Какво (не)свърши 47-ото Народно събрание

Юлия КУЛИНСКА

Четвъртият за 2021 година 47 парламент вече е в историята след само 8 месеца живот. Той беше открит на 3 декември м.г., а най-възрастният депутат д-р Силви Кирилов от ИТН. Той обяви, че вярва в младите, защото те носят нов поглед, много енергия, свои цели, идеали и очаквания.

След последните парламентарни избори доверието на избирателите спечелиха 7 коалиции и партии - ПП, БСП, ГЕРБ, ДПС, ИТН, ДБ и "Възраждане". Освен с рекорден брой млади депутати 47-ият парламент ще се запомни и с най-младия в новата демократична ни история председател - Никола Минчев /34 г./ от ПП.

Почти през цялото си съществуване 47-ото НС оцеляваше на ръба на пропастта. Мнозинство, постигнато в името на по-доброто бъдеще на страната и хората с безброй компомиси, се оказа крехко и за малко. Депутатите се разцепиха на враждуващи лагери, нямаше диалог, нито пък желание за разбирателство по ключови за държавата въпроси.

В пленарната зала се вихреха цинизми, груби обиди, лични нападки, ехидни подмятания и обвинения в какви ли не грехове. Словесните мелета бяха на косъм да се превърнат във физичеса разправа, но, слава Богу, до кръв не се стигна.

В политическите си декларации в началото на новия парламент лидерите на политическите сили се обединиха, че на България е нужно възможно най-скоро редовно правителство, което да се справи с настоящите здравна, икономическа и политическа криза.

БСП - гарант за социалната стабилност

Лидерът Корнелия Нинова посочи приоритетите на левицата - започване на истинската промяна на сегашния модел на управление, възстановяване на държавността, равенството, свободата и мира, превеждане на държавата през кризите с грижа за хора, проевропейска външна политика и ускорено приемане на Плана за възстановяване и устойчивост. 

"Искаме да се погрижим за хората и те да разберат, че никой няма да бъде изоставен сам в криза. Ще положим усилия за съставянето на стабилно мнозинство и съставяне на правителство. Може да разчитате, че БСП сме разумни и предвидими. Ще бъдем гарант за социалната стабилност на България", подчерта в началото Корнелия Нинова.

На 13 декември, след почти 7 месеца на политическа нестабилност на фона на здравна и икономическа криза, новото редовно коалиционно правителство с премиер Кирил Петков от ПП положи клетва пред депутатите и заяви стремеж да бъде съставен "А" отбор на България, който да я изведе от кризите.

Едно от първите решения на 47-ото Народно събрание беше да наложи 

мораториум върху цените на ток, парно и вода

от 16 декември 2021 г. до 31 март 2022 г., с което даде време на кабинета да се ориентира в ситуацията и да предложи решение.  

47-я парламент обаче няма да се запомни със значима законодателна ефективност. Причината за това бяха не са само спънките и процедурните хватки от опозицията, но и липсата на опит на голяма част от депутатите на ПП. Приетите закони не са кой знае колко, голяма част от тях бяха поправки на стари, а за други депутатите се активизираха едва в последните седмици.

47-ото НС ще остане в историята с правителство, просъществувало малко повече от 7 месеца и с разделителните линии в управляващата коалиция по важни за държавата въпроси. Депутатите успяха със закъснение да приемат бюджета за тази година. Учудващо бе съгласието, което постигнаха партиите в парламента за неговата актуализация няколко месеца по-късно. Още повече, че това се случи след като ИТН се изтегли от коалицията и правителството падна с една нова странна коалиция между ИТН, ГЕРБ, ДПС и "Въэзраждане".

Поради настояване на БСП с актуализацията на бюджета бяха заложени социални меркирекордните 2 млрд. лв. Така бюджет 2022 г. се превърна в най-социалния за всички години на прехода - с цели 22 млрд. лв. в полза на увеличение на пенсиите, доходите, с енергийни помощи за бизнеса и спасителни мерки за цялото национално стопанство.

В края на юни 

шефът на НС Никола Минчев бе свален от поста 

и се върна като редови депутат. 

Председателският мандат беше довършен от Мирослав Иванов, който малко преди това "оцеля" като зам.-председател на НС. Нов титуляр така и не беше избран. Освобождаването доведе до бурни протести на привърженици пред сградата на НС. Ръководството на БСП и ПГ на партията участваха в протестите и бяха посрещнати с овации.  Отстраняването на Минчев бе последвано от на вота на недоверие към МС и правителството на Петков падна. 

В тези размирните дни на разправии и политически хаос, премиерът Кирил Петков обяви, че България отзовава 70 дипломати и служители от посолството на Руската федерация в София. Това предизвика остра реакция от страна на БСП. Лидерът на партията Корнелия Нинова обяви, че спират преговорите за нов кабинет и ще ги подновят, само ако Кирил Петков не е кандидат за премиер. Тя поиска НС да приеме решение външният министър да отмени нотата за експулсирането служителите на руското посолство. От "БСП за България" внесоха проекторешение във връзка с казуса, което обаче не беше разгледано в пленарната зала.

Още в първия ден на войната в Украйна социалистите осъдиха военните действия и нарушаването на принципите на международното право, но 

левицата не подкрепи санкции срещу Русия. 

На 4 май след петчасови дебати НС одобри оказването на хуманитарна, финансова и ремонт на военна техника за Украйна. И никакъв директен износ на оръжие за Укрнайна. Това не попречи обаче на президента Радев и съветниците му през цялото време да атакуват Нинова с фалшиви доводи за пряк износ на оръжие за воюващата украинска страна.

На 24 юни парламентът прие решение, внесено от "Демократична България", с което правителството получи мандат за вдигане на ветото за членство на РСМ в ЕС. Решението на парламента бе подкрепено от депутатите на ПП, ГЕРБ и ДПС. Условията в него са свързани с гарантиране вписването на българите в конституцията на Северна Македония там, където са споменати други народи, както и на равноправна основа. Другото условие бе нищо в процеса на присъединяване да не бъде тълкувано като признание от Република България на съществуването на "македонски език".

Поредният скандал се завихри след като Конституционният съд обяви избора на за шеф на КЕВР за противоконституционен. Така комисията остана без ръководител, а битовите потребители и бизнесът се оказаха пред реалната опасност да няма утвърдени цени на тока, парното и ВиК от август. Едно от последните решения на депутатите беше да върнат на поста предишният председател на КЕВР Иван Иванов до избора на нов.

В крайна сметка и този парламент не успя да избере управител на БНБ след като нито един от номинираните Андрей Гюров от ПП и Любомир Каримански от ИТН не събраха необходимия брой гласове.

Управляващите обаче успяха да прокарат през парламента закриването на спецправосъдието. С гласовете на ПП, БСП, ИТН и ДБ беше дадена по-голяма независимост на европейските прокурори. Неизпълнена обаче остана основната задача на коалицията за предсрочно отстраняване на главния прокурор Иван Гешев.

Най-големият проблем обаче, който остана нерешен са законодателните прочени в редица закони, за да започне усвояването на парите по Плана за възстановяване и развитие. Така 47-я парламент остави държавата без тези спасителни 13 млрд. евро в тежката криза, която залива страната след войната в Украйна.

БСП положи неимоверни усилия за съставянето на кабинет

Парламентът ще се запомни и с кабинет, свален с вот на недоверие  за първи път от началото на демократичните промени в България. Това се случи след като в началото на юни лидерът на ИТН Слави Трифонов обяви във видеообръщение, че партията му напуска коалицията заради  РС Македония. По-късно шестима депутати напуснаха парламентарната група и партията му. Министърът на спорта Радостин Василев също се отцепи от ИТН. Това доведе до края на управляващата коалиция.

След консултации президентът връчи първия проучвателен мандат за съставяне на ново правителство в рамките на 47-ия парламент на "Продължаваме Промяната". Те обаче не успяха  да съберат подкрепа от поне 121 депутати и номинираният за премиер Асен Василев върна неизпълнен проучвателния мандат. ГЕРБ-СДС отказаха да вземат втория проучвателен мандат.

Последния, трети мандат държавният глава връчи на "БСП за България". Левицата обяви, че първо ще търси подкрепа за програмата, след това ще са разговорите за структурата и състава на Министерския съвет. БСП и "Демократична България" бяха на мнение, че кандидат-премиерът трябва да бъде излъчен отново от ПП и предложиха Асен Василев. ПП поставиха условие за приемането в пленарната зала на законопроекта за противодействие на корупцията и за избора на Бойко Рашков за председател на КПКОНПИ. Впоследствие времето стигна законопроектът да бъде одобрен само на първо четене в ресорната парламентарна комисия, но не и в пленарната зала.

От "БСП за България" положиха неимоверни усилия България да има кабинет. Те поканиха на преговорите и напусналите ИТН, както и депутатите, нечленуващи в парламентарна група. Видео от среща на ПГ на ДБ в парламента, излъчена на живо, стана повод за нов разлом между доскорошните партньори. В ново видеообръщение Слави Трифонов обяви, че партията му се оттегля от преговорите за нов кабинет. Няколко дни по-късно "БСП за България" върна неизпълнен проучвателния мандат, след като предложената от тях законодателна програма за срок от шест месеца отпадна от дневния ред на НС. 

Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК   --> ТУК <--

Споделяйте нашите публикации.