Канят Тръмп да открие мача утре

Новият президент на САЩ Доналд Тръмп може да направи първия ход в мача за световната титла между шампиона Магнус Карлсен и претендента Сергей Карякин. Президентът на Световната федерация по шахмат (ФИДЕ) Кирсан Илюмжинов обяви, че е поздравил Тръмп за победата му на изборите и го е поканил да открие битката за короната, която започва утре в Ню Йорк и ще продължи до 30 ноември. "Вече го поздравих и го поканих да дойде на 11 ноември. Общувам с членовете на неговия щаб и очаквам отговор. Относно други ВИП-гости откази досега не сме получавали", похвали се Илюмжинов пред Р-Спорт.
В поредицата прогнози на известни специалисти за изхода на мача впечатление прави гледната точка на Сергей Шипов, която известният шахматен анализатор и коментатор предлага в популярен сайт. Връщайки се в далечната, а и в не толкова далечната история на шаха, гросмайсторът ни подсеща за 4 двубоя за световната титла, в които претендентът, смятан за абсолютен аутсайдер с шансове, клонящи към 0, в крайна сметка надиграва шампиона. Това прави Александър Алехин (Рус) срещу Хосе Раул Капабланка (Куба) през 1927 г. 8 години по-късно пък самият Алехин се оказва „потърпевш“ срещу холандеца Макс Еве. През 1961 г. едва ли някой е очаквал от 50-годишния Михаил Ботвиник (СССР) да окаже особена съпротива на блестящия тактик Михаил Тал (СССР) в мача-реванш. Но Патриархът не само си връща короната, но го прави и по разгромен начин. Последният подобен фрапиращ пример е само отпреди 16 г., когато в зората на новия век нямаше „нормален“ шахматист, който да допусне, че руснакът Владимир Крамник може да победи считания за колос в играта негов сънародник Гари Каспаров. Но той също успя, при това – без да допусне нито една загуба. Анализирайки тези мачове, Шипов стига до извода, че при всички тях общественото мнение явно е надценявало шампионите и е недооценявало техните съперници, докато в действителност разликата в силата между двамата не е била толкова голяма.
В противовес на общоразпространените коментари Шипов привежда неочакван, но логичен аргумент: за да стане някой световен шампион, не е нужно да е гений, не е нужно да е изключително явление в шахмата. Не е нужно дори да играе по-добре от съперника си. Достатъчно е само да спечели един конкретен мач, нищо повече! А за това е необходимо „само“ да пристигнеш за първата партия в малко по-добра форма от противника; да подготвиш повече дебютни идеи от него; да бъдеш по-мотивиран за предстоящата битка и накрая – случайно да спечелиш една партия и да не допуснеш загуба в останалите.
В този контекст следва да се обърне внимание и на не особено голямата продължителност на двубоя – дванадесет партии на практика са спирнтьорска дистанция. Достатъчно е единият от съперниците да загуби един-два дебютни дуела на старта или да допусне една-две досадни грешки, след което ще му бъде крайно трудно да се „върне“ в мача.