Как ще ги стигнем комшиите

Две седмици преди изборите премиерът Бойко Борисов, вече в оставка, бе отворил широко торбата с лъжите и използваше всеки удобен случай да се хвали. Толкова бе загубил връзка с действителността, та обяви, че "въпреки пандемията инвестициите в България не само не намаляват, но и се увеличават".

Темата с чуждите инвестиции в последно време стана толкова неудобна, че дори сред гарнитурата му трудно се намира някой, който да продължава да твърди, че чуждите вложения се увеличават. Все пак има някакви нормални граници дори и в лъжите.

Преди две-три години БСК изнесе катастрофални данни за случващото се с чуждите инвестиции у нас в сравнение с десет години по-рано. 

Сривът е тотален

- от 17,7 млрд. лв. вложения през 2007 г. те са спаднали на 1,8 млрд. лв. през 2017 г. За последните години не сме се отлепили особено от това дъно. От време на време вървим леко нагоре, но после отново поемаме надолу. Към януари тази година преките чужди инвестиции в страната са в размер на 32,7 млн. евро (около 64 млн. лв.). Те намаляват със 75,7 млн. евро (над 148 млн. лв.) спрямо същия месец на миналата година, което е спад на инвестициите от близо 70 на сто. Който иска - нека вярва на Борисов.

Очевидно у нас, въпреки постоянните опити да ни внушават, че имаме едни от най-благоприятните условия за инвестиции - ниски данъци, евтина работна ръка и т.н., реалността е друга. И всички го знаем. Впрочем, бизнесът, а и всякакви международни класации, отдавна са ни поставили диагнозата - корупция, безумна административна тежест, тромави процедури, липса на квалифицирани кадри, лоша инфраструктура и не на последно място - бавно правораздаване. Всичко това не само не привлича нови предприемачи, но и пъди част от тези, които вече са стъпили в България.

Важно е да оправим собствената си кочина, но е хубаво да гледаме от време на време какво се случва при комшиите. Не, за да завиждаме, а за да се понаучим на нещо полезно и да си направим сметка къде се намираме, защо затъваме... Абе, да изтрезнеем. В пълен контраст на това, че у нас сривът на чуждите инвестиции е тотален, съседните нам държави - били те част от ЕС или извън ЕС, успяват да привличат чужди вложения. Някои от тях - огромни. И то именно в пандемията, в кризата. И на нито един инвеститор не му пука от сладките приказки на Борисов.

За последните няколко месеца 

властта получи няколко звучни плесници

През октомври миналата година "Майкрософт" обяви, че ще изгради няколко центъра за данни в Гърция. Това е най-голямата инвестиция на американския технологичен гигант при съседите за последните 28 години. Става въпрос за 1 млрд. евро и 100 хиляди нови работни места. Така американската компания цели да подкрепи икономиката на Гърция. Защо софтуерният гигант избра южната ни съседка, а не България, която често е наричана ИТ столицата на Балканите? Това говори много за доверието на инвеститорите към страната ни, нали? Впрочем, няколко дни по-късно се появи информация, че след "Майкрософт" и "Амазон" готви свой офис в Гърция.

В средата на март стана известно, че "Форд Отосан", съвместно предприятие на най-големия конгломерат в Турция "Коч Холдинг" и американския автомобилен гигант "Форд", ще инвестира 2 млрд. евро в завод за производство на автомобили и акумулатори от ново поколение. Инвестицията в провинция Коджаели ще представлява първото по рода си интегрирано производствено съоръжение за електрически превозни средства, което ще произвежда също батерии. Фабриката ще отвори през 2022 г. Очаква се да произвежда 210 000 търговски превозни средства от ново поколение и 130 000 батерии годишно. Инвестицията бе определена като най-голямата, правена някога в турската автомобилна индустрия. Това е достойно "утешение" за Турция след като автомобилният гигант "Фолксваген" се отказа от огромна инвестиция в нов завод там. Ако не сте забравили, и ние бяхме в играта, поне така твърдеше Борисов. Но това отново се оказаха празни думи за пред родната публика. Междувременно да сме привлекли някаква друга, макар и по-малка, инвестиция в автомобилостроенетето, каквито обещания слушахме в последните години?

И като заговорихме за германския автомобилен гигант - само преди дни стана известно, че доставчик на "Фолксваген", "БМВ" и "Волво" е

отворил завод в Сърбия

Става въпрос за южнокорейския производител на автомобилни компоненти Kyungshin Cable и за фабрика за 20 млн. евро край сръбския град Смедеревска паланка. Тя е разположена в индустриалния парк Губерас и ще даде работа на 249 души още с отварянето на завода. Компанията възнамерява до 2022 г. да увеличи броя на наетите до 700. Новият завод се намира на около 200 км от границата с България. Само преди по-малко от месец японската корпорация Nidec обяви, че планира да инвестира 1,5 млрд. евро в изграждането на фабрика за автомобилни електрически двигатели и инвертори в Нови Сад. Да не говорим какви огромни инвестиции успя да привлече Сърбия от Китай.

Няма да споменаваме инвестициите, които не изискват по-висока квалификация на работниците, като например втория завод в Румъния на амepикaнcкaтa мyлтинaциoнaлнa кoмпaния "Проктър и Гембъл", който бе открит тези дни. Hoвaтa фабрика е нa oкoлo 180 км oт Pyce.

Шамар след шамар. Крайно време е тези звучни плесници да ни събудят. Или по-точно да събудят онези, от които зависи условията за бизнес да станат наистина благоприятни, привлекателни. Чуждите вложения у нас са около 1-2% от брутния ни вътрешен продукт - далеч под определеното за здравословно ниво от 10 на сто. Пет пъти по-малко от необходимото. Иначе казано - България привлича срамно мижави чужди инвестиции. На Балканите страната изостава не само след Румъния, но и след Сърбия и Северна Македония. А у нас Борисов, който бе на власт повече от десет години, продължава да каканиже (дали сам си вярва?) колко сме привлекателни. Ако искаме да се отлепим от дъното, като начало ни е необходима връзка с действителността.