Къщата на Дева Мария и Водния дух очакват ценители сред Мазурските езера

Имате 11 часа слънце в денонощието, прекрасни плажове, отлична кухня, а отивате на Балтийско море да ви ядат комарите?! Тези думи чухме от нашата колежка от Беларус Марина два дни преди заминаването ни за арт пленера на Мазурските езера в Североизточна Полша. Двучасов полет и ето ни - от жегата в България в дъждовна и влажна Варшава. При което споменът за комарите оживя веднага пред очите ни!
Нашите домакини и организатори на пленера - Анка и Томек, ни посрещат щастливи въпреки лошото време. Качваме се в добре познатото от миналогодишното ни гостуване бусче и отпрашваме по 4-часовия път до Гончарово. Приятелско бърборене на руско-полско-немско-български, пийване на местно пиво и... комарите неусетно са забравени.

Проливният дъжд, хладният вятър ни връщат в октомврийската есен у нас, само дето всичко наоколо е зелено. И се редуват гори, езера, блата, събрани бали сено и големи фигури от слама и дърво, "облечени" в различни традиционни полски носии. Всичко това наднича от различни дворове на селцата и малките разхвърлени къщи между дърветата около шосето.

Отбиваме от магистралата по тесен път през гората, докато домакините ни се извиняват за дупките, които не ни впечатляват особено. И ето ни - пред табелата "Галерия свещени резби на открито". Лек завой и се сблъскваме очи в очи с дървените фигури на Адам и Ева, Дева Мария, Пилат Понтийски, Иисус Христос и много други библейски персонажи. А накрая - Геновефа или Гева, както всички я наричат, засмяна, цялата от плът и кръв.

Радостни прегръдки, приятелска вечеря и на чаша особен полски ликьор Гева ни разказва историята на тези фигури, единствени в цяла Северна Полша. Домакинята ни е жена на пастор и през 1982 г. в нейната къща идва да изкара последните си години сериозно болният епископ Ян Сувала. Под неговото длето оживяват една след друга различните библейски фигури и сцени - като благодарност към Бога, че все още е жив. Макар и непрофесионално изработени, с годините те се превръщат в символ на къщата и й придават неповторим дух. Направените от Ян статуи - двуметрови и по-малки, са над 30 на брой. Създадени са за 16 години и може да се видят из целия двор на галерията.

Гева отваря наредените пред нея албуми и продължава да разказва за срещите на Сувала с папа Йоан-Павел II, за службите в местната черква и за семейството си. Навсякъде в къщата са окачени снимки на тези легендарни личности, както и ушитите от стопанката гоблени с изображения на Иисус Христос, Дева Мария и т.н.
Прихванала занаята, и сега можеш да видиш Гева между приготвянето на обяда и храненето на гъските, седнала на стъпалата, да дялка малки дървени ангелчета. С тях домакинята е напълнила параклисчето в нейния двор - атракция за туристи, прииждащи почти всеки ден на това необикновено място. Освен на посетителите, в последно време епископските фигури са обект на любопитство от страна на професионални резбари, художници и фотографи.

И тази година малка дружина полска от майстори на длетото и артистична международна група резбари прилежно се потят над фигурите. За едни бе достатъчно да се реставрират, а най-непоправимо разрушените от естествените природни процеси се изработваха наново от липови дънери. Художници правеха портрети, фотографите пък регистрираха оживлението и вниманието на присъстващите към дървените светии.

В събота и неделя идваха групи деца от художествени училища, които също участваха в пленера - кой както може. Някои се включиха в рисуването. Други се задоволиха с лежерно наблюдаване на процеса. А имаше и такива, които хапваха от вкусния кекс на Гева, вперили поглед в гостуващите български карикатуристи - Ивайло Цветков и Валентин Георгиев, които им правеха приятелски шаржове. Преди да си тръгнат, децата се снимаха с подарените им от художниците рисунки. Както си направиха и фото за спомен с изобразените от малките артисти светци, застанали до истинските.

През цялото време Гева е усмихната, снове между дървени и истински човеци, ще донесе ту кафенце, ту череши, ту ще пусне "Калинка моя". Последното - като прелюдия към провеждащия се всяка вечер карнавал, на който нашата хазяйка се оказа голям почитател. Тя е притежател на учудващо разнообразие от костюми и реквизити: една вечер ще е като Смъртта, другата - като Кардинал, третата - като Воден дух, за ужас на двете кучета на Гева Лолек и Болек.
А ние само това и чакаме. Оказа се, че "Калинка моя" може да се играе като Северняшко хоро. Естествено, българската група не пропуска да даде няколко танцови урока на чужденците, както и по пиене на ракия, и по прескачане на огън. Волю-неволю, светците са свидетели на нашата нощна вакханалия, но, за разлика от Лолек и Болек, остават невъзмутими. И така до не знам кое си време...

Снимки авторката

Неколцината оцелели уморени вече са седнали до огъня и разказват вицове и забавни истории. А Гева ги слуша изтощена, почти заспала, с непрестанната си усмивка. На другия ден - закуска, кратък разбор на карнавала и... по местата. Гева - облечена официално, със сериозна физиономия, въпреки 70-те си години се качва на колелото и отива до магазина в съседното село, което е на около 4-5 км от къщата. Двете кучета ни гледат, помахвайки с опашки, а светците, както обикновено, са съсредоточени и неми... И така до вечерта... До поредния карнавал...
И както се очаква - идва краят. Размяна на адреси, общи снимки, обещания да се видим догодина... И сме отново в бусчето за Варшава. Махаме за "Довиждане" и на новите ни приятели, и на светците. Провираме се по тясната пътека и зад нас, от двете ни страни, остават разпръснатите свещени фигури. А в дъното, до входа на къщата, продължава да ни изпраща усмихнатата Гева - стопанката на къщата с дървените статуи.
Още 4 часа път и сме в самолета за София, пълни със спомени, впечатления за светии, водни духове, кардинали, "Калинка моя" и нови приятели. А Марина се оказа права: сред цялата работа и тържества комарите наистина не ни пропуснаха...