Какво се случва по нашите граници?

Александър Станчев

Тази седмица Европейската комисия обяви приоритетите в работата си през следващата 2015 г., включително и в областта на правосъдието и вътрешните работи. Това значи, че София ще трябва гласно и категорично да постави на масата най-важните въпроси, които са като "камъчето в обувката" за нашата страна - приемането ни в Шенген и въпроса с бежанците. И двата са безусловно свързани с външната ни граница, и особено тази с Турция. Дебатът в пленарна зала на Европейския парламент за вътрешната сигурност на ЕС даде повод на евродепутата социалист Илияна Йотова да зададе на еврокомисаря по миграцията Димитрис Аврамопулос въпроса "Какво се случва по нашите граници?" Няма какво да се лъжем - именно натискът на бягащите от конфликти и търсещи международна закрила в ЕС ще бъде използван като основен аргумент от опонентите на нашето влизане в Шенген. Над 1300 български полицаи пазят денонощно границата ни с Турция и това струва на националния ни бюджет 1 млн. 400 хил. лева месечно. Цифрите, изнесени от Йотова пред еврокомисаря, показват мащаба на усилията, които страната ни трябва да полага, за да бъде надеждна външна граница на ЕС. Реалното оценяване на ситуацията води до извода, че сама държава членка е обречена да се занимава до безкрай с последствията, а не с проблемите. При това - "на парче". Илияна Йотова предложи нова общоевропейска граничната полиция и увеличени правомощията за ФРОНТЕКС - Агенция на ЕС за управление на сътрудничеството по външните граници на съюза. Това искане може и да звучи революционно, но и предизвикателствата, и заплахите като външна граница са напълно непознати за нас и ЕС до този момент.
Дори и сама България постига немалко успехи. Агенцията на ЕС за основните права публикува два доклада, който оценяват степента на спазването на основните права по избрани международни летища и сухопътни ГКПП-та по външните граници на ЕС. Оказва се, че спазването на основните права на пътниците на Капитан Андреево е на много добро ниво в сравнение с пунктовете на държави членки от Шенгенското пространство като Унгария или Словакия, а дори и в сравнение с пунктовете на стара държава членка като Испания. Нашите власти трябва постоянно да изтъкват всяка добра оценка, появила се за България в доклади на различни агенции на ЕС, като тази за основните права. София има основание за самочувствие и е длъжна да  използва умело козовете си. Проблемът обаче е, че натискът по границите ни е толкова голям, че не можем да се справим сами. И такава е ситуацията не само на България, а и на цяла Южна Европа.
Правото ни на членство в Шенген безусловно трябва да се защитава упорито и гласно от София, защото вече се превърна в история без край за страната ни. Ние обаче сме длъжни да защитаваме интересите си и по друг абсолютен национален приоритет, свързан с външните граници на ЕС - сериозното преразглеждане на европейското законодателство в областта на миграцията. Сега действащият т.нар. Дъблински регламент ни поставя в ущърб спрямо другите европейски държави. Според неговите текстове бежанците остават в тези страни, в които за първи път са прекрачили границата на ЕС, докато в същото време приемните центрове в други държави членки буквално пустеят. Затова и работна програма на ЕК за следващата година е от особено значение за България и от нас зависи дали ще настояваме Брюксел да обърне достатъчно внимание на нашите нужди и искания. Националните ни власти трябва да търсят съюзници в Европейската комисия и сред останалите държави членки, защото и много по-богати страни като Италия вече изнемогват.
В сряда Европейския парламент прие резолюция за цялостен общоевропейски подход към бежанците, провокирана от ситуацията в Средиземно море. Текстът на документа бе много трудно съгласуван от различните парламентарни групи в ЕП. Дори и този вариант обаче устройва България, защото дава достатъчно поле за постигане на българския интерес в бъдеще - създаване на общоевропейски мисии по сухопътните граници като българо-турската, подобно на мисии като "Тритон" около италианските брегове. Италия вече разбра, че не е по силите на една държава членка да се бори сама с каналджиите, трафикантите и нелегалните бежанци, рискуващи живота си, за да влязат в ЕС. Топката след приемането на резолюцията се връща отново в ресорната комисия на Европейския парламент, която ще трябва да изготви стратегически доклад. Той категорично трябва да подчертае нуждата от солидарност със страни като България при разпределянето на бежанците между държавите членки на ЕС. Справедливото разпределение на бежанците ще си остане думи на хартия, ако не се отчитат показатели като големината на територията на дадена страна, нейното населението, размера на БВП и безработицата.
Рулетката при определянето на постовете в новата Европейска комисия се завъртя така, че ресорът с бежанците и миграцията се падна на гърка Димитрис Аврамопулос. Това може да е в наш интерес, защото Гърция има не по-малко проблеми с бежанските потоци от нас. Обстановката при южните ни съседи се утежнява още повече от превърналите се в пословични гръцки финансови и икономически проблеми. Комисар Аврамопулос имаше своя "меден месец" с евродепутатите, след като им обеща всичко, което те искаха да чуят, за да дадат своето одобрение за неговата кандидатура. Няколко месеца по-късно обаче той не може да излезе от състоянието на постоянни декларации и все още много малко конкретно свършена работа. А проблемите с бежанския натиск по границите не търпят отлагане и това се усеща най-силно от държави като нашата. България трябва умело да изиграе своите карти, като това зависи не само от властите в София, но и от българските евродепутати. Те трябва да са наясно какво се случва по нашите граници и да защитят позициите си със самочувствие. Дните след празниците ще бъдат важни за България и нейната сигурност, защото Брюксел вдига топката, а българските политици ще покажат доколко са подготвени, за да я посрещнат и да я отиграят в национален интерес.

Проблемите с бежанския натиск по външните граници на ЕС не търпят отлагане