че е нормално да съществуват различни мнения по един и същи въпрос.
Тази образователна цел обикновено се формулира като "възпитание в дух на толерантност". Но толерантността при новия тоталитаризъм въобще не представлява уважение към чуждото мнение. На пръв поглед толерантността означава просто да не бъдат преследвани хора само, защото изповядват други идеи. Обаче концепцията за "толерантност" съдържа още нещо много важно: не бива и самите тези други идеи да се смятат за недопустими. Иначе казано, толерантността при новия тоталитаризъм излиза от рамките на отношенията между хората и се прилага вече върху идеи и убеждения.

Резултатът лесно може да се предвиди:

толерантният човек, създаден в условията на новия тоталитаризъм, не трябва да смята някоя система от ценности за по-добра от другите. Истинността, стремежът към истината са несъвместими с новия тоталитаризъм. Затова вече самият стремеж към истина започва да се смята за подозрителен.
За лоялен се признава само онзи индивид, който е готов да допусне съществуването на всякакви убеждения. С една много важна уговорка: тези убеждения не бива да претендират, че са общовалидни. Толерантният индивид просто трябва да се откаже от всякакви убеждения. Той трябва да признава относителността на собствените си ценности. Това спомага за неговото индивидуализиране и, най-важното: прави го лесно управляем. Такъв човек лесно може да бъде убеден, че трябва да приеме едни или други ценности, макар отначало да не ги е приемал, а само е допускал да бъдат приемани от други хора.
 
"Разкрепостено" поведение

В условията на новия тоталитаризъм, когато са забранени всякакви всеобщи ценности, като ценностни заместители се възприемат опциите (възможните прояви) на личното поведение. В този мироглед сексуалното поведение заема централно място, защото се смята, че най-голяма степен реализира "себеизразяването" на личността.
В резултат сексуалното поведение престава да бъде интимно и скривано от публиката - след като проявите на личното поведение се превръщат в ценности сами по себе си, те неизбежно стават център на внимание. Новият тоталитаризъм не признава "срамежливостта". Той гарантира "правото" на публично обсъждане на сексуалността.
Нещо повече: обсъждането на сексуалността се превръща в норма, а опитите за отклоняване от тази тема се възприемат като идеологическо насилие. В борбата с това "идеологическо насилие" централна роля се отрежда отново на училището. То трябва да подготви детето за света на възрастните, а понеже в света на възрастните трябва да умееш да се изразяваш чрез сексуалното поведение и чрез неговото обсъждане - значи, детето трябва да бъде "разкрепостено", да бъдат снети от него ограниченията, наложени му от семейното възпитание и традиционната култура; нещо, което на обикновен език се нарича "развращаване на малолетни".
По-нататък в действие влиза вече изпробваният в други области механизъм за "възпитание в дух на толерантност". За да възприеме детето някакви други убеждения като равни на неговите собствени, нали трябва да знае какви са тези "други убеждения"? Това се изразява с педагогическата максима "опознай другия".
Ето защо детето в училище бива запознавано с всички форми на изразяване на сексуалността - по-простичко казано, със сексуалните извращения и перверзии. Предполага се, че това знание ще му помогне да бъде "толерантен". Тук връзката е съвсем пряка: пълноценната "толерантност" е немислима без "толерантност" в сексуалната сфера.
Същата логика обяснява и концепцията за "избор на собствена сексуалност". Смята се, че на детето не бива да му се натрапва някакъв модел на "джендърно" (полово) поведение. То трябва да се "самореализира", да избере своя "джендър" (социален пол) самостоятелно. Грубо казано: само да реши да бъде ли хомосексуалист или не. И това е една образователна цел, която училището в условията на новия тоталитаризъм е длъжно строго да изпълнява.

Преформатиране на семейството

Също както дейността по формирането на новия тоталитарен човек е най-добре да започне направо от децата (защото едно дете може да бъде накарано по-лесно да върши или да мисли нещо, отколкото зрелият човек), така е и със семейството: по-лесно е да се получи "правилно" (тоест, удобно за манипулиране) семейство, като се зададе предварително контекстът на формирането му (т. е., да се определят правилата на вътрешносемейния живот още в началото, преди появата на децата).
За целта, според новия тоталитаризъм, семейството трябва да престане да се разглежда като елемент от културна традиция. Още повече, че днес са доста разпространени междукултурните бракове. Дори, от гледна точка на глобализма, такива бракове са за предпочитане, защото те разрушават националните култури.
Семейството, подходящо за новия тоталитарен свят, трябва се организира чрез формален опис на отношенията вътре в него. В този модел семейството е аналог на акционерното дружество. Тоест договорът изначално предполага семейството като територия, където се сблъскват различни интереси. Също така този договор може да бъде разтрогнат - с други думи, в самата основа на отношенията се залага виждане за семейството като за нещо временно, преходно, второстепенно.
Този модел е напълно противоположен на семейството в традиционното общество. Традиционното семейство - това е базовият, основният елемент на социума, на обществото.
В света на новия тоталитаризъм семейството се оценява най-вече като зона с допълнителни ограничения за личната свобода, един вид затвор. Затова и най-подходящи са онези семейства, които още от създаването си се подчиняват на неговите изисквания, нареждания и заповеди - тоест, които съзнателно отхвърлят традиционните семейни ценности. Такива антитрадиционни семейни форми са връзките между хомосексуалистите.
Така новият тоталитаризъм неизбежно и задължително стига до официалното признаване на хомосексуалните "бракове" - и узаконява осиновяването на децата в хомосексуалните "семейства". Ето защо пропагандата на хомосексуализма се превръща в един от главните елементи на новата тоталитарна идеология. Не поради някаква имагинерна грижа за "правата" на хомосексуалистите - а просто защото именно хомосексуалистът е идеалният модел на човека в бъдещето общество на унищожени традиционни ценности и тотален контрол върху всеки отделен човек.


www.ruskline.ru
Превод със съкращения:
Любомир Чолаков