31 Май 2020неделя17:16 ч.

Капитан Дагоберт Енглендер

Памет

Към българите храня високо уважение

Името на Дагоберт Енглендер, капитан на кораба "Радецки", остава завинаги свързано с подвига на Ботевата чета и с Българското освободително движение

/ брой: 100

автор:Михо Червенков

visibility 994

Корабът "Радецки" - светиня на нашата свобода, е на пристан край Козлодуй. В него витае духът на велики мъже, вълните на голямата река го плискат и разказват историята му...

За да не будят подозрение, войводата Христо Ботев и 200 четници се качват от няколко румънски пристанища на австрийския кораб "Радецки" на 16 и 17 май 1876 г. Всички са предрешени като градинари. Качени са и няколко сандъка, пълни с оръжие, боеприпаси и дрехи.

След тръгването от последната спирка Бекет към обяд на 17 май Ботев влиза в каютата си, облича воеводската униформа, след което, последван от членовете на щаба, излиза на палубата, изсвирва три пъти с рог и извиква с все сила:

- На оръжие, момчета! - и изважда сабята си.

За секунди четниците обличат униформите, налагат калпаци с левски знаци и грабват оръжието. Военният ръководител Никола Войновски ги строява по двама. Развято е знамето с огнените слова "Свобода или смърт" - като златен стих, излязъл от поемата "На прощаване". 

Ботев се изправя пред четата. Никола Обретенов го описва:

"Хубав като Аполона, страшен и войнствен като Марса!"

Изненадан от пукотевицата и невъобразимия безпорядък пристига капитанът на кораба Дагоберт Енглендер. Роден е в годината, когато се ражда и Христо Ботев - 1848 г., в град Баден край Виена. Няколко четници го заобикалят плътно, а Ботев му връчва Обръщение-ултиматум: корабът да спре на българския бряг при Козлодуй! Натъртва на думите: 

"Ние отиваме да се притечем на помощ на нашите въстанали братя за свободата и независимостта на скъпото ни отечество България!"

Капитанът призовава към ред, предлага да спре кораба на румънския бряг, но кордонът от настръхнали и въоръжени четници се свива застрашително около него. 

Ботев отново го стрелва с думите:

- Ще изпълните нашето искане! Тук аз съм капитан!

Дагоберт Енглендер държи изписания на немски език лист, слуша войводата. И е възхитен от него. По-късно в спомените си пише:

"Самият Ботев ми направи силно впечатление със своята коректност, енергия и темперамент. Още преди да наближим брега, той ме повика да се уверя, че както параходната каса, така и товарът са непокътнати. От онова време произлиза високото уважение, което храня към българите!"

Преживял този върховен миг на напрежение, Енглендер сякаш забравя задълженията си и се заема със задачата за благополучието на четата от смели юнаци. Приема ултиматума и предлага да се бърза, тъй като след тях се движи турски параход, да се спре внимателно, без повреди на кораба, а на борда му да не се показват въстаниците с униформата, оръжието и знамето. Ботев приема тези условия. 

Корабът е построен през 1851 г. в град Буда и е наречен на фелдмаршал Йозеф Радецки (1766-1858), изтъкнат военачалник и администратор на Австрийската империя. В нашата история и във войната, донесла ни свободата, има руски военачалник със същото име - прославеният генерал-лейтенант Фьодор Радецки (1820-1890).

И в този курс плавателният съд е пълен със стока, богати търговци и пътници. Последните са затворени във втора класа и вратата се охранява, за да няма нежелани случаи.

Акостирането е много успешно. Матросите - повечето славяни, помагат при разтоварването. Ботев, очевидно останал доволен от действията на капитана, силно стиска ръката му.

- Когато всички бяха на брега - си спомня капитанът - станах свидетел на една тъжна и трогателна гледка. Чу се мощният глас на Ботев и всички, паднали на колене, целунаха родната земя.

Дългата колона поема по хребета. Някои махат с ръка и поздравяват матросите. Изведнъж цялата чета извиква: 

- Да живее Франц Йосиф! Да живее Андраши! Да живее Капитана!

- Тъжно усмихнат - продължава спомените си Енглендер, - аз отговорих тихо: На добър час!, като размахах няколко пъти фуражката си, придружаван от мощното "Ура!" на моите хора.

Коректното държане на нашите революционери оставя силно впечатление сред екипажа и пътниците - при превземането на кораба и след това не е дадена нито една жертва, няма грабежи и насилия, обиди и сбивания. 

Капитанът и хората му споделят помежду си:

- Тези българи, ако и да са малко и още неизвестни, трябва да станат една силна нация!

Премеждието не ги отблъсва, напротив, прави ги приятели на поробения народ. Капитан Енглендер не само помага на четата, но и отказва на турците да бъде превозена с кораба турска войска до Козлодуй, която да тръгне по дирите на четата. Това е голяма помощ, израз на симпатии към българите.

Във Виена е получено подробно съобщение за събитието. През XVII в. Австрия води тежки битки за възпиране на османското нашествие. Виенчани не са забравили това и на големи тълпи се стичат на пристанището за посрещане на легендарния кораб. Всеки иска да зърне с очите си смелия капитан.

Енглендер е повикан във Външно министерство. Посрещнат е благосклонно. Искат му подробен доклад за случилото се. В него той не признава никаква вина, никакво нарушение. Предлагат да бъде преместен на работа в Горни Дунав - в името на пълната му безопасност. Дава съгласие. Ръководството пък приема молбата му да остане на "Радецки" - кораб, вече свързан с името му и със свободата на България.

През 1885 г. Енглендер е повишен. Три години по-късно предава на Захари Стоянов драматичните си спомени - ценен извор за нашата историография.

Корабът "Радецки" е използван до 1918 г. Австрийското правителство оценява значението му за България и предлага да бъде откупен от страната ни. Следва мълчание. Австрия отново предлага кораба на силно занижена цена, а след това... безвъзмездно! Само мълчание и незаинтересованост от няколко тогавашни български правителства. Корабът е бракуван през 1924 г...

При този неочакван и толкова тъжен край капитан Енглендер събира и изпраща в България следните документи и реликви:

- Флага на парахода, който имал австрийския и унгарския герб.

- Оригинално позволително и печата на кораба.

- Копие от доклада, който навремето той представил за случилото се.

- Копие от писмото на Ботев до капитана и пътниците.

- Две дъски от борда на "Радецки". Едната е била изрязана от мястото, където Ботев е застанал прав, когато принуждава капитана да му повери парахода.

Едва по време на социализма, през 1964 г., по  инициатива на известната журналистка Лиляна Лозанова от вестник "Работническо дело" и с възхитителното участие на 1,2 милиона (!) български деца, които подемат всенародна акция за събирането на билки, като парите от продажбата им даряват, става възможно възстановяването на "Радецки". Акцията е много успешна. Точно копие на кораба е направено в Русенската корабостроителница. То е завършено през 1966 г., по случай 90 години от гибелта на Христо Ботев. 

Кавалерът на българския орден "За граждански заслуги", капитанът на "Радецки" Дагоберт Енглендер, умира на 25 юли 1925 г. Името му остава завинаги свързано с подвига на Ботевата чета и с Българското освободително движение.

Плащаме за вода и без консумация

автор:Дума

visibility 1305

/ брой: 100

Алкохолните турове по морето ще бъдат забранени

автор:Дума

visibility 520

/ брой: 100

Банковото кредитиране се сви с над 300 млн. лв.

автор:Дума

visibility 270

/ брой: 100

Буря повреди Тадж Махал

автор:Дума

visibility 1

Гърция ще допуска чужденци от всички страни

автор:Дума

visibility 87

Принц Йоаким е заразен с коронавирус

автор:Дума

visibility 104

Данъчен гювеч по герберски

автор:Евгени Гаврилов

visibility 691

/ брой: 100

Датата

автор:Дума

visibility 304

/ брой: 100

Плагиатството на Радой Ралин

автор:Христо Георгиев

visibility 1857

/ брой: 99

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ