Какъв да е въпросът за ядрения референдум

Атомната енергетика в България трябва да е държавна! Зная, че много хора ще ме обвинят в етатистко, ретроградно, антипазарно, комунистическо и какво ли не мислене. Тяхна работа. Аз си задавам въпроси и бих искал да намеря отговори, които да разсеят тревогите ми.
АЕЦ е дългосрочна инвестиция. Един реактор работи над 40 години. След като спре, над 20 години продължава изваждането му от експлоатация. Което струва почти колкото изграждането на реактора. Битките ни за компенсации за АЕЦ "Козлодуй" показват точно това. Кой частен инвеститор може да разчете една инвестиция с ангажимент за 60-70 годнини напред и при която паричните потоци са негативни в началото и в края, и то със значителни суми? Да се запитаме какво би станало, ако въпросният инвеститор изчезне. Ако фалира или просто откаже да плаща разходите за изваждането от експлоатация? Отговорът е ясен - ще трябва да плащат данъкоплатците, защото тези разходи са неизбежни. Някой ще каже - ако е държавна, пак плащат данъкоплатците. Да, но в този случай те получават и ползите от експлоатацията, докато при частния собственик ползите отиват в неговата печалба.
Има начин отговорността на инвеститора да се гарантира. Това става, като от първия ден на експлоатация на централата от него се поиска да внася в контролиран от държавата фонд редовни вноски. Само че тогава инвеститорът ще поиска от държавата или да му изкупува електроенергията на  достатъчно висока цена, или поне да му гарантира евентуалните загуби от падането на цените под определени равнища. Подобна гаранция държавата не може да поеме, защото би станало като с португалските мераци да строят магистрали: ако има печалба - за инвеститора, загубата - за данъкоплатците. Това е абсурдно, да не говорим, че Европейската комисия не би го позволила.
Преди няколко години Русия предлагаше на Турция да построи атомна електроцентрала за своя сметка. Проектът се провали, когато се оказа, че инвеститорът иска гаранция за изкупуване на енергията на определена цена. Турската държава се отказа от тази схема. Когато се водеха преговорите за АЕЦ "Белене", руската страна даваше да се разбере, че може да предложи подобен вариант и на България. Ние отказахме поради горните причини. Идеята бе централата да бъде контролирано от българската държава предприятие, в което до 49% може да има и частен инвеститор. Направихме конкурс, имаше желаещи и беше избрана сериозна германска фирма. Участието на частен инвеститор, но с миноритарен дял, гарантира ефективността на инвестицията и на управлението.
Аз съм защитник на строителството на АЕЦ "Белене" като държавна компания. В началото или на по-късен етап част, но миноритарна, от собствеността може да се приватизира. Средствата могат да дойдат от заем - например корпоративен, гарантиран от държавата. Няма кой друг да поеме рискове за едно поколение напред, освен държавата.
И още нещо: след като все повече европейски държави планират да приключат с производството на ядрена енергия, техническите и екологичните стандарти стават все по-ограничителни. Вече се иска изграждането на собствени хранилища за отработеното гориво например. Тази тенденция обещава още повече непредвидими рискове за инвеститора, а българската държава ще трябва или да търси компромиси със стандартите, или да утежнява условията на инвеститора и съответно себестойността на неговото производство. Тогава убедени ли ще бъдем, че ядрената сигурност ще бъде най-високото равнище?
Заради всички тези причини мисля, че предстоящият референдум трябва да съдържа три въпроса:
- Да строи ли България нови ядрени мощности?
- Да продължи ли изграждането на АЕЦ "Белене"?
- Да има ли българската държава контрол върху собствеността и решенията на ядрените мощности на територията на страната?