Как животът се превръща в борба и достойнство

Изминаха 40 дни, откакто изпратихме Тотю Бакалов в по-добрия свят. Но сърцата ни още са камбани, които бият тъжно-тържествено, отговарящи със своя звън на будния и неспокоен негов дух. 

Дядо Тотю го наричахме понякога - с уважение към неговите достолепни 94 години. С "другаря Бакалов" разговаряхме с целия респект и признание към неговата личност, интелект, всеотдайност в работата и идейно горене. Не само заради участието му в антифашистката съпротива 1941-1944 година, не само за неговата строгост и отговорност пред правото и истината, но и за това, че за него антифашистката съпротива не беше изтляло минало, затворено в страниците на историята - дните му бяха превърнати в борба за опазване на нейната памет.

Пишеше и говореше по правни въпроси, за юристите и силата на правото. Често казваше, че не всеки, завършил право, е юрист. Трябват още много неща - и той ги имаше: познания, вярност към истината, справедливост, отговорност, честност и чест, смелост, опит...

Тотю Бакалов е роден на 13 април 1927 г. в с. Малка Верея, Старозагорско. От там е баща му, майката е от чирпанските села. Смесила се е кръвта на два здрави български рода и тя е направила бурния му характер, понякога тежък за околните, но силен, и с тази сила е преминал той през горнилото на смъртни борби и тежестите на делниците след тях.

През 1952 г. завършва право. Последователно е председател на Районния съд в Стара Загора, заместник-председател и председател на Старозагорския Окръжен съд. Член на Върховния съд на Народна република България, което беше негова гордост. В семейния му архив се пазят грамоти и поздравителни писма за отличната му работа в правораздавателната система...

Член на РМС става през 1943 г. и за антифашистка дейност е осъден на 10 години затвор - в Старозагорския затвор среща достойни дейци на Съпротивата, които са му пример за следване, както и сам става пример за достойно държание пред врага. Там, заедно с другите политзатворници, с тропане по железните врати на килиите в ранни часове на деня, когато се раждат звездите, изпраща в безсмъртието осъдени на смърт младежи-ремсисти. За тях той след победата пише съкровени статии и книги - да се знаят и да се пазят имената им. За тяхната памет той работи и като дългогодишен председател на Областния и на Общинския съвети на Българския антифашистки съюз в Стара Загора. От затвора излиза на 9 септември 1944 г.

Член е на Комунистическата партия от 1948 г. - без прекъсване продължава членството си в Българската социалистическа партия. Неговото червено верую не може да се обясни - то ни овладяваше с излъчване от мъжественото му лице, от неговите слова, които, произнасяни от него, не само гърмяха, но звучаха естествено, искрено и така ги приемахме. Беше оратор, чиито думи вълнуваха, разбунваха душите... 

Имаше горещо перо. Пишеше върху белия лист, задраскваше, преправяше - и намираше най-вярното за своите есета. Публикувал беше повече от 350 статии в централния и местния печат по правни и обществено-морални проблеми и на антифашистка тема. Издаде книги като "Светкавици в мрака", "Кървавият залез на утрото", "Палачите на България", "Истината и само истината", "Народният съд - повеля на времето. Тържество на истината"... 

В неговите книги намериха израз още две съкровения - приятелството и семейството! Те правеха пълноценен човешкия му живот! Иванка Терзиева и Иван Огнянов са само две от имената, на които сърцето му беше отдадено. Всяка година в началото на юни, на датата, на която загива Иванка Терзиева, в с. Богомилово Тотю Бакалов полагаше цветя пред паметника на героинята от антифашистката Съпротива. Иван Огнянов беше приятелят от ремсовата младост - и за него са изписани вълнуващи страници. Всеки, който е познавал Тотю Бакалов, знае, че до приятелството му се стигаше трудно, но стигнеш ли - то е здраво, с всички спорове и трудни, но честни, разговори в това приятелство. С радващи мигове, когато усмивката и тънкото чувство за хумор и ирония изгряват.

Семейството бе неговата светая светих! 

Синовете Бойко и Иван и техните семейства бяха неговата гордост, мерило за обществена изява и подкрепа - с доброта, честност, взаимно уважение, признание, премълчаване на упрек, общи радости... Като на икона се произнася името на майката Русина - съпругата на Тотю Бакалов - не стигаха неговите думи за голямото благотворно влияние на тази жена върху всички в семейството и върху всички, докоснали се до фамилията Бакалови...

Няма незаменими в живота личности. Но има неповторими! Тотю Бакалов е от неповторимите. Оставаме със спомена за мъжественото му лице и достолепните му бели коси като бели пламъци над челото му, оставаме с примера как един живот се превръща в борба и достойнство.

Нека се помни името на Тотю Бакалов и да се пази паметта за него!