Каква мечта?

Поредно проучване, обявено вчера, посочи колко е отвратително, непопулярно и дори невъзможно да се живее в България. Пореден доклад казва, че у нас работа няма, а ако я има, е ниско платена и унизителна. Поредна международна организация изпраща българина далеч от дома му, от държавата му, из неизвестни европейски села или западнали градски квартали, където ще бере ягоди, маслини или ще полага друг нискоквалифициран, но прилично заплатен труд. С други думи - и през следващата година няма лъч надежда, че кандидат-емигрантите ще намалеят. Напротив - вече над 800 000 души точат зъби, хранят надежди и спестяват стотинки за билет до Европа, където ги очакват широко отворените порти на гостоприемния чуждоземен пазар.
Направо си е чудо, че на фона на световната финансова криза и доскорошното управление на страната ни едва 12 на сто от българите предвиждат да търсят хляба си зад граница. Процентът е направо изненадващо малък, или може би просто хората са свикнали да не се доверяват на анкетьори, били те и международни. Вероятно скептиците за бъдещата икономическа ситуация у нас са много повече, но трудно заявяват открито намерението да напуснат семействата си.
Лошата новина от същия този доклад за същите обезверени в българското си настояще и обнадеждени в европейското си бъдеще нашенци е, че и по чуждите земи работата не достига. Оказва се, че и част от европейците напускат родината си, за да търсят по-добри възможности в други части на континента. Половината от тях не ги намират повече от година! И със сигурност не оставят свободни работни места за по-бедните си съседи от бедния ъгъл на ЕС. Каква мечта тогава гонят сънародниците ни?