Какво е необлагаем доход и как трябва да се прилага?

Преди години имаше такъв необлагаем доход. Не се облагаше с данък доход минималната заплата. На пенсионерите също не се удържаше такъв данък за припечеленото от тях до 1350 лв. годишно, т. е. средно по 112,50 лв. на месец. Сега само на инвалидите с над 80% нетрудоспособност се признава годишен необлагаем доход от 980 лв. или по 80 лв. на месец.
Има начини да се укриват доходите и да не се плаща данък върху тях, но не това е темата ни в момента. Въпросът е каква трябва да бъде базата за законно установен необлагаем доход. Едно от мненията е, че това е прагът на бедността, който у нас е 241 лв. Той не е особено приемлив, а при това се тълкува и погрешно. 
   
Къде е грешката?

Прагът на бедността не се определя от заплатата, защото той е и за неработещите, които се издържат от нея. Така че ако един баща получава минимална заплата и с нея издържа поне още един неработещ, и двамата ще са под прага на бедността. Или по-точно - с нетна заплата от 268 лв. на тях се падат по 134 лв., т.е. за да бъдат бедни, не им достигат по 107 лв. Ами ако работещият издържа двама души без доходи, каквито случаи има много, тогава и тримата ще бъдат под прага на нищетата.
В почти всички цивилизовани страни има необлагаем доход. И в тях базата за неговото определяне не е прагът на бедността, а признатите разходи за издръжка при минимално задоволяване на потребностите за нормално съществуване, т.е. за издръжка на живота. В различните страни той варира, но в повечетго е около 800 евро на месец за един човек. Който е под този критерий и е доказал, че няма други доходи, получава социално подпомагане под различи форми. Но това на практика е признато като база за необлагаем доход, значи такъв човек е на нулата и нито плаща данък, нито получава помощ. Под него следва подпомагането. В Испания възрастните хора с пенсии под 800 евро не плащат ДДС върху ток, парно, вода, газ, стационарен и мобилен телефон, а интернетът им е безплатен. В Гърция (поне до ноември 2012 г., когато за последен път бях там) пенсиите под 750 евро се доплащат с разликата до тази сума. В Австрия това е валидно за 800 евро и важи за всички граждани на ЕС, които живеят в нея, включително и за българи, само че трябва да се съобразяват с редица условия, от които главното е постоянно пребиваване с установен адрес.
В Германия хората с по-ниски доходи от необходимите за издръжка на живота се настаняват в социални квартири и плащат символичен наем (за двустаен апартамент 35 евро на месец) и имат лимит за ползване на битови консумативи на цена 30% от официалната тарифа. Значи базата в старите страни членки на ЕС е средно около 800 евро. Тя е почти достигната и от Чехия, Словакия, Словения и Полша.
У нас ИСИ към КНСБ изследва необходимите разходи за издръжка на живота на един човек от четиричленно семейство. Според данните за февруари за целта са необходими 586 лв. Това означава доходът на семейството да бъде 2244 лв. Ако в него само един е работещ, той трябва да получава такава заплата, а ако са двама - средно по 1122 лв. Има хора и с такива трудови възнаграждения, но те не са много.
Средната работна заплата според официалната статистика се определя на 746 лв. Методиката за нейното определяне е доста спорна, но нека все пак я приемем. Но и тогава тя не достига, дори и при двама работещи в четиричленно семейство. В същото време това е брутният доход. След като се обложи с данък и се удържат осигуровки, той спада с около 20%. Знаете ли

какъв парадокс съществува?

Клошарите, които събират хартиени, метални, пластмасови и други отпадъци, когато ги предават в пунктовете за вторични суровини, им се удържа 10% данък. Но приемаме и това положение - за всичко спечелено да се отчитаме пред хазната и да си внасяме лептата. Но пък да знаем за какво се харчи тя и как можем да се ползваме от нея. Следователно трябва да има коректно отношение между държава и данъкоплатец. Нека да няма необлагаем доход. Но тогава трябва да има и признат разход. Данъците се плащат, за да се формира бюджет, който да осигурява здравеопазване, образование и ред други неща. Когато това обаче не става, гражданинът се бърка допълнително в джоба. Затова е необходимо да се въведе нов вид данъчна декларация. В една част от нея да се посочат доходите, които подлежат на облагане, а в друга - направените разходи, които иначе би трябвало да бъдат безплатни за данъкоплатеца. Конкретен пример: родител не може да намери място за детето си в общинска градина, където таксата е 80 лв., затова е принуден да го прати в частна, за което заплаща 320 лв. Разликата от 240 лв. следва да бъде призната като разход, който да бъде приспаднат от данъка. При подобен подход и вълкът (хазната) ще бъде сит, и агнето (данъкоплатецът) цяло.