Как се стигна дотук?

Крайнодясната вълна залива цяла Европа. Но… как се стигна дотук? Можеше ли това да се предотврати? Все въпроси, които на този етап вече е безсмислено да си задаваме, защото връщане назад няма.
Само за няколко дни видяхме как във Великобритания и Румъния народът показа червен картон на традиционните партии, на угодните на Брюксел, и предпочете несистемните играчи. В северната ни съседка дори анулирането на президентските избори и забраната на кандидата Калин Джорджеску да участва във вота не спря хората да отидат до урните и да накажат онези, които се подиграха с избора им в края на миналата година. Разбира се, много по-лесно беше да махнат с ръка и да кажат: “Няма смисъл да гласуваме, пак ще се случи същото“, но този път апатията отстъпи. Те се показаха по-твърди от налаганите отвън политики и двойно повече подкрепиха „жертвите“. Защото психолозите са показали, че хората са по-склонни да подкрепят гонените, забраняваните, отколкото палачите им.
Всичко това обаче се забравя от силните на деня. Или не му се обръща внимание. Шефовете в Брюксел смятат, че знаят всичко. Няма нужда да четат Густав Льо Бон и неговата книга „Психология на тълпите“, няма нужда да изучават политическа психология, защото за тях избирателите са това - една тълпа, лишена от правото да мисли, следваща сляпо техните указания.
Определено е страшно това, което се случва в Европа в момента. Цял свят е притаил дъх. Добрата новина е, че в политиката никога не остава вакуум и след като има крайнодесни популистки партии, това показва, че скоро ще се появят и крайнолеви, за да има равновесие. Лошото е, че на този етап никой не дава заявка да създава такава. А крайнодесните популисти ще продължават да „крадат“ левите идеи, а с тях - и леви избиратели. Защото много от обещанията, с които идват на власт, са именно леви. Не е ли време традиционните леви партии да спрат да гледат безучастно и да отстояват твърди изконните си обещания?