КАРАЙ БЕЗ МНЕНИЕ

Уж сме на истински на излет, ама стигнахме само до полянката край гората. 

-Това - вика приятелят ми - е нашето място! Тука сядаме.

Разпъваме трапеза на тревата и вадим напитките. Тъкмо наливам в чашите и чувам приглушен вой някъде отпред.

-Да се връщаме - викам на приятелят ми - това сигурно е вълк!

-Нищо опасно няма, просто отдавна не си идвал насам. Ще свикнеш - вика.

-С какво да свиквам, бе?  Не го ли чуваш, ей сега ще дойде и ще ни изяде заедно с обувките!

-Не се бой! Това не е звяр или животно. 

Воят става нетърпим. Питам го:

-Какво е тогава?

-Личното мнение. Хората започнаха да оставят личното си мнение в гората, за да им е мирна главата. Личното мнение вие и стене така! Това е.

-Стига, бе! И как така го правите!

-Лесно е - вика - сами взехме такова решение. Личното ни мнение да е далече от нас. Оставили сме го в гората, на произвола на природата. Само се оправя.

-И не ви ли е жал за него? - питам го.

-Никак! Даже съжаляваме, че не го направихме по-рано. Личното мнение само пречи, от мен да го знаеш!

Питам го:

-И сега какво - то клечи от гората и вие от глад и самота, така ли?

-Реве от скука - категоричен е приятелят ми. - Личното мнение си е наше, ние гладно не го оставяме. 

-Какво му давате? - питам аз.

-Много хранителни за него са чуждите успехи. Само да ги подуши и отваря ей такава уста! Дъвче и плюе, а ушите му плющат. Никак не обича успели  и богати, за секунда може да ги лапне. По принцип мрази хората. Много се дразни от успехите на политиците. Защото са едни такива никакви, само кожа, рога и копита. Няма мазнинка в тях, хрущяли някакви. Личното мнение ги плюе. Мръщи се и на политическите новини - само люспи и бурени са. Не ги ще. Много е трудно да  поддържаш личното мнение, но важното е, че е далече от нас, да ни е мирна главата. 

-А вие как се оправяте без личното си мнение? - питам го.

-Никакви грижи нямаме - вика - по-лесно се живее, защото никой не иска и да чуе за личното ни мнение днеска. Покажем ли го обаче - живи ще ни изядат, да знаеш!

-Добре сте го измислили! - казвам.

Той разпалва лулата си:

-Сега се чудим как да се отървем от още неща и тях да натирим в гората. Патриотизъм, например, или чувството за дълг. Далече от нас да са, а ние да живеем живота си.

-И кое първо ще пратите в тъмната гора? - питам го.

-Не знам, още не сме решили - вика - много неща ни взеха, други ни дадоха, но най-важното е от какво ние сами ще се откажем. Че от тази демокрация ей до тука ни дойде! 

Той вдига ръка и посочва с нея докъде му е дошло - до гушата! Пълним чашите, пием и гледаме природата, а воят на личното мнение ту усилва, ту заглъхва.