Какво помпа Помпео?

САЩ направо са абонирани за поговорката "Крадецът вика "Дръжте крадеца". Тя сякаш е създадена за външната им политика. Повод за подобни размисли е опитът на държавния секретар Майк Помпео да напомпа международните отношения с "уханския вирус" и да анатемоса Китай като виновник за коронавирусната пандемия и като световна заплаха.

Не е трудно да разберем защо го прави. Първо, заради геополитиката. Китай вече е конкурент №1 на САЩ и Вашингтон явно се надява, че глобалното признаване на "уханския вирус" ще доведе до сатанизирането на Китай с неизбежното налагане на санкции и изолирането му. Оттук и  парирането на един конкурент чрез възникналия при него вирус. Същата тактика Вашингтон приложи и спрямо Русия заради Донбас, друг е въпросът какви са резултатите.

Не по-малко важни са и домашните причини. Властта в САЩ проспа своевременните мерки, за което е критикувана дори от нюйоркския губернатор Ендрю Куомо. Въпреки че е била предупреждавана от Пекин за бедствието. Но докато 11-милионният Ухан опустя срещу заплахата по нареждане на властите, американците се плацикаха по плажовете на Флорида и нямаше кой да им каже, че така плацикат и COVID-19. А сега страната им е трета по брой на заразени с тенденцията да оглави тази зловеща класация. Епидемията стана вътрешна заплаха и по една вече изтъркана политтехнология Вашингтон реши да я парира с външен враг - авторитарния "ухански вирус".

Но сметките на Помпео излязоха без кръчмар. Китай не само се справи със заразата, ами помага и на други по света с лекари и предпазни средства. Това все по-гръмко се признава на Запад. В Италия ръкопляскаха и козируваха на пристигналите китайски медици. Неслучайно напомпванията на Помпео спукаха замисъла на американския глобализъм - Г-7, Съветът за сигурност на ООН не разпознават COVID-19 като китайски вирус. В случая обаче впечатлява интелектуалната немощ на американския хегемонизъм - държавният секретар не ви ли прилича на човек, който помпа гумите на колата си с уста?