Каталонците пак мечтаят за държава

Брайън Лав
Ройтерс

Испанската икономическа криза извади наяве дълбоки регионални разделителни линии. Каталонците, демонстриращи по булевардите на Барселона, говорят за независимост, а Мадрид е разтревожен.
Тази седмица кралят и премиерът призоваха за национално единство, докато Испания преживява най-тежката си криза от десетилетия. Хуан Карлос напомни за духа, благодарение на който е била изградена демокрацията след смъртта на диктатора Франсиско Франко през 1975 г.
Народният стремеж към независимост никога не е бил по-силен в Каталония - богат регион, в който живееят 16 процента от испанците и генерира една пета от националния икономически продукт. Повече от половината каталонци казват, че искат отделна държава - мечта, чиито корени са още от средните векове, когато Барселона е средиземноморски търговски център със свой парламент.
"Процесът ще бъде труден и продължителен. За да успеем, трябва да има референдум, а те няма да ни го позволят", казва Хосе Мария Пратс, една от демонстрантките.
Приливната вълна на каталонския сепаратизъм се опира на убеждението, че Мадрид изцежда провинцията финансово. Централното правителство прибира повечето данъчни приходи и ги преразпределя сред 17-те полуавтономни провинции, които сами управляват училищата и болниците си. Каталонците казват, че всяка година те плащат за данъци 16 милиарда евро повече, отколкото харчи регионалното правителство.
"Кризата показа, че испанският регионален модел на финансиране не работи добре. Няма съмнение, че трябва да преминем към федерална система на данъчно облагане", казва Хосе Игнасио Конде-Руис от мозъчния тръст ФЕДЕА.
Брожението в Каталония настъпи в труден момент за премиера Мариано Рахой, който се мъчи да овладее бюджетния дефицит и се бори Испания да не последва Гърция, Ирландия и Португалия, принудени да потърсят международна помощ. Той заплаши да се намеси в провинциите, които не могат да контролират бюджетите си. Каталония тази година вероятно няма да се вмести в рамките на планирания дефицит и ще трябва да моли Мадрид за пет милиарда евро спасителна помощ, за да покрие дълговете си.
С икономика с приблизителните размери на Португалия, Каталония е дом на глобални фирми, като оператора на летища магистрали и телекоми "Абертис" и фармацевтичната и химическа група "Грифолс". Децата учат на каталонски, а испанският е третиран като чужд език в родната провинция на Хоан Миро, Салвадор Дали и Антони Гауди. Каталонците забраниха коридата с референдум през 2010 г., подчертавайки разликата между тях и осстаналата част от Испания.
Подобни горди изрази на местна идентичност бяха потискани по време на управлението на Франко от 1939 до 1975 г. и регионите извоюваха значителна автономия едва с конституцията от 1978 г., която бележи връщането на страната към демокрацията.
Каталонският президент Артур Мас от консервативната партия Конвергенция и съюз, който до миналата седмица бе застъпник на автономия, но не и независимост, влезе в крак с общественото настроение и заяви, че ще работи за референдум - като този, с който Шотландия може да организира през 2014 г. за разваляне на 305-годишния съюз с Англия. "Вървяхме по един път 30 години и сега има промяна в посоката. Каталония има нужда от държавни инструменти", обясни той на форум на политическия и бизнес елит в Мадрид миналата седмица.
В Мадрид икономисти се присмиват на каталонския аргумент, че плащат повече данъци, като изтъкват, че всеки по-богат регион в коя да е страна може да каже същото. Икономисти в Каталония възразяват, че ножицата между парите, които текат към Мадрид, и онези, които текат в обратна посока, е по-широко разтворена, отколкото в Шотландия. Дори ако провинцията ще трябва да плаща за собствения си диполматически и военен корпус, финансовата изгода за Каталония може да стигне до седем процента от брутния й вътрешен продукт, заяви Елисенда Палусие, декан на факултета по икономика и бизнес в Университета на Барселона.
Отцепването би могло да усложни отношенията с Европа. Европейският съюз казва, че ако независима Каталония се отдели, тя ще трябва да кандидатства отново за членство.


Областта с население от 7,5 милиона души се радва на едно от най-високите нива на автономия сред 17-те испански области. Но въпреки това много от жителите й смятат, че финансовите им проблеми се дължат на ограничената фискална автономия. Настроенията за отцепване на областта нарастват заедно с икономическите трудности. Каталонците, които се обявяват за независимост през 2001 г. са били 36%, докато през юли тази година вече са над 51 процента.

Испанският крал Хуан Карлос призова испанците към обединение в трудните времена, които страната преживява. "Не съм първият и естествено няма да съм последният сред испанците, които мислят за бъдещето на родината", се казва в писмо на монарха, публикувано на кралския сайт. Според него нацията в трудни времена трябва да усвои две неща. Първо, испанците трябва да обединят усилията си и да работят заедно, забравяйки политическите си пристрастия. "Само с общи усилия, обединени в този решаващ момент за бъдещето на Европа и Испания, можем да се справим с трудностите и да осигурим нашето благополучие. В противен случай ни очаква разорение", отбелязва Хуан Карлос. Второ, трябва да укрепим и възстановим ценностите, които са ръководели испанците в преходния период от франкизма към демокрацията.