Кармен или неутолимата жажда за свобода

Ана Александрова

"Кармен"! Име, означаващо песен. И заглавие на опера. Една от най-вълнуващите музикално-сценични творби. Създадена е от Жорж Бизе. Премиерата (1875 г.) претърпява неуспех, но Чайковски твърди: "Кармен" е шедьовър!" И скоро музикалната драма покорява триумфално най-авторитетните сцени. Така е и до днес! Драматургичният заряд е в новелата на Проспер Мериме - писател, историк, археолог, член на Френската академия, чиито "безсмъртни" са дълбоко смутени от литературната творба, защото героинята е циганка! Тя е своенравна, престъпна и коварна! И само любовта й към свободата, нейната жажда за независимост и нетърпимостта й към всеки деспотизъм, оправдават постъпките й. А Хозе? Той се плъзга от падение към падение, за да запази за себе си любовта на Кармен.
"И там, сред сивите стени
във кръчмата на Лилас Пастия
съзвучие мамещо звъни.
Припомня му щастливи дни...
Той гледа мрачно изтерзан
на гъвкавия, пеещ стан..."
(Откъс от поемата "Кармен" на Александър Блок).

Маргарита Траянова и Ичко Лазаров в балета "Кармен"

Хозе Лизер Бенгоя, героят на Мериме, е баск от Навара. Той убива от ревност циганката, заради която напуска сержантската си служба и извършва кървави престъпления. Осъден е на смърт. Драматургичният конфликт, заложен в новелата, оживява не само в покоряващата оперна творба, но и в един от най-вълнуващите балети.
Още в края на 80-те години на ХIХ век именитият хореограф Мариус Петипа сътворява балетна пиеса, наречена "Кармен". Руският новатор Касян Голейзовски през 1931 г. също прави своя версия. И в Чикаго Рут Пейдж поставя балет с това наименование. В Германия Джон Кранко посвещава вълнуващо танцово произведение на Кармен. Но най-продължителен сценичен живот имат две версии: първата, създадена през 1949 г., е на френския танцьор и хореограф Ролан Пти. В психологически наситената творба, отразяваща идентичното обладание на любовта и смъртта, развихря хореографската си фантазия Ролан Пти, сам изпълняващ ролята на Хозе, а Кармен танцува неговата съпруга - прочутата Зизи Жанмер. Появява се и филмова версия на балета, позната и у нас. По-късно в САЩ Жанмер танцува с легендарния Михаил Баришников като Хозе. Националната ни телевизия показа два пъти този завладяващ филм.
Най-широко признание балетът "Кармен" придоби, след като по идея на знаменитата Мая Плисецка нейният съпруг Родион Шчедрин композитора с удивителна гъстота музиката на Бизе във великолепната си сюита "Кармен". За танцовото й осъществяване Плисецка кани кубинския хореограф Алберто Алонсо. Първата изключителна постановка е в Москва (20.IV.1967 г.). Втората блестяща реализация е в Хавана през същата година. Ролята на Кармен се пресъздава от не по-малко великата Алисия Алонсо. Третата си редакция кубинският хореограф осъществява в София през 1969 г. по покана на Любомир Горанов, създателя на балетно студио "Арабеск". На премиерата гостуват Алисия Алонсо - Кармен, Хосефина Мендес - Съдбата, Азарий Плисецки - Хозе, и премиерът на софийския балет Ичко Лазаров - Ескамилио.
Ето какво споделя по време на постановката си в "Арабеск" Алберто Алонсо: "Виждах живота на Кармен като арена, на която всекидневно се разиграва борбата за свобода. Съдбата на Кармен се движи непрекъснато на границата между живота и смъртта, тя не е по-различна от конфликта между торерото и бика. Тези мисли ме доведоха до решението действието да се развива на бикоборска арена, на която създадох и образа-видение на Съдбата. Стремежът на Кармен към свобода, нейните чувства, мисли и държание се сблъскват в трагичен конфликт. Но в поведението на Кармен не бива да търсим психологическа болезненост. То е израз на нейния протест срещу заобикалящата я действителност, създала моралните закони, чиито норми тя, родената циганка, не е в състояние да зачита. Балетната версия трябваше да бъде изградена върху централния образ на страстната, темпераментна циганка, чиято характеристика, създадена от Бизе и Родион Шчедрин, разгърнал я във вълнуващата си сюита, е най-забележителната обрисовка в музикалния театър."
Алберто Алонсо си служи с внушителността на оригинална танцова лексика, в която върху отречената, но и в голяма степен съхранена класическа основа спектрално се пречупват корените на испански цигански танцови средства, негритянски акценти и кубински национален колорит. С танцовата сюита балет "Арабеск" години наред жъне успехи по световните подиуми. Нека припомним някои оценки на пресата: "Кармен", един балет в хореография на Алберто Алонсо - отбелязва в. "Ил темпо" - намери изцяло израз в лицето на великолепната Маргарита Траянова, надарена с техника и носеща рядко срещана актьорска индивидуалност." А в. "Варадина" твърди: "Траянова предаде цялата страст на една Кармен, която ни омагьосва."
В странстванията на "Арабеск" по света не по-малко внушителна бе и Красимира Колдамова. Синтезирала в този образ цялата женствена страст и свободолюбие, тя завладяваше с очарованието си зрителната зала и властваше вдъхновено над емоциите на публиката. Ето какво бе споделила Колдамова за интерпретацията си на този образ: "За мен Кармен е една изключителна жена, поради нейното вътрешно богатство, при което като в странен фокус се събират противоречиви качества. Тя е нежна и груба, хитра и категорична. Едно движение - ти си една, второ - ти си друга! И цялото калейдоскопично сменящо се настроение е органично за Кармен, то е естествена изява на нейната същност. Кармен умира, победила ограничените разбирания за дребно човешко щастие. Нейният свободен дух не може да се примири с еснафските мечти. Изчезнал е мъжественият Хозе от планината, където цяла година са живели щастливо. Кармен предпочита да го види отново силен и властен, макар и чрез собствената си смърт! Затова, умирайки, тя отправя последния си поглед към него, отдавайки му се напълно едва в смъртта."
Възстановката на забележителната балетна сюита на сцената на Националния ни театър за опера и балет в края на изминалия сезон бе осъществена от асистентката на Алберто Алонсо - Соня Алонсо. В ролята на Кармен се изявиха примабалерините Диляна Никифорова, Веса Тонова и Дарина Бедева. Всяка по своему изразиха те - нека пак си послужим с поетичната образност на Александър Блок - "насмешката в очите", "хищната сила на прекрасните ръце", "деликатността на нервните плещи", "плъзгащата се походка", "пеещия стан"... И най-главно - свободолюбието на този образ, който се подчинява само на трагичната повеля: "С цената на живота ще заплатиш за любовта!" За успеха на балетната сюита допринася и интерпретацията на рутинирания премиер-солист Росен Канев, както и на младите, изключително даровити балетни артисти Емил Йорданов и Никола Хаджитанев.
А оперното произведение на Бизе бе първият спектакъл, с който Старозагорската опера откри своя сезон. Режисурата е поверена на изключително даровития и световноизвестен оперен режисьор Пламен Карталов.