Как се живее с ненормален

Милан погледна кахърно жена си, която свещенодейсстваше край печката в кухнята.
- Миланке, нещо става с мен. Променям се. Отскоро пенсията ми взе да ми харесва...
Съпругата се ококори.
- Е, гледай сега и за инвестиции в хотелиерствто да помислиш с твоите двеста лева! - ядно отбеляза тя.
- Ама пак отскоро започнах да наблюдавам с любов и парламентарния контрол - много ми е любим вече! - призна си все така омърлушен Милан.
- Леле, само да те хвана, че дебнеш да се появи на телевизора някоя депутатка с по-голям бюст - утрепвам те! - без капка нежност просъска Миланка.
- Миланке, казах ти, че отскоро нещо става с мен! - продължи Милан. - И съседите започнаха да ми харесват.
- Сигурн и оня Киро от долния апартамент си харесал, дето ти дължи от година сто лева! - изпитателно процеди съпругата.
- Да, срещна ли го, и го разцелувам - призна си Милан все така омърлушен. - Одобрявам и цените в магазините.
На това място Миланка изпусна тиган на земята.
- Още нещо да ти е харесало? - злобно запита тя и зае бойна стойка с черпак в ръце.
- Да, всичките политици ми харесват - отрони Милан. - И предишни, и сегашни, а сигурно и бъдещи... Казах ти, нещо се променям...
Миланка отрони първа сълза. Тя разбра състоянието на своя съпруг. Реши, че медицината не е толкова напреднала да му помогне и си представи тежката участ, че трябва да живее занапред с ненормален мъж до себе си.