Календарен патриотизъм

Росен Плевнелиев тези дни измисли абсолютно идиотската фраза "модерен патриотизъм". Не се опитвайте да обясните, човек трябва да има особен полет на съзнанието, за да може да я схване в нейната удивителна тъпота. Но ако се поддадем на модата да слагаме ефектни прилагателни пред думата "патриотизъм" и ако се взрем в политическото битие на отечеството, ще видим, че това е безкрайно експериментално поле.
От Патриотичния фронт тези дни, вероятно стреснати, че изостават в политическата надпревара за гласове на местните избори, обявиха, че искат 17 май да е дата за почит на жертвите на Баташкото клане. В инициативата сама по себе си няма нищо лошо, стига обаче ПФ да не се сещаше за подобни неща от дъжд на вятър, тоест, когато решат, че трябва да вдигат шум и да привличат журналистическо внимание към себе си. След това пушилката ще се слегне и ще изригне отново при следващата дата, когато историческа меланхолия налегне патриотите. Това май трябва да го наречем календарен патриотизъм.
Той също е недостижим за хората със здрав разум. Календарният патриот се събужда на определени дати и решава през тяхната историческа значимост да демонстрира национално съзнание, болезнени викове и истерични политически заявления. А след това отива да пие една бира, пък било то и с майкопродавците, защото интелектуалният му дълг е изчерпан.
Шумим, брат, шумим. Когато човек гледа календарните патриоти, се убеждава, че истината за процесите днес нашите предци са я знаели отдавна.