Какво възпира Египет и Турция от сблъсък в Либия?

Галия Ибрахимова, 
РИА-Новости

Египетският парламент предостави на държавния глава Абдел Сиси правото да използва въоръжените сили в Либия. Кайро подкрепя генерал Хафтар, чиято армия контролира източната част на страната. 

Хафтар и неговата Либийска национална армия (ЛНА) държат градовете Сирт и Ел Джуфра, където има нефтени терминали, през които в Европа отива основната експортна стока на Либия - въглеводородите. ПНС на Фаиз Сарадж предприемаше неуспешни опити да прогони оттам силите на ЛНА. Положението се промени след намесата на Турция. През зимата Сарадж и Ердоган се договориха за финансова и военна помощ. По крайбрежието на Сирт пламнаха боеве. Въпреки явните предимства, ПНС не успя за завземе града: заради международните посредници.

Наскоро армията на Хафтар регистрира увеличаване на брой на войските на ПНС и засиленото им придвижване по крайбрежието. Тръгнаха слухове, че се подготвя ново настъпление срещу източните градове: Сарадж заяви, че за него няма "червени линии" при настъплението срещу Сирт.

Армията на Хафтар понесе загуби след пролетните боеве за Триполи. За да предотврати конфликта или поне да се подготви за него, властите в източната част на Либия, (за които се бие ЛНА - ред.) се обърнаха към Кайро. Египет веднага обеща да изпрати войска.

Стълкновението между Хафтар и Сарадж може да доведе до открит въоръжен сблъсък между Египет и Турция и той ще засегне всички държави в Северна Африка. Такава перспектива разтревожи съседите на Либия. Един от първите реагирали бе алжирският президент Абделмаджид Тебун: той призова страните да се всушат в мнението на ООН. 

Между Русия и Турция продължават преговорите по либийското регулиране. Миналата седмица бе съобщено за намерението да бъде създадена съвместна работна група за Либия,  новият формат ще позволи да се действа по-активно. Експертите не изключват руско-турските консултации да станат аналог на преговорния процес за Сирии. 

"Според Москва Либия не трябва да попадне в сферата на влияние на една от страните - Турция или Египет.  Само при това условие ще може да спазим интересите на всички страни. Русия няма фаворити, Анкара и Кайро разбират това. Ситуацията напомня преговорите за Сирия в "астанския формат". Между Иран и Турция имаше много противоречия, но в крайна сметка страните станаха гаранти на политическото регулиране", твърди експертът на Русия съвет по международните въпроси Григорий Лукянов.

"Русия симпатизира на Хафтар, но като цяло се държи неутрално и взаимодейства с двете противоборстващите страни, а също с Турция, Египет, ОАЕ, Италия и Франция, макар не всички да се придържат към единни възгледи за Либия. Не е изключено руските власти да се опитват да възстановят разклатеното доверие на външните сили към Хафтар. Досега Турция не иска да отива на контакт с фелдмаршала. Възможно е преговорите с Русия да променят ситуацията", обяснява Орхан Гафарлъ от Центъра за политически изследвания в Анкара.

Въпреки заплашителната риторика на Турция и Египет, експертите изключват прекия им сблъсък в Либия. Анкара и Кайро имат други интереси и войната е пречка за тях.

Лукянов разкрива икономическата причина: "Турция се стреми да закрепи споразумението с ПНС за използването на  средиземноморския шелф,  така Анкара ще засили позициите си в  преговорите със страните от Източното  Средиземноморие за износа на газ. А сблъсъкът с Египет на либийска територия ще сложи кръст на това".

Главната пък задача на Кайро е отслабване влиянието на ислямистите, смята експертът.  Той напомня, че в ПНС има много привърженици на  "Мюсюлманските братя". За Сиси "Ихван" ("аль-Ихван ал-Муслимун" е арабското име "Мюсюлманските братя") е идеологически враг. Подозрения у египетския лидер предизвикват и умерените ислямисти, управляващи Турция. 

"Риториката на Египет за готовността му да нахлуе в Либия е по-скоро демонстрация. Но тя е насочена именно към предотвратяване на военните действия. Откритото противостоене не е в интерес на Кайро", смята  Лукянов.

Гафарлъ обръща внимание, че при управлението в Египет на ислямисткия президент Мохамед Мурси турската старата подписа с него споразумение за използването на средиземноморския шелф. По същество документът е аналогичен на този, който Ердоган подписа пред пролетта  с ЛНА. Но след смяната на властта в Кайро договореностите с Анкара отпаднаха. "Отношенията между страните рязко се влошиха. Сега споразумението със Сарадж за шелфа на Средиземноморието е единственият начин да се закрепи статутът на Анкара в този регион".

Докато външните играчи имат тактически и прагматични интереси в Либия, прекият въоръжен сблъсък е може да бъде избегнат.