Какво става, ако 2025-а започне без приет бюджет

Хипотетичните ситуации около Бюджет 2025 г. са много. Планът на Министерството на финансите (МФ) е да внесе проектобюджета за разглеждане тази седмица, но голямата неизвестна е как ще заработи 51-то Народното събрание (НС), след като му отне почти месец да си избере председател. На новия парламент тепърва му предстои да сформира комисии и да избере техните председатели и ако тази седмица действително бъде внесен бюджетът, разглеждането му, традиционно, ще отнеме време.
Скоростно приемане на бюджет имаше през 2014 г., когато план-сметката за 2015 г., представена от втория кабинет на Бойко Борисов с финансов министър Владислав Горанов, бе одобрена за по-малко от две седмици в два дълги маратона от обсъждания. Тогава обаче вече имаше и работещо редовно правителство. Сега НС разполага с две седмици преди коледните празници да направи същото и ако това не стане, държавата ще започне новата година без бюджет. Всъщност така се случи през 2022 и 2023 г., но тогава беше гласувано удължаване на стария бюджет до приемането на нов. Сега за това не се говори.
И остава въпросът: какво следва за държавата?
"Това не е прецедент – и други години се е случвало да не се приеме нов бюджет до края на календарната година и за няколко месеца от началото на годината бюджетът се е разпределял по начин, по който е било в предходната. Може би така ще стане и сега", коментира икономистът и бивш заместник-председател на на Комисията за финансов надзор Румен Гълъбинов. Като добавя, че според него „автоматичният“ бюджет ще продължи да работи не повече от три месеца.

Кога влиза в сила "автоматичен" бюджет

Всъщност Законът за публичните финанси (ЗПФ) предвижда възможност държавата да мине на ръчно управление с "автоматичен“ бюджет.
"До такава ситуация се стига когато новата година настъпи без приет бюджет от парламента. Започва да се изпълнява „временен бюджет“ на база чл. 87 от ЗПФ. Разчита се на приетия бюджет от предходната година, като за всеки месец от новата разходите и плащанията се извършват в размер не по-голям от 1/12 от разписаното за съответните пера в миналогодишния бюджет“, обяснява икономическият анализатор Георги Вулджев.
Основната разлика с удължен бюджет е, че удължаването трябва да се одобри от НС и всъщност може да се направят промени в различните параметри, включително увеличаване или съкращаване на различните пера по приходната и разходната част. Почти като да се приеме нов бюджет, но по мързелив начин“, добави Вулджев.

Какво ще стане с пенсиите и заплатите

"Твърдото правило“, както го нарече Вулджев, за 1/12 от разписаните пера обаче не означава, че не могат да се надвишат разходите от предходната година.
Не означава, че не е възможно да се прехвърлят финансови ресурси за неотложни нужди, които включват социални плащания и заплати, казва още Вулджев. Той дава за пример очакваните по-високи социални плащания за минимална работна заплата и пенсии, за които просто ще трябва да се извадят пари от някое друго перо, за да може цялото ниво на разходите да не надвишава въпросната стойност от 1/12.
Последните години държавната капиталова програма често се орязва именно за да се покрият по-високи текущи разходи. Това е проблемно, защото инвестиции са необходими, за да има една икономика устойчив растеж в дългосрочен план“, коментира икономистът.
Румен Гълъбинов обаче изтъква възможност за повече приходи в хазната догодина, ако служебното правителство поиска извънреден конвергентен доклад от ЕК и ЕЦБ в рамките на следващия един месец. Тогава двете институции могат да констатират, че отговаряме на критериите за членство в еврозоната и да ни дадат дата за влизане.
Може да е 1 юли 2025 г. или 1 януари 2026 г. – разпростираме се в шестмесечен период на възможност за влизане в еврозоната, казва икономистът.
Ако получим дата за членство, това ще доведе до изсветляване на икономиката, съответно до увеличени търговски обороти и приходи в хазната от данъци, осигуровки, мита, такси.
Досега такава е била практиката и в други държави, получава се едно ускорено изсветляване на прага на членство в еврозоната и първите години след това. Хърватия отбеляза 3,5% ръст на БВП през първата година, според мен България също ще надмине 3% ръст, ако ни бъде указана дата“, добавя Гълъбинов.

Може ли да се поема нов дълг

Накратко, отговорът е да, но трябва да се спазят ограниченията от 2024 г. За тази година таванът бе 12,7 млрд. лв.
"Тук е важно да се отбележи, че по данни на МФ догодина ще падежират много голяма част от държавните ценни книжа понастоящем в обръщение. С оглед на това, че сме на дефицит, това значи, че държавата ще трябва да рефинансира около 3,3 млрд. лв.“, поясни Вулджев.
"Най-добре би било, ако през 2025 г. бюджетът не е на дефицит, а на излишък, с който може да се погаси този падежиращ дълг, защото той е емитиран при много по-ниски лихви от настоящите, в по-голямата част (2,6 млрд.) – при нулеви лихви през 2020 и 2021 г. Рефинансирането на тези облигации означава едни около 100 млн. лв. допълнителни лихвени разходи, които така или иначе растат стремглаво през последните две години“, добави експертът.

Какво ще стане с трансфернозависимите общини

Според скорошен доклад на Института за пазарна икономика, от разглеждани 21 общини у нас 18 зависят от трансферите от централния бюджет, за да покрият текущите си разходи. Тези общини получават изравнителни субсидии, което означава, че в малка или голяма степен, те изпитват затруднения сами да покрият разходите по публичните си услуги.
По принцип, държавата ще е значително ограничена откъм трансфери, които има право да прави. Трансферите към общините по правило не се категоризират като толкова приоритетни разходи колкото тези за заплати и социални плащания, съответно не го има същото ниво на гъвкавост“, пояснява Вулджев.
Според него обаче е възможно служебният кабинет да гласува увеличени разходи за трансфери към общините, стига да се впише в лимитите на общия бюджет. "Разбира се, това прехвърляне от едно перо в друго не може да е до безкрай – парите са ограничени. Този проблем би бил налице и при редовно правителство, макар и в по-малка степен. Разходите през последните години, особено текущите, се раздуха толкова много, че става все по-трудно да се отговори на всички искания за социални плащания, заплати и трансфери и същевременно да се поддържа добро ниво на публични инвестиции“, смята експертът.

Могат ли да бъдат спрени нови проекти

По думите на Вулджев кабинетът няма да опре до спиране на проекти, а по-скоро ще отложи плащания – такава информации вече излезе в медиите относно забавени плащания към различни ведомства.
"До трайно спиране на един или друг проект не мисля, че служебният кабинет би се осмелил да прибегне“, казва икономистът.

Новите предложения

В Бюджет 2025 г. се предвижда увеличение на максималния осигурителен доход (МОД) до 4130 лв., като това би засегнало около 160 000 души с по-високи заплати. Отделно увеличението на пенсиите по „швейцарското“ правило е заложено да бъде с между 8 – 9%.
"И двете предложения са представени на социалните партньори, но не е сигурно дали ще се задържат във финалния вариант на Бюджет 2025 г., който освен ако не се премине към среднощни маратони в НС, вероятно ще бъде приет в началото на следващата година. Увеличението е логично – МОД трябва да се актуализира и вдига съобразно вдигането на доходите, а имаме осезателно увеличение и на средни, и на минимални доходи“, казва Гълъбинов.
Той изтъква, че може да започне да се говори и за по-висок акциз върху горивата, не само върху тютюневите изделия и алкохола.
"Вече сме играли този сценарий в цялата първа половина на 2023 г. Тогава също нямаше приет бюджет и държавата оцеля. Сега ситуацията вероятно ще е по-трудна, но все още няма да е катастрофална. През 2023 г. бюджетът беше приет чак в началото на второто полугодие. Сега, ако започне да наближава есента на 2025 г. и все още няма приет бюджет за същата година, вече бихме влезли в един абсурден и опасен сценарий“, казва Вулджев.
Гълъбинов обаче дава един по-оптимистичен тон. Той прогнозира пълно влизане на България в Шенген - т.е. включително и сухопътно – което означава, че ако не цялата година, то "поне за половината от годината икономиката се очаква да работи значително по-свободно, вече в рамките на шенгенското пространство и това да повлияе благоприятно“. Това може да привлече инвеститори от сектори като логистика, спедиция, интермодален и модален транспорт, защото "през нас минава голям транзит на товарни превози".

Еconomic.bg, със съкращения